„Възнесение Исаиево“ () е раннохристиянски апокриф, съставен от различни автори на гръцки език от края на I до III век, вероятно в Палестина. Той съдържа разкази за видения на старозаветния пророк Исаия и за неговата мъченическа смърт.

Съдържание Текстът на „Възнесение Исаиево“ се състои от две части, писани в различно време и с различна тематика – „Мъченичество Исаиево“ в глави 1 до 5 и „Видение Исаиево“ в глави 6 до 11.

„Мъченичество Исаиево“ разказва как цар Езекия призовава при себе си своя син Манасия, но пророк Исаия предсказва, че Манасия няма да се придържа към волята на баща си (глава 1), което скоро се сбъдва. След това Исаия бяга от преследвания в Йерусалим заедно с други пророци (2:1 – 11). Манасия обаче успява да го открие и заповядва той да бъде убит (5:1 – 16).

„Видение Исаиево“ разказва как в двадесетата година от царуването на Езекия пророк Исаия дошъл в Йерусалим и пред царя, съветниците и пророците започнал да проповядва, но внезапно изпаднал в транс. Така той видял преславен ангел, който го повел към небесната твърд, а след това към седемте небеса над нея, всяко от които било изпълнено с ангели, светлина и славословия към Бога. На шестото небе Исай видял ангели, които били равни помежду си и едногласно възпявали Отца, Сина и Светия Дух, а на седмото небе съзрял неизказана светлина, множество ангели и праведници, очакващи пълната си небесна слава. Там той видял и Господа Исус в голяма слава и разбрал, че Синът Божи ще слезе на земята, ще бъде убит и ще слезе в ада, за да победи дявола, а после ще възкръсне и ще възлезе на небето. Исаия видял и небесни книги, в които били записани всички дела на света, и разбрал, че нищо от случващото се на земята не остава скрито за небесата.

По-нататък във „Видение Исаиево“ ангелът показал на Исаия как Господ ще слезе през небесата, като се преобразява така, че ангелите да не го познаят, докато стигне до земята и бъде сред човеците. Там той е разпнат от владеещия земния свят Сатана, но надделява над него и го пленява. При възхождането си обратно Господ вече няма да е преобразен и ангелите го познават, покланят му се и го славословят, а на седмото небе той сяда отдясно на Всевишния. След видението Исаия се върнал в своето тяло и разказал на царя и присъстващите всичко, което бил чул и видял. Всички прославили Бога, а Исаия заклел царя да не разгласява видението сред израилтяните и да не позволява то да бъде преписвано.

История Текстът на „Възнесение Исаиево“ вероятно е завършен към края на II – началото на III век, според някои изследователи в Палестина. Втората му част, „Видение Исаиево“, изглежда е по-ранна и според различни автори е писана в края на I век или през II век, като е разпространявана и самостоятелно, преди да бъде включена в компилацията.

Апокрифът е разпространяван сред гностици, манихеи, присцилиани и павликяни.Видение Исайи. Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Текстът е познат на късноантични християнски автори като Епифаний Кипърски, Йероним Блажени, Амвросий Медиолански и Дидим Слепеца. Последният автор, за когото е известно, че е познавал пълния гръцки оригинал, е византийският полемист с богомилството Евтимий Зигавин (1050 – 1120), който свързва книгата с богомилите.

Гръцкият оригинал на „Възнесение Исаиево“ не е запазен до наши дни с изключение на малък фрагмент от 7 страници. Пълното съчинение е запазено в превод на геез, известен в множество преписи от XII до XIX век. Втората част, „Видение Исаиево“, която е популярна сред богомилите, е запазено в множество църковнославянски преписи на един общ превод. Известни са и два латински превода, запазени частично.

Запазените до наши дни ранни църковнославянски ръкописи на „Видение Исаиево“ са следните: Пълни текстове В сборник от XII век в руска редакция, открит в Успенския събор в Москва и публикуван от Александър Попов; вероятно препис на по-ранен български вариант В сборник от XIV век в сръбска редакция, съхраняван в Народната библиотека в Белград; препис на по-ранен български вариант В сборник от XIV век в сръбска редакция, използван в Марковия манастир в Скопие, а след това част от сбирката на Алексей Хлудов и публикуван от Александър Попов; препис на по-ранен български вариант В сборник от 1448 година в българска редакция с молдавско писмо, съставен в Нямецкия манастир и публикуван частично от Александър Яцимирски през 1905 година В сборник от XVI век в българска редакция с молдавско писмо, запазен в Агапийския манастир и публикуван частично от Александър Яцимирски през 1905 година В сборник от XVI век в сръбска редакция, запазен в Житомисличкия манастир Съкратени преработки В Драголовия сборник от XIII век в сръбска редакция, открит от Панта Сречкович и публикуван от него в 1890 година В сборник от XV век в сръбска редакция, открит в атонския манастир „Свети Павел“ В сборник от XVII – XVIII век в руска редакция

Старобългарският превод на „Видение Исаиево“, чийто първоизточник Йордан Иванов отнася към X – XI век, се разпространява самостоятелно и е широко използван от богомилите в XII век, като според техните противници книгата дори е написана от тях, за да отхвърли православната концепция за Светата Троица. Латински превод на същия текст е разпространен и сред катарите през XIII – XIV век. „Видение Исаиево“ придобива голяма популярност сред богомилите, тъй като изложението им съдържа елементи, лесно интерпретирани като подкрепящи богомилската религиозна доктрина – доминирането на небесната твърд и съответно земния свят от Сатаната и неговите последователи, разпъването на Христос от Сатаната, последвано от победата на Господ.

Бележки

Цитирани източници

Категория:Апокрифи Категория:Богомилство