Еритромицинът е антибиотик. Използва се за лечение на:
остро бактериално обостряне на хроничен бронхит; пневмония; УНГ инфекции: остър бактериален отит, остър бактериален синузит, фарингит, тонзилит; скарлатина; тежки форми на акне вулгарис; конюнктивит и трахома, причинени от Chlamydia trachomatis; уретрит, причинен от Chlamydia trachomatis или Ureaplasma urealyticum; дифтерия.
Фармакокинетика Еритромицинът се абсорбира непълно (около 25 до 50% от пероралната доза) от гастроинтестиналния тракт, главно в дванадесетопръстника. Максималните концентрации в плазмата се постигат в рамките на 1 до 5 часа след перорален прием в зависимост от формата на дозировка и консумацията на храна. Свързването с плазмените протеини е 60 – 70% в терапевтичния диапазон, като капацитетът на албумина за свързване не се изчерпва при терапевтични концентрации.
Странични ефекти Най-често съобщаваните странични ефекти при лечението с еритромицин са гадене, неразположение, стомашно-чревни разстройства, крампи, газове и загуба на апетит.
Бележки
Източници
Категория:Антибиотици