Треблинка

Треблинка е бивш нацистки концентрационен лагер в окупирана Полша, част от системата на Холокоста, днес музей.

Функционира от юли 1942 г. до октомври 1943 г. В него са унищожени огромен брой хора – 700 000 – 900 000 души, предимно полски евреи и цигани. Treblinka Death Camp Day-by-Day По този показател отстъпва само на Аушвиц 2 (Биркенау).

Системата за унищожаване на хора в Треблинка била проста и ефективна. Направо от влаковите композиции затворниците били вкарвани в съблекални, където всичките дрехи на затворниците били конфискувани. След като затворниците минели през съблекалните, били вкарвани в газовите камери. После труповете били изгаряни и заравяни близо до лагера. Случвало се влакови композициии да стоят със седмици, чакайки разрешение да разтоварят затворниците поради натовареността на лагера.

Местонахождение

Лагерът е построен на около 100 км североизточно от Варшава, като е специално създаден за унищожаване на евреи. В него са убити – в зависимост от използваните източници – между 700 000 и 1 400 000 души. Treblinka Extermination Camp

Лагерът на смъртта в Треблинка е бил разположен в североизточния район на Полската генерална губерния, в рядко населената област близо до Малкиния Горна, възел от жп линията Варшава-Бялисток. Бил е на около 4 км северозападно от малкото селце Треблинка и неговата жп гара.

Близо до трудов лагер, известен като Треблинка I, избраното местоположение било силно залесено/гористо и добре скрито. В Треблинка I са затворени и поляци, и евреи. Трудовият лагер се намирал до яма, от която се копае чакъл, отдалечен на 1,5 км от лагера на смъртта.

Трудовият лагер Треблинка I функционирал от юни 1941 до 23 юли 1944 г. Евреите, твърде слаби, за да работят там, били изпращани в Треблинка II, където да бъдат убити. Лагерът на смъртта е бил част от операция Райнхард. Строителството започнало в началото на април 1942 г., след като хора от SS дошли в селото Понятово и проучили местността.

Строителните предприемачи били немските строителни фирми „Schonbronn“ от Лайпциг и „Schmidt–Munstermann“, които имали офис във Варшава. SS-хауптщурмфюрерът Рихард Томала от SS-строителното управление в Замошч ръководил работата по строежа. Работниците, които участвали в строежа на лагера на смъртта били преди всичко евреи, доведени там в камиони от съседните села, например Вегров и Сточек-Вегровски. Затворници, предимно поляци, от трудовия лагер Треблинка I също взели участие в строителството. Treblinka (Poland)

Свидетелят Луцян Пухала си спомня

История Първият ръководител на лагера бил австрийският SS-оберщурмфюрер д-р Ирмфрийд Иберл, който служил в Бернбург (център за убиване чрез „евтаназия“), а също така за кратко и в концлагера Собибор. През август 1942 г. Иберл бил освободен от командуването си от Глобочник, когато Глобочник и Вирт посетили Треблинка и узнали за хаотичен срив в процеса на изтребване.

Това се случило, защото Иберл приел повече каторжници, отколкото Треблинка можел да побере. В края на август Иберл бил заместен от SS-оберщрумфюрера Франц Щангел, предишният ръководител на концлагера Собибор. Кристиан Вирт останал в Треблинка, за да се справи с хаоса, създаден от Иберл, и довел няколко опитни служители от SS от Белзек, като например Франц и Хакенхолт, за да му помогнат с изпълнението на задачата.

Персоналът на лагера Треблинка, отговорен за гладкото функциониране на масовите убийства, се състоял от около 35 – 40 германци, всички от които носели сивите униформи на Вафен-SS. Никой от тях не притежавал ранг, по-нисък от SS-сержант.

Идвали или от Вафен-SS или от универсалната SS, но някои били служили по-рано и в полицията, а много от тях имали опит и в т.нар. центрове за убиване чрез „евтаназия“. Не само германците били брутални масови убийци – приблизително 90 – 120 украински помощни войски им помагали главно като охрана.

За разлика от германците, украинците носели черни униформи и били въоръжени с карабини. Немският щаб носел пистолети, а понякога и картечници. По-голямата част от украинската стража били бивши съветски военни затворници, които доброволно служили на германците, като били обучени в лагера Травинки.

Някои от тях били с немско потекло (т.нар. Volksdeutsche), като известен брой от тях били назначени като взвод или отборни командири. Някои украинци били използвани и за да задействат газовите камери. Сред тях са и позорните Иван Марченко, по-известен като Иван Грозни от Треблинка и Николай Шалейев.

700 – 1000 еврейски обитатели извършвали ръчния труд, включително известни аспекти от изтребителния процес. Освен това се грижели и за личните нужди на SS-щаба. Групи от еврейски специалисти били наемани за строежа, режейки борови клони в гората, които се използвали като маскировка за оградите с бодлива тел, но еврейският труд се използвал най-често за сортиране и събиране на дрехите, вещите и ценностите, отнети от техните убити еврейски събратя. Всички те били изпращани към лагера Майданек в преградията на Люблин, където всичко бивало дезинфекцирано преди да се изпрати към Германия и раздаде на гражданите. Затворниците били избрани за работници измежду пристигащите, като повечето били убивани скоро след това.

През септември 1942 г. Щангел представил постоянни кадри еврейски работници. Тези привилегировани затворници, помагащи на германците в лагера, се наричали Kapos. Някои работили на товарната площадка, приемайки новите заточеници – те били известни като „Сините“ заради сините ленти, които носели. Отрядът, отговарящ за пребъркването на новопристигащите, се наричал „Червените“ заради техните червени ленти. Друг отряд работил в горния лагер – зоната за изтребване.

Лагерът бил поставен в неправилен триъгълник, 400х600 м и бил заобиколен от три огради с бодлива тел, преплетени с клони на дървета, които блокирали изглед към лагера от отвън. Втора външна ограда, състояща се от бодлива тел и противотанкови препятствия, наречена „Испански коне“, също била изградена на по-късен етап. Наблюдателни кули, високи 8 метра, били поставени на всеки от четирите ъгъла на лагера, а допълнителни кули били построени в зоната за изтребване.

Лагерът бил разделен на зони в почти еднакъв размер – областта, където живеели SS и украинците, зоната за посрещане (Auffanglager), големи казарми за разпределяне (Wohnlager), жилищните и работните помещения на евреите и лагерите на смъртта (Totenlager), известни също и като горния лагер. Площ с големина 100х100 м2 била отделена от останалата част от лагера с ограда от бодлива тел. Тази площ съдържала три казарми в U-образна форма. Там прекарвали нощта еврейските затворници, които работели в долния лагер. В далечната страна на зоната за проверка на присъстващите стояло отходното място, покрито със сламен покрив.

Затворниците пристигали в зоната за посрещане в югозападната част на лагера. Тази зона включвала железопътната линия, перона на гарата, който бил дълъг 200 м и фалшивата гара. На входа на псевдогарата по жп разклонение се влизало в лагера през дървена порта, която била увита в бодлива тел, преплетена с клони на дървета. Жп линията свършвала с жп буфер, както и дървена порта, която била винаги заключена. Лазаретът, малко място за екзекуции, също бил в зоната за посрещане.

Тези, които били твърде болни или твърде слаби или тези, които забавяли потока към газовите камери, като например инвалиди и непридружени деца, били водени до оградена площ с малка дървена постройка, на която се веел флаг на Червения Кръст. След като били съблечени в чакалнята, в която имало червени дивани, те били застрелвани в тила и захвърляни в горящ трап.

До товарната площадка се намирали две обширни казарми, където принадлежностите на жертвите били сортирани и съхранявани. На север от вещевите складове бил предгаровият площад. На изток от тази част имало оградено простраство, наречено площад за събличане (Entkleidungsplatz) или площад за депортиране. На него мъжете били разделяни от жените и децата. Там имало две големи казарми. Северната била използвана от жените за събличане, както и за подстригване на косите им при бръснари, които работили зад преградна стена в края на казармата. Косите на жените се събирали и по-късно – продавали. Южната била използвана в началото като спални помещения за мъжете затворници. По-късно я преобразували в депо за съхранение на стоки. Мъжете се преобличали на открито между двете казарми.

Зоната за изтребване, приблизително 200х250 м, където се извършвали масовите убийства, била ситуирана в югоизточната част на лагера. Тази зона била напълно изолирана от останалата част от лагера чрез ограда с бодлива тел, маскирана с клони от дървета, както и висока глинена могила, които предотвратявали наблюдение отвън. Газовите камери били разположени в зоната за изтребване в дълга тухлена сграда. В началото имало три газови камери, всяка 4х4 м и висока 2,6 м, подобно на първите газови камери, изградени в Собибор. В стая, прикрепена към сградата, имало двигател, който вкарвал отровния газ въглероден оксид през тръби в камерите. В стаята имало също и генератор, който осигурявал електричество на целия лагер.

Входните врати към старите газови камери водели до дървен коридор пред сградата. Всяка от тези врати била 1,8 м висока и 0,9 м широка. Вратите били херметически запечатани и заключени отвън. Вътре в газовите камери, срещу всяка входна врата, имало друга врата, направена от дебели и здрави дървени греди, 2,5 м широка и 1,8 м висока. Тези врати също били херметически затворени и се отваряли по подобен начин на съвременните гаражни врати, т.е. нагоре. Те се отваряли, като се подпирали с дървени греди, докато бъдат изнесени телата. Стените на газовите камери били частично покрити с бели плочки. Душове и тръбопровод се пресичали накриво на тавана, замислени да поддържат илюзията за обикновена душ кабина. Тръбопроводът всъщност пренасял отровния газ към камерите.

Свидетелят Ян Сулковски, полски затворник от принудителния трудов лагер Треблинка I, който помогнал в строежа на лагера на смъртта от 19 май 1942, споделя

На изток от газовите камери близо до тях имало огромни ями за заравяне на труповете. Известен брой от тези изкопи били с приблизителна дължина 50 м, 25 м широчина и 10 м дълбочина. Рововете били изкопани от копачи, доведени от трудовия лагер Треблинка I. Първоначално телата се пренасяли от газовите камери към изкопите чрез вагонетки, бутани от еврейския специален отряд (Sonderkommando) по тясна жп линия. Все пак тази система се оказала непрактична и била заменена от пренасяне на труповете на носилки.

Югоизточно от газовите камери имало две комбинирани казарми, оградени от ограда с бодлива тел, изградени като помещения за Sonderkommando от горния лагер.

Казармите включвали кухня, тоалетна, а по-късно и перално помещение. Наблюдателна кула и караулно помещение били построени в центъра на зоната за изтребване.

Площадът за събличане в долния лагер бил свързан със зоната за изтребване от Тръбата (Schlauch). Този път, дълъг 80 – 90 м и приблизително 4 м широк, бил ограден от 2 м високи маскирани огради от бодлива тел. Германците цинично го наричали „Пътят към Рая“ (Himmelfahrtstrasse). Той започвал зад женската казарма за преобличане и продължавал на изток, после на юг към газовите камери. Голите евреи били водени по този път към постройката, съдържаща газовите камери, под натиска на германски и украински камшици.

Оцелелият Оскар Стравчънски разказва

Жилищната част за SS в северозападната част на лагера обемала жилищните помещения на украинските и SS служителите, които били настанени в казармата Макс Бяла, както и командата (Kommandantur), сервизните помещения, лазарета, складовете и работилниците. На Коледа през 1942 г. Щангел заповядал да се построи фалшива жп гара. Дървен часовник с нарисуван циферблат сочел постоянно 6 часа. Имало надписи „прозорец за билети“, „касиер“, „управител на гарата“ и различни таблици и стрелки, които уж посочвали влакови връзки „От Варшава – До Бялисток – До Варшава“, както и табела, показваща на депортираните, че са пристигнали на гара на име „Обермайдан“