Цифровият продуктов паспорт (, DPP) е електронен запис с данни за конкретен продукт, например от какви материали е направен и как може да се ремонтира или рециклира. Обикновено се отваря чрез QR код върху продукта, етикета или опаковката. В Европейския съюз паспортът е въведен с Регламента за екопроектиране на устойчиви продукти от 2024 г. Задължителен ще става постепенно, за отделни групи продукти.
Предназначение Сега информацията за един продукт е разпределена между каталози, сертификати, декларации и документи, които често остават при производителя. Паспортът я събира на едно място, свързано със самия продукт.
Различните хора търсят в него различни неща. Купувачът може да види състава и указанията за поддръжка. Сервизът намира данни за резервните части и за разглобяването. Предприятието за рециклиране разбира какви материали и вещества има в продукта, а контролните органи проверяват по-лесно дали той отговаря на изискванията.
Паспортът е част от политиката на ЕС за кръгова икономика. Идеята е продуктите да се използват по-дълго и по-малко от тях да стават отпадък.
Правна основа Основният акт е Регламент (ЕС) 2024/1781, известен със съкращението ESPR (Ecodesign for Sustainable Products Regulation). Той е в сила от 18 юли 2024 г. Регламентът дава само общата рамка. За всяка група продукти Европейската комисия приема отделен делегиран акт, в който определя какви данни трябва да има паспортът и от кога е задължителен. Тези изисквания се прилагат най-рано 18 месеца след като актът влезе в сила.
Паспорти предвиждат и други регламенти на ЕС. Според Регламента за батериите от 18 февруари 2027 г. паспорт ще е нужен за батериите на електромобили и леки превозни средства, както и за промишлените батерии с капацитет над 2 kWh. Регламентът за строителните продукти от 2024 г. също въвежда цифров паспорт.
За кои продукти По принцип регламентът може да обхване почти всички стоки, които се продават в ЕС. Храните, фуражите, лекарствата, живите растения и животни и превозните средства са изключени. В работния план на Комисията за 2025–2030 г. сред първите групи са желязото и стоманата, алуминият, текстилът (най-вече облеклото), мебелите, гумите и матраците.
Как работи Всеки паспорт има уникален идентификатор, който може да се отнася до отделен продукт, партида или модел. Данните се съхраняват от производителя или от доставчик на услуги, когото той е избрал. Обща база данни на ЕС със съдържанието на паспортите няма. Част от информацията е публична, а друга се вижда само от определени хора, например от ремонтни предприятия или контролни органи.
Комисията поддържа централен регистър, но в него се записват само идентификаторите на паспортите, не и самите данни. Регламентът определя срок за създаването му до 19 юли 2026 г. Правилата за работата му са в Регламент за изпълнение (ЕС) 2026/1778.
Техническите стандарти за паспорта са разработени от европейските организации по стандартизация CEN и CENELEC и са публикувани през 2026 г. Те уреждат идентификаторите, носителите на данни като QR кода и обмена на информация между системите.
Източници
Категория:Право на Европейския съюз Категория:Икономика на Европейския съюз