Му̀рманск (, през 1916 – 1918 г. – Рома́нов-на-Му́рман) е град в Руската федерация, административен център на Мурманска област.
Етимология Руснаците наричат „мурмани“, „урмани“ норвежците и изобщо норманите. По-късно това название е пренесено и върху земите, където стават събития с тяхно участие. Първоначално „Мурман“ е наричано крайбрежието на Баренцово море, а впоследствие така е наричан и целият Колски полуостров. Съответно „Мурманск“ означава „град на (в) Мурман“.
Според колския краевед И. Ф. Ушаков думата „мурман“ произлиза от думата „норман“, което в превод от скандинавските езици означава „северен човек, човек от севера“. Според особеностите при историческата замяна на звуковете, звукът „n“ се трансформира в „m“, а що се отнася до произношението на звука „о“, то в тази дума днес както в шведски, така и в норвежки, се произнася като меко „у“. Тоест думата изначално звучи като [nur’man].Ушаков И. Ф. Кольская земля. Мурманск, Кн. изд-во, 1972
География Мурманск се намира зад Северния полярен кръг на скалистото източно крайбрежие на Колския полуостров при бреговете на Баренцово море, близо до границата на Русия с Норвегия и Финландия. Градът е най-големият град в света на север от полярния кръг и е едно от най-важните пристанища на Русия, като географското му разположение го прави единственото северно руско пристанище, което не замръзва през зимата. Това определя и първостепенното значение на Мурманск.
Градът е разположен в зоната на вечната замръзналост и е разтеглен на над 20 км покрай скалистото източно крайбрежие на Колския залив, на 50 км от изхода в открито море. На 16 км северно от града е разположен затвореният град Североморск, който е главната база на Северния флот. Между Североморск и Мурманск има няколко селища-сателити (Росляково, Сафоново, Сафоново-1). Най-близкият град на юг е Ко̀ла – при разширяването си Мурманск вече достига с южните си микрорайони покрайнините на този град. От изток и запад Мурманск е обграден от горски масиви, а най-високата му точка е безименен връх в източната част на града с височина 305 м.
Мурманск е един от двата града (заедно с Тромсьо), от които има връзка по море с Шпицберген от юни до ноември.Кралство Норвегия – фиорди и висок стандарт, от pravoslavieto.com, автори Анелия Иванчева, Кристина Патрашкова, посетен на 19 февруари 2012 г.
Климат Градът се намира в атлантико-арктическата зона на умерения климат. Климатът на Мурманск се формира от близостта на Баренцово море, чието влияние се усилва от топлото течение Гълфстрийм. Този фактор способства за голямата разлика на климата на Мурманск от климата на болшинството градове, разположени зад Северния полярен кръг. За разлика от много северни градове, в Мурманск се наблюдават аномално високи зимни температури на въздуха. Средната температура през януари – февруари е от порядъка на -10 °C – -11 °C. Заради близостта на топлите въздушни маси, носени от течението Гълфстрийм, настъпването на студеното време в Мурманск е с около месец по-късно, отколкото в другите северни райони. Вятърът в Мурманск има мусонен характер – зимата преобладават южни ветрове от континента, носещи сухо студено време в града. А през лятото – северни ветрове от Баренцово море, носещи повишена влажност и прохладно лятно време. Смяната на ветровете става през юни и септември. Средната температура през юли е в порядъка на 12 °C – 13 °C, като през две трети от месеца се задържа дъждовно време. Голяма част от валежите в Мурманск от примерно 500 мм на година, падат от юни до септември, като върхът на облачните дни и дните с валежи са през август. Минимална температура от -39,4 °C е отбелязана на 6 януари 1985 г. и 27 януари 1999 г., а максималната температура 33,1 °C – на 19 юли 1972 г. Полярната нощ в Мурманск продължава от 2 декември до 11 януари, а полярният ден – от 22 май до 22 юли.
Средни месечни температури за град Мурманск Месец Яну Фев Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Най-високи регистрирани температури 7°C 6,6°C 9°C 16,9°C 27,2°C 30,8°C 32,9°C 29,1°C 24,2°C 15°C 9,6°C 5,6°C Средни максимални температури -7,2°C -7,3°C -3,3°C 1,9°C 7,2°C 14°C 17,2°C 15,2°C 9,6°C 2,9°C -2°C -5,3°C Средни минимални температури -13,8°C -13,4°C -9,8°C -4,4°C 0,6°C 5,7°C 8,8°C 8°C 4,3°C -1,2°C -7°C -11,4°C Най-ниски регистрирани температури -39,4°C -38,6°C -32,6°C -23°C -10,4°C -2,5°C 1,7°C -2°C -5,4°C -21,2°C -30,3°C -35°C Валеж 30 mm 22 mm 19 mm 20 mm 30 mm 53 mm 61 mm 65 mm 53 mm 44 mm 40 mm 36 mmИзточник: Pogoda.ru.net.
Хидрография
В града има много езера (Семьоновское, Среднее, Болшое, Питьевое, Окуневое, Портянка, Ледовое, Глубокие, Карьерное, безименни езера на улица Шчербаков, на улица Марат и в Уютната долина). В чертите на Мурманск има шест извора и три потока: Варничен, Трифонов и Фадеев, преди индустриализирането на града в тях се въди сьомга. В северната част на града тече неголямата река Роста.
История Основаване
Плановете за построяване на град зад полярния кръг се появяват през 70-те г. на 19 в. Първите изследователи, търсещи нови места за тази цел, пристигат в Мурман през 1912 г., а след три години – през 1915 г., на десния бряг на Колския залив на Баренцово море е построено мурманското морско пристанище.История мурманского морского порта . Създаването му е свързано със стремежа на Русия да получи изход на Северния ледовит океан през незамръзващия залив, за да си осигури редовни доставки от съюзниците от Антантата в условията на блокада на Черно море и Балтийско море. За официална дата на основаването на града се приема 4 октомври 1916 г. В този ден на ниския хълм, където днес се намира Дворецът на културата и техниката „Киров“, се състои тържествена церемония по полагане основите на християнски храм, посветен на покровителя на мореплавателите свети Никола.История Мурманска в Фотографиях Градът става последния град основан в Руската империя и е наречен Романов-на-Мурман. Половин година след Февруарската революция, на 3 април 1917 г.,Геральдика Мурманской области: Мурманск той приема днешното си название Мурманск.
Октомврийската революция и интервенцията През 1917 г. след победата на Октомврийската революция в Петроград, в Мурманск е създаден временен революционен комитет, начело на който застават болшевиките. Но през март 1918 г. от военните кораби на Антантата, които са на котва в Колския залив още преди Февруарската революция, на брега е стоварен десант, който поставя началото на т.нар. Интервенция. През 1919 г. властта в града преминава в ръцете на белогвардейците, а новосъздаденото Временно правителство на Северната област признава върховната власт на адмирал Колчак. През есента на 1919 г. силите на Антантата са принудени да се евакуират от града, а на 21 февруари 1920 г. в Мурманск избухва въстание, организирано от болшевиките и те отново завземат властта.Борьба за торжество Советской власти на Севере. СПб., 1967
1920 – 1941 г.
В началото на 20-те години Мурманск наброява по-малко от 2500 жители и е в състояние на дълбок упадък. Промишлеността е представена основно от занаятчийски сдружения, риболовната промишленост е в упадък. Градският пейзаж представлява две – три улички с едноетажни къщи, пренаселени работнически бараки, безпорядъчно струпани колиби, изоставени от интервентите жилищни фургони, наричани „чемодани“ ( – „куфари“). Градът получава прозвището „Червеното село“, заради товарните вагони с червен цвят, приспособени за жилища.
От втората половина на 1920-те години градът започва бързо да се развива, тъй като в Съветския съюз възниква стратегическа нужда от големи пристанища, транзитът през които не би зависел от отношенията със съседните държави. От 1933 г. Мурманск става една от базите за снабдяване и ремонт за Северния флот (главна база и тогава и днес е Североморск), през него се осъществява морската връзка с металургичните заводи в Норилск. Освен военно-стратегическите цели, развитието на мурманското пристанище преследва задачата и за увеличаване на риболова: в града на мястото на предишното военно предприятие за обработка на риба и съдоремонт е създадено риболовно пристанище, което бързо се развива и след няколко години обезпечава ежегодна доставка от 200 хил. тона риба и рибни продукти за другите райони на Съветския съюз.
Прокарват се улици с дървени тротоари и редици едно- и двуетажни дървени жилища. През 1934 г. се появява първата многоетажна сграда от кирпич, запазена и днес.Мурманский областной художественный музей През същата година в Мурманск тръгва първият градски автобус, свързващ северната и южната части на града, а така също експресът „Полярна звезда“, пътуващ по линията Ленинград – Мурманск. През 1941 г. в Мурманск има вече няколко десетки кирпичени и каменни постройки, а населението му достига до 120 хил. души.Фёдоров П. В., Обрядина Т. А. Всесоюзная перепись населения 1939 года и политические репрессии на Мурмане.
През 1920 – 1930-те г., във връзка с промените в административно-териториалното деление, градът неколкократно мени статуса си. През 1921 г. Мурманск става център на едноименна губерния, от 1927 г. – Мурмански окръг в състава на Ленинградска област, а от 1938 г. става център на едноименната Мурманска област.История административного статуса Кольского края
През Втората световна война
След началото на Операция Барбароса в Съветския съюз, Мурманск нееднократно е подложен на атаки по суша и въздух от германски войски. Дислоцираната в Заполярието 150-хилядна германска армия „Норвегия“ има директива от Хитлер да превземе града и пристанището, през което се доставят стоки и техника от съюзниците за СССР по силата на договора Заем-наем. Според разчетите на немското командване, Мурманск трябва да бъде превзет за няколко денонощия. Два пъти – през юли и септември 1941 г. – немските войски предприемат настъпление към Мурманск, но и двете настъпления се провалят. След отразяването на атаките, германските сили атакуват града по въздух, извършвайки в отделни дни по 15 – 18 налета, като за цялата война провеждат общо 792 въздушни нападения и хвърлят 185 000 тона бомби. По количество и плътност на нанесените по града бомбови удари от съветските градове Мурманск отстъпва само на Сталинград.Мурманску исполняется 90 лет В резултат на бомбардировките са унищожени три четвърти от сградите, особено пострадват дървените къщи и постройки. Най-тежка е бомбардировката на 18 юни 1942 г., когато немските самолети хвърлят над предимно дървения град тежки фугасни бомби, а след тях запалителни. Заради сухото и ветровито време пожарът се разпространява от центъра до североизточните покрайнини на града. На 7 октомври 1944 г. съветските войски в Заполярието започват Петсамо-Киркенеската настъпателна операция и заплахата за Мурманск е свалена.
Следвоенни години В края на Втората световна война градът е практически напълно разрушен. Запазени са само пристанищните съоръжения и три здания в града. През ноември 1945 г. по решение на правителството Мурманск е включен в числото на петнайсетте града в страната (наред с Москва и Ленинград), чието възстановяване се определя като първостепенна задача. За развитието на града са отделени 100 милиона рубли. Възстановен е в началото на 1950-те години. В първите следвоенни години са построени промишлени предприятия, допълнителни пристанищни съоръжения, обекти от социалната инфраструктура, телевизионен комплекс. През 1952 г. обемът на жилищната площ достига довоенното ниво, а след още десет години е увеличен тройно. Значително разширение на територията на Мурманск става през 1970-те – началото на 1980-те г.
Отличия