Мохандас Карамчанд Ганди (, на деванагари: मोहनदास करमचंद गांधी), познат като Махатма Ганди, е индийски адвокат, политик, пацифист, борец за човешка свобода и духовен водач на индийското движение за независимост, което довежда през 1947 г. до края на британското владичество в страната. Наречен е още „Баща на нацията“.
Ганди получава международна известност със своята концепция за сатяграха (, „държане на истината“) – ненасилствени протести за постигане на политически цели, която се основава на идеята за ахимса. Със своя пример вдъхновява политически лидери, като например Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Аун Сан Су Чи. За него Алберт Айнщайн казва:
Санскритският термин Махатма („велика душа“) произлиза от индийската философска, религиозна и обществена традиция. С него Ганди е поздравен от поета Рабиндранат Тагор при завръщането си от Африка в Бомбай на 9 януари 1915 г.Mahatma Gandhi (www.uni-protokolle.de) ; Chronologie von Gandhis Leben und Wirken (www.gandhiserve.org) Самият Ганди признава в своята автобиография „Моят път към Истината“, че се счита недостоен за тази титла.
Живот и дейност Произход и ранни години (1869 – 1893)
Роден е на 2 октомври 1869 г. в Порбандар, Гуджарат, Британска Индия, най-малкото от пет деца при четвъртия брак на Карамчанд Ганди с Путали Бай. Семейството е заможно и принадлежи към кастата на търговците вайши. Баща му заема поста на министър-председател на Порбандар, а по-късно – на Раджкот. И двамата родители са силно набожни индуисти, които се покланят на Вишну, но посещавали и храма на Шива. Ганди съобщава, че родителите им ги възпитали в толерантност спрямо друговерциMahatma Gandhi: Mein Leben, Suhrkamp 1983, S. 32 – 33 и били вегетарианци.
Още като дете Ганди е свидетел на конфликти на баща му с колониалните чиновници в областта. От друга страна, той наблюдава добрите и толерантни взаимоотношения между различните религиозни общности – индуисти, мюсюлмани, парси и джайнисти.
Желанието на Ганди е да следва право във Великобритания. След дълги колебания семейството приема неговото желание. Кастата е считала, че в чужбина той няма да може да живее „чисто“. Въпреки че полага клетва, с която се задължава да остане целомъдрен и да не докосва месо или алкохол, кастата му забранява пътуването в чужбина. Ганди се противопоставя на това решение и поради това е изключен от кастата.
През 1888 г. Ганди започва следването си по право в Лондон. В допълнение на следването изучава индуизма, исляма и християнството, като джайнизмът става все по-важен за него. Най-вече толстоизмът с неговото разбиране за ненасилие в ежедневието оказва влияние върху неговата собствена философия. Той прочита книгата на Лев Толстой „Царството божие е вътре във вас“ и окончателно се убеждава, че на насилието не бива да се отговаря с насилие и възприема идеята на Толстой, че нравствеността и религията е едно и също нещо. Ганди е въодушевен и от проповедта от планината на Исус,Mahatma Gandhi: Mein Leben, Suhrkamp 1983, S. 50; Детство и юношество на Ганди (Международен образователен сървър на UNESCO D@dalos) която отговаря на неговото мото на лошото да се отвръща с добро.
След завършване на образованието си през 1891 г. пристига в Бомбай и става адвокат, но кариерата му е неуспешна. След като не успява да получи временна работа и като гимназиален учител, той се връща в Раджкот.
Южна Африка (1893 – 1915) През 1893 г. Ганди получава чиновническа служба в клона на индийска фирма в Натал, Южна Африка. Първоначално планува да остане една година там, но се задържа цели 22 години. Още отначало той бързо установява, че животът като индиец е труден и неприятен. В своята автобиография разказва една онагледяваща история:
Повлиян от това преживяване, Ганди започва своята политическа дейност в Южна Африка. Той основава през 1894 г. Наталски индийски конгрес. По време на Англо-бурската война през 1899 г. и въстанието на зулусите през 1906 Ганди подтиква индийците да подкрепят англичаните във войната, като участват в санитарните части. Самият Ганди служи като санитар, което разглежда като свой граждански дълг, защото който търси своите права, би трябвало да изпълнява своите задължения. По този начин се надява да съдейства за повече права на индийците в Южна Африка. На 13 ноември 1913 г. повежда протестен марш към Трансваал, вследствие на което през 1914 г. се приема Закона за подпомагане на индийците.
Годините в Южна Африка оказват решаващо влияние върху неговата концепция за ненасилие в политическата борба. В Южна Африка Ганди развива своята концепция за ненасилствена съпротива, която нарича „сатяграха“. За африканското население не се ангажира по същия начин, а остава през целия си живот концентриран върху индийците.
Ганди се завръща в Индия чак през 1915 г.
Борба за независимост на Индия (1915 – 1947) След продължителния престой в Африка, Ганди се завръща в Индия през 1915 г. Той изгражда медитативния център Хариджан Ашрам. Ганди се бори срещу индустриализацията и се дистанцира от западния начин на мислене и форми на живот, като започва да носи традиционно индийско облекло. Той води обикновен начин на живот, като вегетарианец, чрез природна медицина и хигиена. Ганди определя предачното колело като символ на тази форма на живот и призовава индийците да тъкат собствени платове в домашни условия, като така бойкотират английската текстилна промишленост. През този период получава от привържениците си прозвището „Махатма“.
Ролята на Ганди в Първата световна война През април 1918 г., по време на последната част от Първата световна война, вицекралят кани Ганди на военната конференция в Делхи.Chronology of Mahatma Gandhi's Life:India 1918 in WikiSource based on the Collected Works of Mahatma Gandhi. Based on public domain volumes. Може би, за да покаже подкрепата си за империята и да помогне на каузата си за независимост на Индия,Gandhi, (1940). Chapter „Recruiting Campaign“ . Ганди се съгласява активно да набира индийци за войната.Desai, (1930). За разлика от Зулуската война през 1906 и избухването на Първата световна война през 1914 г., когато той набира доброволци за корпуса за Бърза помощ, този път Ганди се опитва да набира участници в бойните действия. През юни 1918 г. в листовка, озаглавена „Апел за записване“, Ганди пише „За да доведем нещата до такова състояние, ние трябва да имаме възможност да се защитим, това е способността да се носи оръжие и да се използва... Ако искаме да изучим употребата на оръжието с възможно най-голяма бързина, то е наш дълг е да се запишем в армията“.Gandhi, (1965) Collected Works, Vol 17. Chapter „67. Appeal for enlistment“, Nadiad, 22 June 1918 Ганди обаче посочва в писмо до личния секретар на вицекраля, че той „лично няма да убие или нарани никого, приятел или враг“.Gandhi, (1965) Collected Works, Vol 17. „Chapter 8. Letter to J. L. Maffey“, Nadiad, 30 April 1918.
Кампанията на Ганди за набиране на войници поставя под въпрос последователността му относно ненасилието – както потвърждава приятеля му Чарли Андрюс: „Лично аз никога не можах да погодя това с поведението му в други отношения, и това е една от точките, в които се озовах в болезнено разногласие“.Andrews (1930). Личният секретар на Ганди, Махадев Десаи, също признава, че „Въпросът за съответствието между неговото кредо на Ахимса (ненасилие) и неговата кампания за набиране на доброволци беше повдигнат не само тогава, но е обсъждан и досега“.
Чампаран и Кхеда
Първите големи постижения на Ганди идват през 1918 г. с агитацията в областите Чампаран и Кхеда в Бихар и Гуджарат. Агитацията в Чампаран изправя местните селяни срещу техните предимно британски земевладелци, които са подкрепени от местната администрация. Селяните са принудени да отглеждат индиго, култура, чието търсене намалява в продължение на повече от две десетилетия, и са принудени да продават реколтата си в сандъчета на фиксирана цена. Недоволни от това, селяните се жалват пред Ганди в ашрама му в Ахмадабад. Следвайки стратегията на ненасилствен протест, Ганди изненадващо поема администрацията и печели отстъпки от страна на властите.Hardiman, (2001).
През 1918 г. град Кхеда е пострадал от наводнения и глад и селяните искат освобождаване от данъци. Ганди премества щаба си в Надиад, организирайки десетки поддръжници и нови доброволци от региона, най-известният от които е Валабхай Пател.Gandhi, Rajmohan (2006), pp. 196 – 197. Използвайки липсата на сътрудничество като техника, Ганди започва забележителна кампания, в която селяните не плащат такси, дори под заплахата от конфискация на земята. Общественият бойкот на мамлатдарите и талатдарите (длъжностните лица, отговарящи за приходите в областта) съпровожда агитацията. Ганди работи усилено, за да спечели обществената подкрепа за агитацията в цялата страна. В продължение на пет месеца администрацията отказва, но най-накрая – през месец май 1918 г. – правителството приема важни разпоредби и отпуска условията за плащане на данъци до приключването на глада. В Кхеда, Валабхай Пател представя земеделските производители в преговорите с британците, които прекратяват събирането на данъци и освобождават всички затворници.Brown, (1974). pp. 94 – 102
Движение в поддръжка на халифата и начело на Конгреса През 1919 г. Ганди, със слабата си позиция в Конгреса, решава да разшири основата с призив към мюсюлманите. Възможността идва с движението в поддръжка на халифата, голям протест на мюсюлманите срещу сринатия статут на халифа, духовния водач на религията им. Османската империя е загубила Първата световна война и е разделена, като мюсюлманите се страхуват за безопасността на светите места на исляма и престижа на религията си.Gail Minault, The Khilafat Movement Religious Symbolism and Political Mobilization in India (1982) Въпреки че не Ганди дава началото на Общоиндийската мюсюлманска конференция, която направлява движението в Индия, той скоро става неговият най-виден говорител и създава основа за мюсюлманска подкрепа по места във всички мюсюлмански центрове в Индия. Успехът му го прави първия национален лидер на Индия с мултикултурна основа и улеснява издигането му на власт в Конгреса.
През 1920 г. Махатма Ганди се превръща в основен лидер на партията Индийски национален конгрес и поема нейното ръководство. През следващите години Конгресът се радикализира в духа на индуския национализъм, което отблъсква много мюсюлмани от организацията. Към края на 1922 г. движението в подкрепа на халифата се разпада.
Несъдействие
През 1920-те години, с Конгреса зад себе си, Ганди вече има основата за започване на движение за несъдействие, ненасилие и мирна съпротива, като неговите „оръжия“ в борбата срещу Британския Радж. Широката му популярност сред индусите и мюсюлманите прави ръководството му възможно, той дори убеждава крайната фракция на мюсюлманите да подкрепи мирното несъдействие.Roberts, „A Review of the Gandhi Movement in India“, Political Science Quarterly, (1923) p. 229 Искрата, която запалва национален протест, е гневът към клането в Джалианвал Багх на стотици мирни граждани от страна на британските войници в Пенджаб. Много британци приветстват действията като необходими за предотвратяването на нов бунт като този през 1857 г. – отношение, което кара много индийски лидери да смятат, че Радж се контролира от техни врагове. Ганди разкритикува както действията на Британския Радж, така и ответното насилие на индийците. Той е автор на резолюция, изразяваща съболезнования за британските цивилни жертви и осъждаща бунтовете, която, след първоначалната опозиция в партията, е приета след емоционална реч на Ганди, застъпваща принципа му, че всяка форма на насилие е зло и не може да бъде оправдана.