Пъпката е вегетативен орган на растенията във вид на малка издутина, от която може да се развие цвят, лист или клон.„пъпка“ в Речника на българския език След образуването си пъпките могат да останат за известно време в състояние на покой или веднага започнат да се развиват. Те могат да са специализирани, така че органите, развиващи се от тях да са предварително зададени, или да имат потенциал за развитие на различни органи.
Пъпките на много дървесни растения, особено в умерен или студен климат, са защитени с обвивка от люспи (видоизменени листа), които плътно обгръщат по-нежните части на пъпката. Често люспите са покрити с лепкаво вещество, което служи като допълнителна защита. Когато пъпката се развива, люспите понякога леко се уголемяват, но обикновено просто окапват, оставяйки редици от издължени белези по повърхността на растящото стъбло. По тези белези може да се определи възрастта на всяко младо разклонение, тъй като растежът през всяка година завършва с образуването на пъпка на върха, а развитието ѝ през следващия сезон създава допълнителна група белези от люспите. Продължаващият растеж на клона постепенно заличава тези, така че общата възраст на по-старите разклонения не може да бъде определена по този начин.
При много растения по пъпката не се образуват люспи и тогава тя се нарича гола пъпка.Walters, Dirk R., and David J. Keil. 1996. Vascular plant taxonomy. Dubuque, Iowa: Kendall/Hunt Pub. Co. page 598. Голи пъпки се срещат при някои храсти, като някои видове сумак и калина (Viburnum alnifolium и V. lantana)Cronquist, Arthur, and Henry A. Gleason. 1991. Manual of Vascular Plants of Northeastern United States and Adjacent Canada. Bronx, New York: New York Botanical Garden Press. page 512., както и при тревисти растения. При много от тревистите растения пъпките са още по-редуцирани, като често се състоят от недиференцирани групи от клетки в пазвите на листата. Връхна пъпка се наблюдава в края на стъблото, наред с разположените по дължината му странични пъпки. Главата на зелето представлява изключително голяма връхна пъпка, докато брюкселското зеле е съставено от големи странични пъпки. Olver, Lynne (11 April 2011). "Food Timeline: Brussels sprouts". The Food Timeline. Retrieved 9 April 2012.
Тъй като пъпките обикновено се образуват в пазвите на листата, тяхното разположение по стъблото съвпада с това на листата. Съществуват последователни, срещуположни и прешленовидни пъпки, както и връхна пъпка на върха на стъблото. При много растения пъпки се появяват на неочаквани места: те са известни като адвентивни пъпки.Coulter, John G. 1913. Plant life and plant uses; an elementary textbook, a foundation for the study of agriculture, domestic science or college botany. New York: American book company. page 188
Бележки
Категория:Морфология на растенията