ТКЗС „Гранит“

ТКЗС „Гранит“ е трудово-кооперативно земеделско стопанство в село Церетелево, Пловдивско, създадено през есента на 1945 г. То е сред първите кооперативни земеделски стопанства в Пловдивския окръг. От 1956 г. стопанството носи името „Зора на комунизма“ и постепенно се превръща в център на обединено земеделско стопанство, включващо Церетелево и няколко съседни села.Божил Тодоров, Село Церетелево /из миналото и настоящето на селото/, 1988

През следващите десетилетия стопанството се механизира и специализира предимно в зеленчукопроизводството, като особено място заема производството на патладжан.

Създаване

Предпоставка за създаването на кооперативното стопанство е местната кредитна кооперация „Победа“, основана през март 1945 г. Неин председател е Никола Илиев Гургов, известен като Дядо Кото, касиер-счетоводител е Георги Атанасов Боев, а членове на управителния съвет са Иван Геров, Стоян Боев, Димитър Ванков и Стефан Станчев.

Първият магазин на кооперацията се помещава в къщата на Челебиите, а негов магазинер е Стоян Иванов Терзийски.

През октомври 1945 г. група от 69 местни жители, сред които бивши партизани и комунисти, се събира в сградата на общинската управа и взема решение за създаване на кооперативно земеделско стопанство като отдел към кредитната кооперация „Победа“. Сред участниците са Найден Керашки, Никола Гургов, Стоян Танчев, Георги Стоянов Боев, Иван М. Керашки, Стоян Г. Тотев, Стоян Солаков, Гено Карамански, братята Ганчеви и други.

Скоро към първоначалната група се присъединяват още около 30 души. Така стопанството е учредено с 99 членове и дялов капитал от 166 000 лева.

За първи председател е избран Георги Иванов Комитов, а за счетоводител – Рад Балев Бакалов от село Елешница.

Първи години

Земята на първите кооператори първоначално е разпределена в 17 парцела. С размяната и уедряването на земите се занимават Георги Комитов и Иван М. Керашки, подпомагани от Стоян Г. Тотев и Атанас Златанов.

След възникнали оплаквания от частни стопани Дирекцията на земите в Пловдив извършва проверка. В резултат броят на парцелите е намален от 17 на 7.

В първите години в стопанството се отглеждат: пшеница; ръж; ечемик; памук; тютюн; зеле; домати; пипер; краставици; кромид лук; слънчоглед; патладжан; бостан; фасул; фий.

В началото земеделските дейности се извършват почти изцяло на ръка. Земята се подготвя с дървено орало, а стопанството все още не разполага със значителна собствена материално-техническа база.

Начало на механизацията

През есента на 1946 г. за председател на стопанството е избран Найден Керашки, а Иван М. Керашки става заместник-председател.

През същата година стопанството получава първия си трактор, който е докаран от Варна. С него през есента са изорани кооперативните ниви.

Поради липса на собствени обори първоначално се използват частни стопански постройки.

На 6 и 7 април 1947 г. се провежда общо кооперативно събрание, на което за председател е избран Иван М. Керашки. На същото събрание е взето решение да бъдат закупени първите товарни автомобили на стопанството – „Газка“ и „Рено“.

Сред първите шофьори са Спиридон Марков от Любен и Стоян Г. Балев от Церетелево.

Сред първите трактористи са: Спиридон Марков Ганчев; Иван Н. Станчев; Запрян Атанасов Боев; Илия Ганчев; Запрян Глухарски.

Организация на труда

През март 1948 г. Найден Керашки отново е избран за председател. Трудът на кооператорите се отчита чрез трудодни.

Определени са следните възнаграждения за ръководните длъжности: председател на стопанския съвет – 280 трудодни; домакин – 250 трудодни; бригадири – по 230 трудодни; счетоводител – допълнително 50 трудодни върху заплатата.

Определен е и минимален годишен брой трудодни за членовете на стопанството според възрастта и пола им.

За мъжете нормите са: от 18 до 50 години – 180 трудодни; от 50 до 60 години – 50 трудодни.

За жените: от 15 до 17 години – 80 трудодни; от 18 до 45 години – 100 трудодни; от 45 до 50 години – 60 трудодни.

През 1949 г. председател става Тодор Маринов, а счетоводител – Пено Н. Гургов.

На 20 февруари 1951 г. за председател отново е избран Найден Керашки. В стопанския съвет влизат Тодор Маринов, Илия Солаков, Рангел Г. Стоянчев, Тодор Ванков, Стоян Терзийски и Георги Н. Мишляшки.

В периода 1952 – 1955 г. председател е Тодор Маринов. На 18 януари 1956 г. ръководството отново е поето от Найден Керашки, а счетоводител е Георги Атанасов Боев.

Трудности в началния период

Първите години на стопанството са белязани от недостиг на земеделска техника, ограничена материална база, липса на опит и ниски доходи.

Част от местните частни стопани се противопоставят на кооперирането. Някои кооператори започват да изтеглят нивите си от блоковете на ТКЗС. В резултат 14 кооператори са изключени от стопанството. След разширяването на кооперативизацията през 1950 г. те отново стават негови членове.

За противопоставяне на агитацията срещу кооперирането в селото се организира седмично местно предаване, известно като „Говорящият стършел“. Негови редактори са Стоимен Г. Комитов, Рангел Г. Стоянчев и Костадин Илиев Кирашки.

Предаването се провежда редовно в продължение на няколко години.

Стопанска база

С укрепването на ТКЗС постепенно се изгражда собствена производствена инфраструктура.

В стопанския двор са построени: фурна за печене на хляб; канцелария за счетоводния персонал; помещения за заседания на стопанския съвет; обори за работния добитък; саи за овцете; навеси за груб фураж; навеси и работилници за ремонт на земеделска техника.

Преди обединението със съседните села стопанството е организирано в три бригади – две полевъдни и една животновъдна.

Сред бригадирите на полевъдните бригади през различни периоди са: Илия Иванов Пръдлашки; Илия Солаков; Манол Грошев; Атанас Калански; Петър Ганчев; Атанас Карамански; Мария Тотева; Гана Иванова Балева; Запряна Глухарска.

Сред ръководителите на животновъдната бригада са: Георги Стоянов Боев („Желязко“); Георги Цончев.

Всяка бригада е разделена на няколко звена, обикновено по три или четири. Сред звеноводките са Дафина Керашка, Мария Тотева, Тодора Бабачева и Олга Боева.

„Зора на комунизма“

От 1956 г. стопанството носи името „Зора на комунизма“ със седалище в Церетелево.

На 24 декември 1956 г. стопанствата на Церетелево и Неделево се обединяват. Председател на обединеното стопанство става Найден Керашки.

От Церетелево в ръководството влизат Тодор Маринов, Илия Солаков и Петър Колев, а от Неделево – Ненчо Марков, Славчо Чапкънов и Петко Цвятков.

На 16 декември 1957 г. към обединеното стопанство се присъединява и село Любен.

Председател остава Найден Керашки. Определени са трима заместник-председатели: Тодор Маринов – за Церетелево; Дойчо Дойчев – за Неделево; Рангел Пирянков – за Любен.

Голямото обединение от 1958 г.

През 1958 г. е извършено по-мащабно обединение, при което към стопанството са включени: Голям Чардак; Малък Чардак; Царимир; Елешница; Беловица; Красново.

Обединението се оказва нецелесъобразно и след няколко месеца е извършено разукрупняване.

В обединеното стопанство остават Церетелево, Неделево и Любен, както и присъединилите се стопанства от Царимир и Елешница.

В този период е създаден Общински партиен комитет. От 28 октомври 1958 до 1961 г. негов секретар е Найден Керашки.

Председател на кооперативното стопанство става Гено Карамански, който го ръководи до края на 1960 г.

През 1961 г. председател на обединеното ТКЗС отново става Найден Керашки. За главен счетоводител е назначен Илия Самоковарев от Неделево, а за секретар на Общинския партиен комитет – Рангел Г. Пирянков от Любен.

Развитие на материалната база

През 1958 г. в местността „Джамията“ в землището на Неделево е създадена ремонтна база за селскостопанска техника и инвентар. Неин началник е Стоян Г. Балев („Малкия“).

По същото време е поставено началото на автоколона. Първоначално тя се помещава в сградата на цех 166 в Церетелево, а неин диспечер е Рангел Петков Стоянчев. Впоследствие автоколоната е преместена при ремонтната база.

За нуждите на тютюнопроизводството е изградена тютюносушилня, първоначално състояща се от два хангара с по десет камери. Неин началник е Никола Н. Керашки.

През 1962 г. в центъра на Церетелево е построена административна сграда на кооперативното стопанство. Тя е изградена на мястото на някогашната кръчма на Александър Танчев Ефендев, известен като Тачката.

След края на 1950-те години в ръководството на стопанството навлизат специалисти агрономи, счетоводители и плановици. Сред тях са Костадин Барев, Рангел Джамбазов, Павел Марков, Иван Тютюков от Царимир, Таню Стайковски от Неделево и други.

Зеленчукопроизводство

С развитието си стопанството се специализира в зеленчукопроизводството.

Започва механизирано засаждане на: домати; пипер; патладжан; тютюн; други интензивни земеделски култури.

Секцията в Церетелево, ръководена от бригадир-агроном Иван Генов Терзийски, се специализира в производството на патладжан.

За нуждите на производството в местността „Имача“ са изградени специален навес и съоръжения за товарене и разтоварване на продукцията в насипно състояние на товарни автомобили.

Юбилеи

През 1965 г. е отбелязана 20-годишнината от създаването на кооперативното стопанство.

През 1970 г. за председател на обединеното стопанство е избран Никола Салапатийски.

Същата година е отбелязана 25-годишнината от основаването на стопанството. Доклад на тържественото събрание изнася Никола Салапатийски.

Включване в АПК – Съединение

През 1971 г. кооперативните стопанства от района са включени в Аграрно-промишления комплекс в Съединение.

Церетелево става център на клоново стопанство към АПК.

В ръководството му са: Вълю Филипов – председател; Илия Самоковарев – главен счетоводител; Илия З. Боев – партиен секретар; Павел Марков – главен агроном.

Реорганизации през 1980-те години

През 1984 г. клоновото стопанство е закрито като организационна форма и е заменено с три бригади.

Създадени са: зеленчукова бригада за Церетелево и Неделево с бригадир Костадин Барев; комплексна бригада със седалище в Царимир с бригадир Спас Чобанов; комплексна бригада със седалище в Любен с бригадир Павел Марков.

През 1986 г. организацията отново е променена. С център Церетелево е създадена комплексна бригада, включваща Церетелево и Неделево, с бригадир Тодор Геройски.

В Любен действа отделна комплексна бригада с бригадир Павел Марков, а в Царимир – бригада с ръководител Спас Чобанов.

През 1987 г. трите бригади от района отново са обединени. Създадена е една обща бригада, обхващаща: Церетелево; Неделево; Любен; Царимир.

За бригадир е определен Павел Марков, главен счетоводител е Рангел Джамбазов, главен плановик – Таню Стайковски, а председател на партийните секретари в бригадата – Петър Челебийски.

Тази структура се запазва и през 1988 г.

Проблеми през 1980-те години

Към края на 1980-те години сред основните проблеми на земеделието в района е недостигът на работна ръка. Значителна част от младото население напуска селата и започва работа в Пловдив. Това води до недостиг на работници при прибирането на реколтата, особено на зеленчуковите култури.

За сезонното прибиране на продукцията се използват ученически и студентски бригади, както и акордно заплащане.

Друг проблем е състоянието на земеделската техника. Част от машините са износени, има недостиг на резервни части и механизатори, а доставките на нова техника са ограничени.

Миграцията към Пловдив оказва влияние и върху общото развитие на селото. Около 1950 г. Церетелево има над 1000–1200 жители и кооперативното стопанство разполага със значителна местна работна ръка. През следващите десетилетия броят на младите хора намалява.Божил Тодоров, Село Церетелево /из миналото и настоящето на селото/, 1988, раздел „Церетелево днес“

Награди и отличия

За дейността си редица ръководители и работници на стопанството получават държавни трудови отличия.