«Черният албум» е осмият и последен студиен албум на рок-групата «Кино» преди разпадането ѝ след гибелта на Виктор Цой. Записан е през септември – октомври 1990 година и излиза на 12 януари 1991 година. Плочата е създадена след приключването на последното за колектива концертно турне. Демоверсията на албума е записана от лидера на групата «Кино» Виктор Цой и китариста Юрий Каспарян през лятото на 1990 година в латвийското курортно селище Плиенциемс, където музикантите отиват във ваканция след тежки и изтощителни гастроли.
След създаването на демозаписа – сутринта на 15 август 1990 година – Виктор Цой загива в автомобилна катастрофа край Рига на 35-ия километър от пътя «Слока – Талси», затова останалите музиканти от «Кино» са принудени да завършат «Черният албум» без своя лидер. В записа на основната версия на плочата участват китаристът Юрий Каспарян, бас-китаристът Игор Тихомиров, барабанистът Георгий Гурянов и директорът на групата Юрий Айзеншпис. Албумът е създаден на базата на оцелелия материал. «Спасени» са записаният по-рано глас на Цой и звукът на неговата китара. На музикантите се удава да постигнат баланс: да запазят първоначалното звучене на песните и същевременно да направят професионален запис с качествени аранжименти.
Плочата е официално представена на 12 януари 1991 година в Московския дворец на младежта. «Черният албум» има комерсиален успех: 500 хиляди копия от плочата са разпродадени в рамките на 3–4 месеца. Общо са реализирани над един милион екземпляра. Албумът получава минималистично траурно оформление. Песните в албума се отличават с песимистично и депресивно настроение. Изследователите на творчеството на Цой и почитателите на музиканта виждат в това мистично съвпадение със смъртта на Цой. «Черният албум» получава както положителни, така и отрицателни отзиви от критиците. Едни експерти хвалят музикалния и поетичен материал на плочата. Други смятат, че към последния албум музикантите са «станали поп», «изчерпали са се» и са започнали да повтарят самите себе си.
Външни препратки Текстове на Виктор Цой в превод на Денис Олегов , електронно списание „Нова асоциална поезия“, бр. 10, април 2018 Руски сайт на група КИНО