Кахексията е медицинско състояние, характеризиращо се с патологична загуба на телесна маса, обща отпадналост и слабост, която може да е съпроводена с прогресираща загуба на функциите на някои органи.
Обикновено се свързва с хронично заболяване. Наблюдава се при рак в напреднал стадий, туберкулоза, СПИН, хронична обструктивна белодробна болест, сърдечна недостатъчност, сепсис и други.
В биомедицинската литература няма единно определение за кахексия, но в контекста на раковите заболявания тя може да се разглежда като многофакторен синдром, характеризиращ се с прогресираща загуба на скелетна мускулна маса (със или без загуба на мазнини), която не може да бъде възстановена с хранителен режим и води до прогресивно функционално увреждане. Тази дефиниция може да се приложи и за нераковата кахексия.
От основно значение при кахексията са цитокините. TNF-α, IL-1, IL-2, IL-6 са сред най-съобщаваните фактори.
Източници
Категория:Болести на нарушената обмяна на веществата