Парк „Княз-Борисова градина“ е най-големият парк в София. Площта му е 3,3 кв. км.
При нейното създаване градината е разположена в покрайнини на столицата, които с разрастването на града влизат в неговия разширен център, а самата градина е разширена до Ловния парк. Благоустроена е предимно частта край центъра на столицата, а след бул. „Яворов“ става лесопарк.
Имена Най-напред паркът е наречен Разсадник, впоследствие е наричан Пипиниер. До 1885 г. паркът е популярен и като Цариградска градина. След раждането на престолонаследника Борис Търновски е преименувана на Княз-Борисова градина.
По времето на тоталитарния режим (1944 – 1989 г.) името е сменено на Парк на свободата. В началото на 1992 г. паркът отново е наименуван на Борис III.
История До Освобождението на терена е разположен турски военен полигон. През 1879 г. с общинско разпореждане значителна част от него е отредена за турско гробище. На 22 март 1882 с единодушно решение на Общинския съвет по предложение на кмета е предвидено създаването на парка. То среща критика с оглед окаяното състояние на столицата – кални улици и газени фенери.
През 1882 г. кметът на София Иван Хаджиенов възлага създаването на градината на швейцареца Даниел Неф. През 1883 – 1884 г. той изготвя проектите и засажда първите цветя и дървета. В края на века разсадникът носи и приходи за общината. Езерото на мястото на бившето мочурище е наречено Рибно (а по-късно: Езеро с лилиите). Работата на Даниел Неф се поема от Карл Неф и Емил Аман.
През 1903 г. в престрелка между слатинските шопи и полицията и военните загиват двама и са ранени десетки души. Причината била нежеланието на местните пасищата им да бъдат преустроени в парк.
По идея на Йозеф Фрай са направени фонтанът и балюстрадите на Рибното езеро. В началото на XX век е създадено езерото „Ариана“. За първи път в София плават лодки. Край него и в едноименната бирария се събира градският елит, свири и военна музика. През зимата се ползва за каране на кънки.
При тоталитарния режим в Борисовата градина са изградени детски кътове с играчки, летни естради и театър, читалня, тенискортове, паметници, конна база.
Сред най-видните управители са: Даниел Неф (1882 – 1900), Йозеф Фрай (1906 – 1934), Георги Духтев (1934 – 1944).
Забележителности Днес в градината се намират Националният стадион „Васил Левски“ и стадион „Българска армия“, както и най-големият плаж в София – откритият плувен басейн „Мария-Луиза“.
Сред по-важните обекти в Борисовата градина са: Ариана (езеро) Национален стадион „Васил Левски“ Българска армия (стадион) Стадион "Юнак" (бивша ледена пързалка "Дружба", построена на мястото на първото футболно игрище в София, наречено "Юнак") Езеро с лилиите Братска могила на загинали антифашисти паметници на други видни българи Астрономическа обсерватория на Софийския университет Плувен комплекс „Мария-Луиза“ Телевизионна кула „София“ тенис кортове
Снимки
Източници
Външни препратки Подробна история за градините на София Исторически фотографии на Борисовата градина Стара София.com снимки от Борисовата градина Изгубената България.com Снимки на Борисовата градина Борисовата градина – песен на Точка БГ по текст на Николай Милчев План-схема на Борисова градина от 2013 г./ М 1:1500
Категория:Район Средец Категория:Район Лозенец Категория:Район Изгрев Категория:Паркове в София