Кайкавуз II

Кайкавуз II (също Кейкавус II, Изз ад-Дин Кайкавуз II, султан Иззеддин; на турски: II. İzzeddin Keykâvus; около 1235 – 1278/1279) е султан на селджукския Иконийски султанат. Управлява самостоятелно от 1246 до 1249 г., а след това участва в съвместно управление с братята си Кълъч Арслан IV и Кейкубад II. Втората половина на управлението му протича в условията на засилващо се монголско влияние над селджукската държаваFaruk Sümer, „KEYKÂVUS II“, TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 25, Ankara, 2022, с. 354–356, https://islamansiklopedisi.org.tr/keykavus-ii

След като губи властта през 1262 г., Кайкавуз напуска Анадола и търси убежище във Византийската империя. По-късно е задържан в крепостта Енос. След освобождаването си по време на татарско-българско нахлуване във византийска Тракия през зимата на 1264–1265 г. се установява във владенията на Златната орда, където прекарва последните години от живота си.István Vásáry, Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–1365, Cambridge University Press, Cambridge, 2005, с. 73–75.

Произход и възкачване на престола

Кайкавуз е най-големият син на султан Кейхюсрев II. Според турския историк Фарук Сюмер, Кайкавуз е роден вероятно през 1234 г. Майка му, известна като Бердулие хатун, е от християнски произход и е описвана като дъщеря на гръцки духовник.

След смъртта на Кейхюсрев II през 1246 г. Иконийският султанат вече се намира под силно монголско влияние вследствие на поражението на селджуците в битката при Кьосе даг през 1243 г.

Кейхюсрев предварително е определил най-малкия си син Кейкубад за наследник, но част от висшите държавни сановници предпочитат най-големия син. Кайкавуз е провъзгласен за султан през 1246 г.

През 1249 г., след вътрешна борба за власт, е установено съвместно управление на тримата братя – Кайкавуз II, Кълъч Арслан IV и Кейкубад II. Имената и на тримата са споменавани в официални надписи, а монети са сечени от тяхно име.

Борба за власт и отношения с монголите

След смъртта на влиятелния държавник Джалал ад-Дин Каратай през 1254 г. противоречията между Кайкавуз и Кълъч Арслан се засилват. Кайкавуз временно успява да надделее над брат си.

Монголското влияние обаче остава решаващо за политиката на султаната. През 1256 г. селджукските сили претърпяват поражение от монголската армия на Байджу Ноян при Султан ханъ. След поражението Кайкавуз напуска владенията си и търси убежище на византийска територия.

След оттеглянето на Байджу през 1257 г. Кайкавуз получава ограничена военна помощ от никейския император Теодор II Ласкарис и успява да се върне в Кония.

През 1259 г. по решение на монголските власти владенията на селджуците са разделени между Кайкавуз и Кълъч Арслан. Земите на изток от река Къзълърмак са предоставени на Кълъч Арслан, а Кайкавуз запазва западните части. И двамата остават зависими от монголските владетели и са задължени да плащат значителен данък.

Бягство във Византия

В началото на 1260-те години положението на Кайкавуз се влошава. Неговият брат Кълъч Арслан IV и влиятелният държавник Муин ад-Дин Сюлейман Перване разполагат с подкрепата на монголските власти.

Кайкавуз търси помощ от мамелюкския султан Байбарс, но не успява да я получи. През 1262 г., опасявайки се да не попадне в ръцете на противниците си, той напуска Анадола заедно със семейството си и част от своите приближени и пристига по море в Константинопол.

Император Михаил VIII Палеолог първоначално го приема благосклонно. По-късно отношенията между двамата се влошават и Кайкавуз заедно с част от семейството си е задържан в крепостта Енос при устието на река Марица.

Освобождаване и установяване в Крим

Съдбата на Кайкавуз впоследствие се свързва с отношенията между Византия, Второто българско царство и Златната орда.

През зимата на 1264–1265 г. татарски сили, свързани със Златната орда, навлизат във византийска Тракия. В похода участват и български сили. Те достигат района на Енос и Кайкавуз е освободен.

След това той преминава във владенията на Златната орда. Хан Берке го приема и му предоставя владения в Крим. Според Фарук Сюмер с него са свързани градовете Судак (Сугдак) и Солхат.

Кайкавуз остава в Крим до края на живота си. Умира през 677 г. по хиджра, съответстваща на 1278–1279 г.

Кайкавуз II, Добруджа и Саръ Салтук

С името на Кайкавуз II е свързан спорен въпрос в историографията за средновековна Добруджа – предполагаемото преселване на значителна група анадолски туркмени в областта след бягството на султана във Византия.

Подробният разказ за това преселване произхожда от по-късната османска традиция и неговата историческа достоверност е предмет на продължителен научен спор.Delyan Rusev, „Sarı Saltuk and the Nomads in 13th-Century Dobruja: Pre-Ottoman Sources and Realities“, Chronica, vol. 21, 2023, с. 201–246, https://ojs.bibl.u-szeged.hu/index.php/chronica/article/view/47849

В тази традиция сред преселниците е поставен и мюсюлманският мистик и дервиш Саръ Салтук, представян като техен духовен водач.

В изследване от 2023 г. Делян Русев преразглежда предосманските писмени и археологически свидетелства и разглежда присъствието на Саръ Салтук в Северна Добруджа през последните десетилетия на XIII век предимно в контекста на Златната орда и татарското присъствие в областта. Особено внимание е отделено на средновековния град Сакчъ, днешна Исакча.

Русев поставя под съмнение връзката между Саръ Салтук и предполагаемата голяма група анадолски преселници, както и възможността късните османски сведения да се използват като пряко доказателство за масово преселение в Добруджа през 1260-те години.

Поради това предполагаемото селджукско или туркменско заселване в Добруджа следва да се разграничава от по-добре засвидетелстваните събития – бягството на Кайкавуз във Византия, задържането му в Енос, освобождаването му и последвалото му установяване във владенията на Златната орда.

Османската традиция

Разказът за преселването се съдържа в произведението на османския автор Али Язъджъоглу от XV век. При преработването на историята на селджуците от персийския историк Ибн Биби, Али Язъджъоглу добавя сведения за съдбата на последователи на Кайкавуз. Според този разказ султанът и неговият приближен Али Бахадър поискали от Михаил VIII Палеолог земя, на която техните хора да могат да се установят. Византийският император им предоставил област в Добруджа, след което групи туркмени преминали от Анадола на Балканите.

В тази традиция сред преселниците е поставен и мюсюлманският мистик и дервиш Саръ Салтук, представян като техен духовен водач.

Фарук Сюмер също излага тази версия, като пише, че Али Бахадър и множество туркмени, сред които Саръ Салтук, били заселени в Добруджа.

Историографски спор

Достоверността на разказа за масово селджукско или туркменско преселение в Добруджа е предмет на продължителен научен спор.

Българският историк Петър Мутафчиев посвещава на въпроса специалното изследване Мнимото преселение на селджушки турци в Добруджа през XIII век. Сравнявайки византийски, ориенталски и по-късни османски сведения, Мутафчиев отхвърля разказа за масово преселение като надеждно установен исторически факт и го разглежда като по-късно свързване на преданията за Саръ Салтук с историята на Кайкавуз.Петър Мутафчиев, „Мнимото преселение на селджушки турци в Добруджа през XIII век“, в: Изток и Запад в европейското Средновековие, електронно издание: https://www.promacedonia.org/pm3/pm_seldzhuci_1.htm

Британският ориенталист Пол Витек развива различна интерпретация. Той използва сведенията на Али Язъджъоглу и свързва предполагаемите последователи на Кайкавуз с произхода на гагаузите. Витек предлага и хипотезата, че названието „гагауз“ може да бъде свързано с името Кайкавуз.Paul Wittek, „Yazijioghlu 'Alī on the Christian Turks of the Dobruja“, Bulletin of the School of Oriental and African Studies, vol. 14, no. 3, 1952, с. 639–668.Paul Wittek, „Les Gagaouzes = les gens de Kaykāūs“, Rocznik Orientalistyczny, vol. XVII, 1953, с. 12–24.

В изследване от 2023 г. българският историк Делян Русев преразглежда предосманските писмени и археологически свидетелства. Той разглежда присъствието на Саръ Салтук в Северна Добруджа през последните десетилетия на XIII век предимно в контекста на Златната орда и татарското присъствие в областта, като отделя особено внимание на средновековния град Сакчъ, днешна Исакча.

Русев поставя под сериозно съмнение връзката между Саръ Салтук и предполагаемата група анадолски преселници, както и използването на късните османски сведения като пряко доказателство за подобно преселение в Добруджа през XIII век.

По този начин въпросът за предполагаемото селджукско заселване в Добруджа остава част от историографския спор за интерпретацията на късните османски сведения и предосманските свидетелства.

Семейство и наследници

Известни са няколко синове на Кайкавуз II. Сред тях е Месуд II, който след смъртта на баща си се завръща в Анадола и по-късно става султан на Рум.

Сред синовете, намирали се с Кайкавуз във Византия, изворите споменават и Гейюмерс. Един от по-малките му синове остава в Константинопол, приема християнството и е известен под името Мелик Константин.

Историческо значение

Управлението на Кайкавуз II съвпада с период на постепенно отслабване на политическата самостоятелност на Султаната Рум и засилване на монголския контрол над Анадола.

Бягството му във Византия го въвлича в сложните отношения между Византийската империя, Второто българско царство и Златната орда. Освобождаването му през 1264–1265 г. е един от епизодите на българо-татарското военно присъствие във византийска Тракия през управлението на Михаил VIII Палеолог.

По-късните предания за Кайкавуз, Саръ Салтук и Добруджа оказват значително влияние върху историографията за ранното турско присъствие на Балканите и върху някои теории за произхода на гагаузите, въпреки че историческата достоверност на отделни елементи от тези предания остава дискусионна.

Бележки

Литература

Мутафчиев, Петър. „Мнимото преселение на селджушки турци в Добруджа през XIII век“. В: Изток и Запад в европейското Средновековие. Peacock, Andrew. „SALJUQS iii. SALJUQS OF RUM“. Encyclopaedia Iranica. Rusev, Delyan. „Sarı Saltuk and the Nomads in 13th-Century Dobruja: Pre-Ottoman Sources and Realities“. Chronica, vol. 21, 2023, pp. 201–246. Sümer, Faruk. „KEYKÂVUS II“. TDV İslâm Ansiklopedisi, т. 25, Ankara, 2022, с. 354–356. Vásáry, István. Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185–1365. Cambridge: Cambridge University Press, 2005. Wittek, Paul. „Yazijioghlu 'Alī on the Christian Turks of the Dobruja“. Bulletin of the School of Oriental and African Studies, vol. 14, no. 3, 1952, pp. 639–668. Wittek, Paul. „Les Gagaouzes = les gens de Kaykāūs“. Rocznik Orientalistyczny, vol. XVII, 1953, pp. 12–24.

Външни препратки

„KEYKÂVUS II“ – TDV İslâm Ansiklopedisi „SALJUQS iii. SALJUQS OF RUM“ – Encyclopaedia Iranica Delyan Rusev, „Sarı Saltuk and the Nomads in 13th-Century Dobruja: Pre-Ottoman Sources and Realities“

Категория:Селджуци