Тази статия е за вида. За рода вижте Печурки.
Агарикус Блазей (Agaricus subrufescens; известен също като бадемова печурка, himematsutake, гъба на слънцето; в търговията често като Agaricus blazei) е ядлива базидиева гъба от семейство Печуркови (Agaricaceae). Видът се култивира за храна и като суровина за хранителни добавки; клиничните доказателства за много твърдени лечебни ефекти са ограничени, а за концентрирани екстракти са описвани случаи на чернодробно увреждане.
Таксономия Приетото научно име според Species Fungorum е Agaricus subrufescens Peck (описан 1893; публикацията е от 1894). Видът принадлежи към род Печурки (Agaricus) в семейство Agaricaceae (разред Agaricales, отдел Basidiomycota).
Молекулярни и морфологични изследвания показват, че култивираните „бразилски“ и японски щамове, дълго продавани като Agaricus blazei, и европейският A. rufotegulis са конспецифични с A. subrufescens; което има приоритет. Името Agaricus blazei Murrill (1945) е погрешно прилагано към този култивиран комплекс; истинският A. blazei е отделен, по-дребен вид от Флорида. Предложеното Agaricus brasiliensis Wasser et al. (2002) е нелегитимно (nom. illegit.) поради по-ранен омоним. Въпреки това търговското означение „Agaricus blazei“ (често „A. blazei Murill / ABM“) остава широко разпространено върху етикети на добавки.
Описание Плодното тяло е гуглесто. Шапката е с диаметър около 5–15 cm, първоначално полусферична, по-късно изпъкнала до почти плоска; повърхността е гладка до фино люспеста, кремава до светлокафява. Пластинките са свободни, първоначално бледорозови, с узряване шоколаденикаво-кафяви (характерно за рода Agaricus). Пънчето е цилиндрично, с пръстен (остатък от булото); споровият прашец е кафяв. Свежите плодни тела често имат сладникав вкус и аромат, наподобяващ бадем.
Химичен състав Плодните тела съдържат полизахариди (вкл. β-глюкани), протеини, ергостерол и други стеролови производни, фенолни съединения и следи от фенилхидразинови производни като агаритин (характерни за някои видове Agaricus). Съставът варира силно според щама, субстрата и метода на екстракция.
Разпространение и култивиране Видът е описан първоначално от Източна Северна Америка; по-късно са установени популации и култивирани линии, свързани с Бразилия и с разпространение в Европа и Азия. В Бразилия е познат сред други като „cogumelo do sol“ / „cogumelo de Piedade“; в Япония — като himematsutake (姫まつたけ), където от втората половина на XX век се развива промишлено отглеждане. Култивира се върху компостирани субстрати, подобно на други печурки от рода Agaricus.
Традиционна употреба и изследвания Като храна плодните тела се консумират свежи или сушени. В Япония и Бразилия от втората половина на XX век гъбата придобива популярност и като традиционна/алтернативна добавка за „имунна подкрепа“.
Лабораторни и обзорни публикации описват имуномодулиращи, антиоксидантни и други биоактивности на полизахариди и екстракти, предимно в in vitro и животински модели; стандартизираните клинични данни при хора са ограничени и неравномерни по качество. Европейската агенция по лекарствата няма монография за Agaricus subrufescens / „Agaricus blazei“ като билково лекарство.
Описани са случаи на тежка чернодробна дисфункция при онкологични пациенти, приемали препарати, етикетирани като Agaricus blazei; което налага предпазливост при концентрирани екстракти, особено при чернодробни заболявания или едновременна медикаментозна терапия. Обзорите подчертават и необходимост от контрол на тежки метали и други замърсители в търговски продукти.
Тази статия не дава медицински съвети.
Източници
Външни препратки
Категория:Видове гъби Категория:Печуркови