Гюмюрджина

Гюмюрджина (, Комотини, , Гюмюлджине) е град в Северна Гърция, главен град на дем Гюмюрджина, както и на административната област Източна Македония и Тракия. Градът е център и на Маронийската и Гюмюрджинска епархия на Гръцката православна църква.

География

Гюмюрджина е разположена на надморска височина от 32 – 38 м в историческата област Западна Тракия, в подножието на родопския рид Гюмюрджински снежник и на около 20 км северно от Бяло море. Най-близките летища на гръцка територия са край Дедеагач (65 км) и край Кавала (80 км). Гюмюрджина се свързва с железопътни и автобусни линии с редица градове в Гърция, а също и с Истанбул. В близост преминава и ползващата се с национално значение северна гръцка автомобилна магистрала „Егнатия Одос“. На около 34 км в югозападна посока е селцето Порто Лагос със своя живописен залив, известен с богатото биоразнообразие и хубави морски плажове.

По данни от преброяването от 2011 г., жителите на града възлизат на 66 919 души, една част от тях включва приблизително 13 000 студенти, учащи и войска. Около половината от населението са гърци, а другата половина са турци и българо-мохамедани, голяма част турцизирани, по-малка част съставляват ромите и арменците. Мнозинството от гръцкото население са потомци на гръцки бежанци от Мала Азия и Източна Тракия, в по-ново време гръцката държава заселва в района и немалко гръцки изселници от страните от бившия СССР.

История Античност Голяма част от историята на града е тясно свързана с Виа Егнация, древният главен римски път, който свързвал някогашния Дирахиум с Константинопол. В късния римски и византийски период градът се нарича Максимианополис. Римският император Теодосий I издига малка крепост на кръстопътя на Виа Егнация с пътя, свързващ Беломорието през Родопите с Филипополис. Ранният период от съществуването на селището около крепостта не продължава дълго заради близостта до по-големия и значим градски център Мосинополис на запад, така в края на XII век мястото е напълно обезлюдено.

Средновековие През 1207 г. цар Калоян разрушава Мосинополис и прогонва останалите живи жители, които се настаняват покрай изоставената малка крепост на днешна Гюмюрджина. Йоан VI Кантакузин споменава за пръв път селището под името Кумуцина във връзка с гражданската война във Византия в ранния XIV век.

Български възрожденски борби Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Гюмюрджина (Gumurdjina) има 450 домакинства и 500 българи и 1600 гърци.

Българското Възраждане започва в Гюмюрджина към 1890 година, когато околните български села вече са се освободили от гърцизма и са станали екзархийски и така процесът на погърчване на българските търговци и занаятчии в града спира. Създаването на българска община, училище, църква и архиерейско наместничество става въпреки фанатичния натиск и пречки от страна на гръцкия владика и силогоса в града. Действията на българите са подкрепяни от гръцкия първенец Димитър Лалата. Архиерейско наместничество в Гюмюрджина се открива в 1894 година, българската църква е осветена в 1903 година.

Български църковно-училищни и революционни дейци Име Бележка 1. Вълчо Михайлов от Чадърли 2. Чавдар Петров от Каракурджали 3. Никола Бечев 4. Георги Бечев брат на Никола Бечев 5. Христо Мурджев 6. Милю Авренлиев 7. Димитър Знаменов от Петково 8. Иван Бакърджията от Калайджидере 9. Георги Бакърджиев от Калайджидере 10. Ангел Бакърджиев от Калайджидере, брат на Георги и Иван 11. Рафаел (Русин) Петков Гъгъмов от Кушланли, купил място за българска църква 12. Иван Стаматов от Ясъюк 13. Иван Вълчев Карапавлов 14. Коста Кирков 15. Чавдар Петков 16. Никола Панайотов 17. Стоян Терзиев 18. Никола Дюкмеджиев

Екзархийски архиерейски наместници Име От Години 1. дядо Стоян Димитров Кушланли 1894 2. отец Иван Попандонов Воден 1894 – 1897 3. отец Дойчин Запрев Зарово 1897 – 1901 4. архимандрит Харитон Лозенград 1901 – 1902 5. отец Никола Чипев 1902 – 1905 6. архимандрит Дионисий 1905 – 1907 7. отец Иван Костов Карахадър 1907 – 1909 8. отец Борис Попанастасов Петково 1909 – 1911 9. отец Иван Витанов 1911 – 1912

Съвременност

При избухването на Балканската война 4 души от Гюмюрджина са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

Градът е превзет от българската армия от османска власт на 8 ноември 1912. През Междусъюзническата война в 1913 от 16 август до 6 октомври съществува така наречената Гюмюрджинска република. От 1912 до 27 ноември 1919 е в границите на България. С Ньойския договор преминава към администрацията на „Междусъюзническа Тракия", която на 28 май 1920 г. е предадена на Гърция. Първото гръцко управление е 20 години - до 20 април 1941 г., когато градът и областта повторно са завладени и присъединени към България. По примирието със Съюзниците към 17 ноември 1944 г. българските военни части и администрация са оттеглени. Предадена е на Гърция с Парижкия мирен договор на 10 февруари 1947 г.

Образование Гюмюрджина разполага със задоволителна училищна мрежа, включваща около 20 начални училища, 7 основни училища и 4 гимназии, а също така и Институт за професионално обучение и 2 технически образователни института.

Градът е университетски център от 1973 г., в него е разположен ректоратът и най-много учебни структури на гръцкия Тракийския университет „Демокрит“.

На около 7 километра в посока на град Ксанти има нова и добре уредена полицейска академия.

Спорт Гюмюрджина има футболен отбор – ФК Пантракикос, който в сезон 2008/09 и 2009/10 се състезава в гръцката първа дивизия. Най-голямото им постижение е 11-о място в първа дивизия през сезон 2008/09. Играят на стадион „Комотини“ с капацитет 6500 зрители.

Побратимени градове Кирково Кърджали

Личности Родени в Гюмюрджина Апостолос Грозос (1892 – 1981), гръцки комунист Борис Николов Стамболиев, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 84 Димитър Гаджанов (1874 – ?), български професор по турски език Евгени Георгиев Тончев (1919 – 1979), поручик летец, роден на 3 юни 1919 г. Участва във Втората световна война и във въздушната отбрана на София през 1943 – 1944 г., носител на „Орден за храброст“.Музей на авиацията Крумово, поручик Евгени Тончев Иван Йорданов Икономов (21 ноември 1917 - ?), завършил в 1942 година право в Софийския университет Иван Момчилов – Мунджо, революционер от ВМОРО Иван Христов Иванов – Зъбчето (1916 – 1943), комунистически деец, секретар на РК на РМС в СофияСписък на убити партизани Костадин Кръстев Харизанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 117, л. 20 Людмила Младенчева (1920 – 1976), българска писателка Ставри Димитров Айдаров – Филип (1921 – 1944), български партизанин Стилпон Кириакидис (1887 – 1964), гръцки фолклорист, историк и университетски преподавател Стойно Алексиев Стойнов (21 юни 1915 - ?), завършил в 1941 година право в Софийския университет Цветана Цветкова Момчилова (27 юли 1917 - ?), завършила в 1942 година история в Софийския университет Янко Христов (1919 – 1994), български политик

Починали в Гюмюрджина Захари Пенчев Ханджиев, български военен деец, подпоручик, загинал през Втората световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 104, л. 33 Иван Лечев Тодоров, български военен деец, санитарен полковник, загинал през Първата световна войнаДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 405, л. 29

Външни препратки Последният бежанец

Бележки