Логотетът на геника (на гръцки: λογοθέτης τοῦ γενικοῦ, logothetes tou genikou) или логотет на геникона, наричан просто геник (ho genikos) или главен логотет, е византийска ръководна длъжност, стояща начело на „Главното финансово ведомство“ (genikon [logothesion], геникон) на Византийската империя през средновизантийския период от нейното съществуване. По същество това бил висш сановник, ръководещ централната финансова администрация и надзираващ приходите, данъците и финансовото управление на империята.

История и функции

Гениконът е службата, отговорна за общото данъчно облагане и приходи, а също така е служел като съд по финансови дела. Като такъв, гениконът до голяма степен изпълнявал задачите на по-ранните , въпреки че произлиза от „общия отдел“ на Преторианската префектура. Първият засвидетелстван логотет на геника, монахът Теодот, се споменава през 692 г., но е възможно длъжността да е била въведена още през 626 г.Гениконът и неговият логотет остават едно от главните министерства през целия средновизантийски период (VII – XII век), като в „Клиторология на Филотей“ от 899 г. логотетът на геника е регистриран на 33-то място в имперската йерархия. По време на Комнините значението му намалява, но се възстановява при управлението на Ангелите. След разграбването на Константинопол през 1204 г. и разпадането на Византийската империя, длъжността логотет на геника е запазена като чисто почетна титла в Никейската империя и възстановената Палеологова империя след 1261 г. Писателят от средата на XIV век Псевдо-Кодин посочва длъжността на 20-о място в имперската йерархия, между паракимомена на императорската спалня и протовестиария. Неговото отличително дворцово облекло и отличителни знаци през това време са шапка с периферия, наречена скиадион (skiadion), изработена от бяла коприна, дълъг копринен кафтан, подобен на кабадион, а за церемонии и празненства – куполна шапка скараникон (skaranikon) от бяла и златна коприна с бродерия от златна шевица и украсена с изображения на императора отпред и отзад. За разлика от други сановници, логотетът на геника не е придружаван от служебен персонал (диканикион, dikanikion) на официални събития. Сред титулярите на позицията от ерата на Палеолозите са били значими интелектуалци и държавници, като Георги Акрополит и Теодор Метохит. Последният регистриран логотет на геника е някой си Йоан Андрус през 1380 г. По това време обаче първоначалните му функции отдавна са били забравени; както е записано от Псевдо-Кодин, „функцията на главния логотет е неизвестна“.

Подчинени длъжностни лица Подчинените на логотета на геника са били:

великият хартуларий на секрета (), който ръководел различни отдели на геника; хартуларии на арклона (, където означава ковчеже за пари т.е. хазна) и екзохартуларии (, 'външни хартуларии'), които, както предполага названието им, били служители на ведомството, ситуирани в провинциите ('външни', т.е. извън Константинопол); епоптите на темите (), които били служители, отговарящи за контрола на облагането в провинциите; комесите на водите (), отговарящи вериятно за акведуктите и водоснабдяването в провинциите; хартуларият на ойкистика () или просто ойкистик, чиито функции не са напълно изяснени, но има сведения, че той е отговарял за освобождаването от данъци и е притежавал съдебни правомощия в някои теми през XI век.; свързва се и с управлението на императорския домен, като до XI век службата му вече представлява самостоятелен отдел, но след това вече не се споменава; комеркиариите (), митнически служители, събиращи комерка, които се споменават от ранния VI век нататък, вероятно като наследници , споменати в Notitia Dignitatum; първоначално били разположени по границите, но от VII век нататък те били разположени и на пристанищата и започнали да отговарят за темите и островите. кураторите на императорския домен (, 'отговарящи за управлението и надзора [на императорския домен]'), които управлявали императорски владения; комесът на рудниците (), който отговарял вероятно за мините и златото (, 'злато, ценни метали'); наследник на стария ; сфрагистични находки от XI век показват, че тази длъжност понякога била комбинирана с позоцията на ойкист (epi tou oikeiakon) и велик хартуларий на геника. диойкити (), данъчни инспектори, подпомагани от множество практори ('агенти'); ком[в]ентиан () с неизяснена функция; канкеларии (, от латинското: cancellarius), ръководени от протоканкеларий – първоначално ръководни кадри в преторианската префектура, но през византийския период те са секретари от средно ниво в различните ведомства.

Източници

Цитирана литература

Категория:Логотети