Чеган

Чѐган или понякога Чѐганово (, Агиос Атанасиос, до 1926 година Τσέγανη, Цегани) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.

География Селото е разположено на 30 km западно от Воден (Едеса) и на около 50 km източно от Лерин (Флорина). Селото е изградено на плато, на височина 1220 m в планината Малка Нидже, сред борови гори под връх Пиперица (Πιπερίτσα, 1998 m). Землището на селото е 60 km2, от които 9 са под Островското езеро.

История В Османската империя Във втората половина на XV век селото е дервентджийско. Църквата„Възнесение Господне“ в Чеган датира от 1700 година.Δήμος Βεγορίτιδας. Ιστορικά & Θρησκευτικά Μνημεία В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Чегано като българско село. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Цеган (Tségan), Мъгленска епархия, живеят 540 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чеганче (Tchegantche) е посочено като село със 124 домакинства с 547 жители българи. Според Търпо Поповски:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Чеган живеят 750 българи.

След Илинденското въстание, през юни 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чеган има 1200 българи екзархисти.

В 1902 година Христо Силянов пише за Чеган:

През 1908 година в селото се открива българско училище. Според просветния деятел от това време Георги Трайчев училището е било първоначално – с четири отделения и една забавачница.Етнография на Македония. Извори и материали в два тома, София 1992, т. II, стр. 95, 258.

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Чеган са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. При акция за събиране на оръжие гръцки части, начело с патриаршисткия свещеник, пребиват шестима българи от Чеган.

През Първата световна война в района на Чеган през август 1916 г. се развива голямото Чеганско сражение между български и съглашенски части. Селото е за кратко освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Чеган има 180 къщи славяни християни. В 1926 селото е прекръстено на Агиос Атанасиос, но името Цегани се употребява и днес.Αγιος Αθανάσιος (Τσέγανη)

Чеган пострадва значително по време на Гръцката гражданска война – много от жителите му загиват и много се изселват в социалистическите страни. Селото е изоставено и жителите му се пренасят малко по-ниско в склона на планината и се оформя ново село Нов Чеган (Неос Агиос Атанасиос). След нормализирането на ситуацията в страна част от жителите на Чеган се връщат.

Старото село днес е туристическа атракция и в началото на XXI век в него са построени десетки нови къщи в традиционен стил с камъни и съвременни керемидени покриви като с това е загубило предишния си автентичен вид.

Селото произвежда предимно орехи, кестени, череши, както и пшеница и царевица.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Чеган на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Русан Ρουσάν Ксантотопос Ξανθότοποςместност на западния бряг на Островското езеро на Ю от Бегна Бегна Μπέγνα Перасма Πέρασμαвъзвишение на ЮЗ от бившето село Бегна Койфер Блак Κοϊφέρ Μπλάκ Плая Πλαγιάвръх на Ю от Чеган и на СЗ от Бегна (955,1 m) Демир дол Ντεμίρ Ντοΰ Криорема Κρυόρεμαрека на Ю от Чеган, вливаща се в Островското езеро при Бегна Позерно Ποζέρνο Термиес Θερμιέςместност на Ю от Чеган Кале Καλέ Порос Πόροςвъзвишение на ЮЗ бряг на Островското езеро Сливя Σλίβια Дамаскиниес Δαμασκηνιέςместност на ЮЗ от Чеган Среднио рид Στρέτνιοριτ Месеа Корифи Μεσαία Κορυφήвръх на Ю от Чеган и на С от Бегна (770 m) Гарцки нивя или Крески ниви Γκαρτσκινίβια Хорафиес Χωραφιέςместност на Ю от Чеган Лятиф Аргач или Лянос Аргач Λιάντιφ Άργάτσι Лулудотопос Λουλουδότοποςместност на З от Чеган Пещера Πιστέρα Спилия Σπηλιάвръх на ЮИ от Чеган Долна бука Ντόλνα Μπούκα Като Оксия Κάτω Όξυάвръх на И от Чеган (1205,4 m) Ореите Όρέϊτε Каридиес Καρυδιέςместност на И от Чеган Клувка Κλούφκα Куфорема Κουφόρεμαрека на С от Чеган Лочик Аргач Λότσικ Άργάτς Лулудия Λουλούδιαместност на С от Чеган

Личности

Родени в Чеган Атанас Н. Лазов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина Атанас Поплазаров (1867 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец Атанас Попов, български революционер от ВМОРО, войвода на селската чета от Чеган през Илинденско-Преображенското въстание Гацо Нушев (Кушев, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 1 дебърска дружина Геле Чегански, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Георги Гулев, деец на българското македоно-одринско национално освободително движение Георги Димулков (? – 2014, Скопие), югославски и гръцки партизанин Георги Н. Ташков (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина Иван Бързов (1880 – след 1950), български революционер Иван Динев – Капитана, деец на ВМРО Мара Капитанчова (? – 1944), гръцка комунистка, осъдена от съд в Солун на смърт и разстреляна Мите Чичеков, деец на ВМОРО, убит от младотурците Мице Чегански (Димитър Христов, 1881 – 1970), войвода на ВМОРО и ВМРО Ташо Тойтов (1895 – ?), деец на ВМРО Пандил Кекев (1905 – 1994, Скопие), гръцки партизанин Пецо Стоянов (? – 1903), български революционер, загинал в Баница Ристо Шанев (1943 – 2009), поет от Република Македония Ташо Лаков, български революционер от ВМОРО Христо Василев Колчев (? – 1907), български революционер Христо Пандели Колчев (Колчиф, 1926 – ?), ятак на ЕЛАС (1944 – 1945), войник на ДАГ (1947 – 1949), през 1949 година заминава за България на лечение, установява се във Варна Христо Стоянов (? – 1932), български революционер, четник в четата на войводата Мице Чегански, убит в Кърджали от михайловисти Яне Георгиев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 дебърска дружина Яне Георгиев (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, инженерно-техническа част, носител на орден „За храброст“ IV степен

Починали в Чеган Кирил Коларов (1885 – 1916), български журналист Тане Стойчев (1874 – 1907), български революционер

Свързани с Чеган Велко Велков – Скочивирчето (1877 – 1906), български революционер от ВМОРО, по произход от Чеган

Литература Видоески, Божидар. Фонолошкиот систем на говорот на селото Чеган (Воденско). Македонски јазик, 1978, №29, 61-73. Дошкинов, П. Чеганска операция, т.1, т.2, София, 1940.

Външни препратки Страница за Чеган

Бележки

Категория:Села в дем Воден Категория:Българска общност в Гърция