„Окровение Варухово“, наричан също Трета книга на Варух и Гръцки Варух, е псевдоепиграфски апокриф, първоначално съставен на гръцки между края на I и II век и запазен главно в по-късни църковнославянски преводи.

Съдържание След разрушаването на Йерусалим от цар Навуходоносор II пророкът Варух оплаква съдбата на свещения град и моли Бог да му обясни защо го е изоставил. Бог изпратил при него ангела Фануил, който да му разкрие божествените и световните тайни, за да ги предаде на хората. Ангелът възнеся Варух на първото и второто небе, където той вижда чудновати същества и хора, трансформирани заради участието си в строежа на Вавилонската кула. Варух вижда как хората изграждат огромната кула, опитвайки се да достигнат небето, но Бог обърква езиците им и те престават да се разбират. По време на пътуването си той вижда и грамадна змия, която пие вода от морето и така не позволява на морето да залее земята.

Ангелът показва на Варух и дървото, чрез което Адам и Ева били прелъстени, като му разказва за неговата съдба преди и след потопа. След това Варух вижда мястото, откъдето изгрява слънцето, и самото слънце като огнен човек в колесница, придружаван от ангели и птицата феникс. Фениксът засенчва слънчевия пламък, за да не изгори света, а ангелите отнасят слънчевия венец до Божия престол в края на деня, за да бъде пречистен. Варух вижда и луната, представена като жена в колесница, както и езеро, от което облаците вземат вода и я изливат като дъжд над земята. Така ангелът му разкрива тайните на небесните светила, дъжда и природния ред, който Бог е установил.

На петото небе Варух вижда огромна врата, през която архангел Михаил приема молитвите на хората в небесна хранилница. Ангелите носят молитвите и добрите дела на праведните, а други се оплакват, че не могат да донесат нищо от грешниците, но Михаил им напомня да продължават да им служат, докато се покаят. От небето идва заповед ангелите да продължат да помагат на хората, докато им бъде дадена възможност за покаяние, а непокаялите се щели да бъдат сполетени от беди. Накрая Варух вижда местата, предназначени за праведните и за нечестивите, и се смилява над страдащите грешници. Тогава от небето идва заповед Варух да бъде върнат на земята, за да разкаже на хората всичко, което е видял и чул.

История Книгата се датира по нейно споменаване от раннохристиянския богослов Ориген (185 – 254), който говори за описана от Варух система от небеса.

„Окровение Варухово“ е запазено в наши дни главно в два църковнославянски варианта – южнославянски, включващ няколко ръкописа от XIII – XVIII век, сред които Драголовия, Панагюрския и Аджарския сборник, и руски с няколко копия от XV – XVII век. Единственият запазен гръцки препис е от XV век и е по-близък до руския вариант, отколкото до смятания за негов източник южнославянски вариант. Южнославянският вариант е резултат от превод от гръцки на църковнославянски, направен не по-късно от XI век или по-рано.

Бележки

Цитирани източници

Категория:Апокрифи