Жоѐ Бускѐ () е френски поет и писател.Бележка 1 към българския превод (прев. Николай Кънчев) на: Тежко ранен през Първата световна война, той остава парализиран; стаята му в Каркасон се превръща в средище на писатели и художници. За използваните твърдения вж. с. 65. Пише поезия, романи, дневникова проза и множество писма. Творчеството му е близко до сюрреализма, без Буске да се присъедини към движението, и преплита действителност и сън с темите за смъртта, тялото и любовта.

Биография

Буске е роден на 19 март 1897 г. в Нарбон в семейството на военен лекар. През 1900 г. семейството се установява в Каркасон, където баща му започва частна практика. Той учи в местния лицей и прекарва една година в Саутхамптън. От престоя си там запазва носталгичен спомен и трайна привързаност към английския език и литература. След началото на Първата световна война семейството се премества в Париж. Буске започва да се подготвя за търговско образование, но през януари 1916 г. постъпва доброволно в 156-и пехотен полк. Минава през Сом и се сражава при Вердюн и в Пикардия, раняван е неколкократно, произведен е в чин подпоручик и получава Военния медал.

На 27 май 1918 г., по време на сражение при Вели сюр Ен, Буске получава тежко нараняване на гръбначния мозък и неговите войници го изнасят от бойното поле. Тогава е на 21 години. Остава парализиран и прекарва почти целия остатък от живота си на легло. Раняването се превръща в определящо преживяване както за начина му на живот, така и за писането му.

През 1924 г. Буске се премества със семейството си в къщата на улица „Вердюн“ № 41 (днес № 53). Там някогашният музикален салон е преустроен в негова стая, която постепенно се превръща в средище на писатели и художници. За използваното твърдение вж. с. 25. Кръгът около Буске, в който участват Франсоа-Пол Алибер, Фердинан Алкие, Клод-Луи Естев и Рене Нели, през 1928 г. основава списание Chantiers, а по-късно сътрудничи редовно на марсилското литературно списание Cahiers du Sud. Буске общува и кореспондира с автори и творци като Андре Жид, Луи Арагон, Пол Елюар, Жан Полан и Макс Ернст. В стаята си събира и една от първите френски колекции на сюрреалистично изкуство.

По време на германската окупация Буске участва във Френската съпротива. Домът му е една от „пощенските кутии“, използвани от куриерите на разузнавателните мрежи на Съпротивата в департамента Од.

През пролетта на 1942 г. Буске си разменя писма с философката Симон Вейл. В тях тя размишлява за вниманието като форма на щедрост и за войната, която е останала завинаги в тялото на поета. През 1982 г. писмата излизат като отделна книга, описана в каталога на Френската национална библиотека като извлечение от Cahiers du Sud.

Буске умира в Каркасон на 28 септември 1950 г.

Творчество

Произведенията на Буске трудно се разпределят в установени жанрове: стихотворението, есето, дневникът, вътрешният монолог и писмото често преминават едно в друго. Италианската енциклопедия Treccani свързва писането му с немския романтизъм, френския символизъм и сюрреализма и определя поезията му като средство за метафизично изследване, съчетаващо критически размисъл и лирическо изразяване.

Раняването прави смъртта постоянна, а не абстрактна тема в творбите му, в които телесността заема централно място. По метафората на Larousse писането му дава „гръбначен стълб от мастило“. Същият справочник определя Traduit du silence (1941) като негов шедьовър и своеобразна поетика. След смъртта му продължават да излизат сборници с писма, сред които Lettres à Poisson d'or (1967) и Correspondance (1969).

Сред по-известните му произведения са: За изданията от 1945 и 1947 г. вж. с. 157.

Il ne fait pas assez noir (1932) La Tisane de sarments (1936) Traduit du silence (1941) Le Meneur de lune (1946) La Connaissance du soir (първо издание 1945; разширено издание 1947)

Наследство

В дома на Буске на улица „Вердюн“ № 53 в Каркасон днес се помещава културният център „Дом на паметта“ (). Стаята му е запазена, а действащият в сградата център „Жое Буске и неговото време“ съдейства за популяризирането на съвременното литературно и художествено творчество и поддържа паметта за поета. От 2011 г. сградата носи френския държавен знак „Дом на бележитите“.

Бележки

Допълнителна литература

Категория:Френски поети Категория:Участници във Френската съпротива Категория:Родени в Нарбон Категория:Починали в Каркасон