Андрей Скита (на гръцки : Άνδρέας, починал след 887 г.) е високопоставен византийски военачалник от славянски произход, отличил се в арабско-византийските войни през втората половина на IX век. Той заема поста доместик на схолите през последните години от управлението на Василий I Македонски и първите години от управление на Лъв VI Мъдри. Изигрва важна роля във вътрешните дела на империята по време на ранното царуване на Лъв, особено в уволнението и съдебния процес срещу патриарх Фотий.
Живот
Според летописеца Йосиф Генезий и продължителите на Георги Монах, Андрей е потомък на „западните скити“, откъдето идва и прозвището „Скита“, дадено му от съвременните учени. В действителност „скити“ е архаизиран етноним, използван от византийците за славяните.
Андрей може да бъде идентифициран с човек със същото име, който е командвал личната императорска гвардия, Етерията, когато младият Василий I Македонец () служи там по време на бързото си издигане от обикновен коняр до висок пост в края на 50-те и началото на 60-те години на IX век като протеже на император Михаил III (). Когато Василий идва на власт след убийството на Михаил III, Андрей също се издига на по-висок пост. През 70-те години на IX век, като ипостратег (заместник-командир) на тема Опсикион, Андрей се отличава в постоянните военни нападения и контранападения срещу мюсюлманските гранични емирства Мелитена и Тарс, в източните покрайнини на Мала Азия. За службата си той в крайна сметка е награден с ранга на патрикий и поста доместик на схолите (главнокомандващ).
Теофан Продължител съобщава, че Андрей е уволнен поради обвинения в нерешителност, след като не успял да предприеме последващи действия след решителната победа в битката при Подандус срещу емира на Тарс, Абдала ибн Рашид ибн Кавус, която византийските източници поставят през 878 г. Генезий и наследниците на Георги Монах, от друга страна, не споменават за уволнение, а просто отбелязват, че заради победите си той е повишен в ранг на магистър. Андрей е споменат и като ръководител, заедно с Христофор, на разграбването на Тефрике, столицата на павликяните, събитие, датирано от съвременните учени към 878 г. Това се счита за погрешно от съвременните учени, тъй като последната кампания срещу Тефрике най-вероятно е била водена лично от император Василий. От друга страна, Хрониката на Симеон Логотет съобщава съвсем различни приччини за неговото уволнение, поставяйки го в 883 г. и в контекста на разрива, настъпил между Василий и сина му, бъдещия Лъв VI (). Според Симеон Логотет, Теодор Сантаварин обвинява Андрей, че е запознат със заговора на кръга около Лъв за сваляне на баща му. Заедно с други високопоставени служители, свързани с наследника, Андрей загубва поста си, въпреки че по това време се намирал на военен поход. Какъвто и да е истинският ход на събитията, неговото отсраняване не било за дълго, тъй като наследникът му на поста Кеста Стипиот претърпява решително поражение от арабите, а Андрей скоро бил върнат обратно на поста, който продължил заема до края на живота си.
Когато Лъв VI наследява баща си, Андрей Скита бързо се очертава като дясна ръка на новия император. Така именно Андрей Скита оглавява делегацията от висши сановници и сенатори, изпратена от Лъв VI веднага след възкачването му на престола на 29 август 886 г. в Хризопол, за да вземе и върне в столицата за повторно погребение в църквата „Свети апостоли“ тялото на Михаил III, за когото Лъв VI вярвал, че е истинският му баща. Андрей също така изиграва важна роля за падането на патриарх Фотий, който заедно със своето протеже Теодор Сантаварин е обвинен от Андрей и магистър Стефан в заговор за сваляне на Лъв VI. Като доверен агент на императора, именно Андрей, заедно с логотета на дрома Йоан Агиополит, отишъл в „Света София“, прочел обвиненията срещу Фотий от амвона и арестувал патриарха. Делото срещу Фотий за държавна измяна се състояло през 887 г. пред трибунал от висши сановници, председателстван от Андрей. Фотий и Теодор са признати за виновни, като първият е заточен в манастира „Гордон“, където починал, а Теодор е заточен в Атина.
Процесът срещу Фотий е последното споменаване на Андрей Скита в изворите. Той вероятно е починал някъде между това време и 894 г., когато е записано, че Никифор Фока Стари го е наследил като доместик на схолите.
Източници
Цитирана литература
Категория:Доместици на схолите Категория:Византийски управители Категория:Починали през 9 век