Пидненските магически таблички () са шест древногръцка магически таблички, открити в развалините на Пидна, град в Древна Македония, между 1994 и 1997 година. Те са открити по време на археологическите разкопки на некропола край село Макриялос и са публикувани за първи път от Курбера и Джордан в 2003 година. Табличките съдържат магическо заклинание, вероятно всички от съдебен характер, и са датирани към IV век пр.Хр. Три от тях са просто списъци с имена, докато останалите съдържат и текст, който показва, че са били предназначени да повлияят на съдебните дела. Плочките документират общо 66 лични имена, повечето от които са добре известни гръцки имена. Ономастиконът на плочките може да се характеризира като типично древномакедонски (например Аминта, Филип, Павзаний и други). Табличките имат важен принос за съвременното разбиране на древната македонска антропонимия и просопография, специално в град Пидна.

Описание Въз основа на езика на плочите с проклятие от Пидна е очевидно, че те са били предизвикани от съдебни дела. Въпреки че половината от тях са само каталози с имена, е възможно всички те да са били от съдебен характер, с цел да повлияят на съдебните производства. И шестте плочи са били поставени в гробове, което отразява практиката на гръцките магьосници да поставят заклинанието си в светилището на божество или покрай наскоро погребано тяло, като по този начин гарантират, че заклинанието ще бъде успешно пренесено в подземния свят. Ритуалите за писане на проклятия изглежда са били добре установени в македонските градски центрове много преди Филип II да завладее южната част на Гърция, което показва македонска ангажираност с по-широката гръцка култура и познаване на нейните социални и ритуални практики. Плочите показват познати теми, като например насочването към езиците на жертвите, глаголите за връзване (καταδεσμεύω) и записване (καταγράφω), както и формата на колонни списъци с имена. Горното показва, че писарите от Пидна са черпили от общ набор от проклятийни изрази, формати и формули, когато са изграждали свои собствени плочки с проклятия в македонски контекст. Плочките не се отклоняват съществено от стандартните атически изрази и формати от IV век, с изключение може би на глагола μαίνεται „беснявам“, уникална характеристика за тази епоха, и глагола καταγράφω, също рядък за атическите плочки с проклятия от този век, но засвидетелстван на друга съвременна македонска плочка от Аретуса, както и на по-известната плочка с проклятия от Пела.

От езикова гледна точка, плочките не предоставят нищо неочаквано за македонски град от IV век в непосредствена близост до Антична Тесалия. Налице са местни езикови особености, като например изместването pt > kt в собствените имена (тоест Ktolemmas за Ptolemmas), дългата гласна /ā/, предлогът πέρ за περί и удвояването на сигма пред съгласни (тоест Arisstion). Натискът на нарастващото атическо-йонийско влияние е видим и в характеристики като условните наклонения ἂν и εί, както и местоимението ἐκεῖνος.; Тъй като признаците на това атическо-йонийско койне присъстват в съдебните текстове, които са документирани в целия гръцки свят, не е сигурно до каква степен те са отразени и в говоримия диалект на Пидна. Не е сигурно дали документирането на тези атически форми извън Атика може да се разглежда като индикация за атическо влияние върху местния говор или като част от широко разпространено ритуално койне. Що се отнася до ономастиката на табличките, повечето от разчетените имена са добре познати в целия гръцки свят, някои са гръцки имена, документирани за първи път (хапакс), а много са типично древномакедонски.[ Табличките документират общо 66 лични имена, като някои се повтарят, а други са значително повредени, което прави идентифицирането им невъзможно.

Магическите практики в древна Македония са от особен интерес, тъй като хвърлят светлина върху народните религиозни вярвания, а не единствено върху практиките на македонския елит. Магията е широко практикувана в целия древногръцки свят във връзка заедно с официалните религиозни вярвания. Въпреки това магията остава маргинална практика, до голяма степен изпълнявана тайно и свързана с подземния свят и демоните (по-нисши духове водачи, навигиращи между боговете и хората). Ритуалите за писане на заклинания са се извършвали в македонската столица Пела много преди времето на Филип II Македонски и са продължили да процъфтяват в градове като Пела и Пидна по време на разширяването и урбанизацията на Македония. Към средата на IV век пр.Хр. в съседните селища, които вече са преминали под македонски контрол, се появяват заклинателни таблички - в Аретуса, Ореокастро и Акант.

Текст

+Табличка IГръцкиТранслитерация1. [--]ΙΝΑ]ΝΙΚΩΝ[--]ИНА]НИКОН2. Νίκανδρος]ΥΚΙΤΤΟ[Никандрод]ИКИТТО[3. ἙλλάνХелан4. ΕὐφάνιοςЕвфантос5. [--]ητος[--]етос6. ΝικωνίδαςНиконидас7. ΕὐθύδικοςЕвтидикос8. Λυσίδαμο[ς]Лисидамос9. ἋρπαλοςХарпалос10. ΔωρώςДорос11. ΝαύταςНавтас

Табличката съдържа вече известни гръцки имена, сред които Харпалос е най-често срещаното в Македония. Името Δωρώς е засвидетелствано тук за пръв път. То е съкратен вариант Δωρώνδας, носещ характерното окончание -ώς.

+Табличка IIГръцкиТранслитерация1. Νίκυλλα7. Εὐρην[--]НикилаЕврен[--]2. Πολεμοκράτης8. ΒουλόναПолемократесБулона3. Νικόλαος9. Στρατονίκ[α]НиколаосСтратоник[а?]4. Θράσων ὁ Νικύλλας 10. Πολυκάστ[α]Тасон хо НикиласПоликаст[а?] 5. Ἱππίας11. ἈντιφίλαХипиасАнтифила6. Εὐβούλα12. ΓαλέσταςЕвбулаГалестас13. ΦιλάνФилан14. ΤιμοκράτηςТимократес15. ΤαρρίαςТариас

Табличката се състои от две колони и е написана с необичайно големи букви. От шестте таблички, тя е единствената, която включва женски имена (например Никила, Евбула, Антифила). Повечето от имената са добре известни и са засвидетелствани и другаде. Нова именна вариация е Булона, свързана с Булоноа (Βουλονόα), което е документирано в Тесалия. По подобен начин Филан е местен, недокументиран досега вариант на името Филаон (Φιλάων). Окончанията на № 7, № 9 и № 10 са загубени. Потенциални имена за № 7 биха могли да бъдат Евреноа (Εὐρην[όα]) и Евренома (Εὐρην[όμα]) или техните еквивалентни мъжки форми. По-вероятно е имената в № 9 и № 10 да са били женски (тоест Стратоника и Поликаста), а не по-рядко срещаните им мъжки аналози Стратоникос и Поликастос.

+Табличка IIIГръцкиТранслитерация1. Δι[ό]γνητοςДи[о]гнетос2. ΘεύτιμοςТевтимос3. ΠαυράταςПавратас4. Κυλλίσ[--]Килис[--]5. Λ[----]Л[----]

Името Павратас е засвидетелствано за пръвпът. То е изведено от παύρος, „малък“ и същия суфикс като името Мегатас (Голям). Името под № 4 не е цяло, но коренът е от думата κυλλός, „кривокрак“.

+Табличка IVГръцкиПревод1. Εὐίππας5. ἈμύντωρЕвипасАминтор6. ΚλέανδροςКлеандрос2. Σιτάλκα[ς]7. ΜικαλῖνοςСиталкас[с]Микалинос3. Καλλίας8. [Ἁ]γησίαςКалиас[А]гесиас4. Πολεμοκράτης9. καὶ ἂν τις Полемократеси ако някой друг от негово име [...]10. ἄλλος ὑ πὲρ ἐ-11. κείνου

Табличката изглежда не съдържа глагол за заклинание, а вместо това по-обща (ненапълно запазена) фраза в края; често срещан формат на заклинателна табличка от IV век пр.Хр., както е видно от други примери от Атика, Лесбос и Локрида. Последната фраза споменава съюзниците на мъж (ἐκείνου), най-вероятно на Евпипас, чието име е поставено първо и изглежда е различно от останалите. Особеният надпис ΑΛΛΟΣΥΠΕΡΕ показва, че авторът първоначално е избрал πὲρ ἐκείνου (отразявайки местната форма, повлияна от тесалийския), която по-късно е коригирана на ὑπὲρ ἐκείνου „от негово име“, отразявайки койне формата. Нарастващото влияние на койнето е видимо и в условното ἂν (тоест ἐάν).

+Табличка VГръцкиПревод1. Παυσανίας, Ἱππίας, Λυγκωρίτα[ς]Павзаниас, Хипиас, Линкорита[с]2. Σιμμίας, Τρόχας, Κρατεύας, ΑἲολοςСимиас, Трохас, Кратевас, Айолос3. Γε μας, Ἀμηρύγκας, ΟρωιδυοςГе мас, Америнкас, Оройдиос4. Λιμναῖος, Θεόπροπος, ἈρρύβαςЛимнеос, Теопорос, Арибас5. Φίλιππος, Μένυλλος, ἊσανδροςФилипос, Менилос, Асандрос6. Φιλώνιχος, Κτολέμμα[ς], ΛόκροςФилонихос, Ктолемас, Локрос7. Ἂλκιμος, Ἀμύντας, καὶ ὃστις ΣιμμίαιАлкимос, Аминтас и който е със Симиас и (с) Трохас, и Кратевас, и Павзаниас като съищец Аз разкъсвам езиците на всички тези мъже8. καὶ Τρόχαι [συν] καὶ Κρατεύαι καὶ Παυσανίαι σύνδικο[ς]9. καταγράφω τὰς γ[λ]ώσσας ἐκείνων πάντων ἀνδρῶ[ν]

Текстът на табличката, а именно думите σύνδικος („съищец“) и γλώσσας („езици“), ясно показва съдебния характер на заклинанието, което е било съставено специално, за да повлияе на съдебен процес, като заглуши съюзниците на Симий, Трох, Кратей и Павзаний.; Повечето от имената, споменати тук, са известни в региона и са типично древномакедонски (например Аминта, Кратей, Филип и други).; Липсата на крайната -ς в Линкорита[с] и Ктолема[с] е феномен, познат на северозападния гръцки език, докато честата поява на окончанието -ας в табличката, е индикация за еолийско-дорийския характер на езика. Името Ктолемас е вариант на Птолемас (Πτολέμμας), познато име в древна Македония, показващо документираната промяна на pt > kt. Така текстът може да бъде като цяло характеризиран като македонски, по отношение на ономастиката и езиковите си характеристики. Глаголът καταγράφω и следните изрази, използвани срещу съперничещи си страни, срещащи се и в заклинателна табличка от Аретуса, може също да са индикация за бързо нарастващото влияние на ритуалното койне в северната част на Егейско море.

+Табличка VIГръцкиПревод1. Καταδεσσμεύω τὰς γλώσσας7. καί εἴ τις ἄλλοιςЗавързвам езицитеи ако някой друг враг беснее от лудост2. Χωροτίμο8. τι μαίνεταιна Хоротимос,3. Διονυσίο, Αμδώκο9. ἐχθρόςДионисиос, Ам[а]dдокос,4. Ἀρισστίωνος10. [μ]ὴ δυνάσσθω ἀν-Аристион,нека да не може да говори срещу мен, нито [...]5. Πρωτοχάρεος11. [τ]ιλέγε[ι]ν μήδ[ε --]Протохарес,6. ἈμυντίχοАминтихос,

Целта на тази табличка, както се вижда от уникалната ѝ структура и език, е била да повлияе на съдебен процес, като обектът на заклиненанието са езиците на страните по делото и целта е да предотврати възможността на потенциален враг да „говори срещу“ (ἀντιλέγειν) пишещи. Основният глагол καταδεσμεύω се среща и в други плочи с проклятия от IV век от Атика и Евбея и отново е придружен от думата ἐχθρός „враг“.; От друга страна, това е първият случай, в който глаголът μαίνεται „беснее от лудост“ е засвидетелстван в заклинателна табличка. Табличката показва характерното локално дублиране на σ, както например в името Арисстион (Ἀρισσστίων) и глаголите καταδεσσμεύω и δυνάσσθω „да мога“. Йонийското или койне условно εἴ също е налично.

Вижте също Пелска магическа табличка Акантска магическа табличка Мегарска фиала

Бележки

Цитирана литература

Литература

Категория:Старогръцки език Категория:Солунски археологически музей Категория:Култура на Древна Македония Категория:Археологически артефакти Категория:Ръкописи Категория:Древномакедонски език Категория:Религия в Древна Македония Категория:Археологически находки в Егейска Македония Категория:Дем Пидна-Колиндрос