Чарлз Джон Хъфам Дикенс () е английски писател, обикновено определян като най-значимия белетрист на Викторианската епоха. Още докато е жив, той постига по-голяма популярност и слава от всеки друг английски писател, оставайки известен и до днес като автор на някои от емблематичните романи и герои на английската литература.
Много от романите на Дикенс първоначално са публикувани в ежемесечно издавани отделни части; формат, станал популярен по това време, донякъде благодарение на изданията на самия Дикенс. За разлика от други автори, които завършват книгите преди началото на публикуването им като поредица, той често пише отделните епизоди непосредствено преди издаването им. Този начин на публикуване придава на романите му характерен ритъм, предназначен да задържи вниманието на читателите и те да очакват следващото издание от поредицата. Романите и разказите на Дикенс са толкова популярни, че от създаването си до днес те постоянно се преиздават.
Чарлз Дикенс и неговото творчество са високо оценявани за техния реализъм, хумор, майсторство на прозата, характерни персонажи и социална ангажираност от писатели като Лев Толстой, Джордж Гисинг и Гилбърт Кийт Честъртън. В същото време други автори, като Хенри Джеймс и Вирджиния Улф, ги критикуват за тяхната сантименталност и неправдоподобност.
Биография Младежки години
Чарлз Джон Хъфам Дикенс е роден в петък, 7 февруари 1812 г., на улица Майл Енд Терънс № 1 (сега Комършал Роуд № 393), малкото предградие Лендпорт, квартал на английското пристанище Портсмут, разположен на остров Портсий. Той е второто от осемте деца на Джон Дикенс, но първото му от брака с Елизабет Дикенс (с моминско име Бароу). Детето получава кръщение на 4 март в църквата „Света Мери“, Кингстън. Бащата е чиновник, който отговаря за заплащането на екипа към службата за плащане в Кралския военноморски флот. След края на Битката за Ватерло и Американската война за независимост работата на военноморската база е намалена и той е преместен в Лондон. През януари 1815 Дикенс се устройва за кратко на улица Норфолк, близо до улица Оксфорд. Краткият престой на Чарлз в Портсмут му остават някялко спомени, сред тях и въоръжен бунт на улицата. Април 1817 семейството и новородения им син се местят в Чатъм, където Чарлз прекарва детството си.
Първите години от живота на Дикенс изглеждат идилични, макар че самият той се определя като „много дребно момче, за което не се полагат прекалени специални грижи“. Прекарва много време навън, но също така чете много, особено пикаресковите романи на Тобаяс Смолет и Хенри Филдинг. По-късно той ще разказва за ясните си спомени от детството и почти фотографската си памет за хора и събития от това време, които използва в творчеството си. Чиновническата служба на Джон Дикенс във флота дава възможност Чарлз да учи няколко години в частно училище в Чатъм.
След като бащата е уволнен, семейството изпада във финансови затруднения и през 1822 г. е принудено да се премести в лондонския квартал Камдън Таун. Джон Дикенс продължава да живее над възможностите си и през 1824 г. е изпратен в затвора за длъжници Маршалси, последван малко по-късно от останалите членове на семейството, с изключение на дванадесетгодишния Чарлз, който остава да живее в Камдън Таун при семейната приятелка Елизабет Ройланс, прототип на госпожа Пипчин от романа „Домби и син“. По-късно той живее известно време на тавана в къщата на семейството, прототип на Гарландови в „Старият антикварен магазин“.
За да се изхранва, Дикенс започва работа във фабрика, където по десет часа на ден лепи етикети на боя за обувки срещу 6 шилинга седмично. Тежките условия на труд правят силно впечатление на Дикенс и силно повлияват на бъдещото му творчество, превръщайки се в основа на интереса му към реформиране на социално-икономическите и трудови отношения, които смята за несправедливи към бедните.
Няколко месеца след затварянето на Джон Дикенс в Маршалси, баба му умира и с наследството ѝ той изплаща дълговете си и е освободен. Макар че в крайна сметка Чарлз Дикенс се връща на училище, за известно време майка му го оставя да работи във фабриката за боя за обувки. Този случай затвърждава убеждението му, че бащата трябва да има водеща роля в семейството и допринася за отрицателното му мнение за жените. Уелингтън Хаус Академи, училището което посещава Дикенс след освобождаването на баща му, не е особено добро и несистематичното преподаване, лошата дисциплина и жестокостта на преподавателите са отразени в съдържащия много автобиографични елементи роман „Дейвид Копърфийлд“.
През май 1827 г. Дикенс постъпва на работа като чиновник в адвокатска кантора. В свободното си време учи стенография и през ноември 1828 г. напуска, за да стане репортер на свободна практика. Неговият далечен родственик Томас Чарлтън е репортер на свободна практика в юридическото дружество „Докторс Комънс“ и Дикенс започва да ходи там. В продължение на почти четири години Дикенс пише репортажи за разглежданите там граждански дела. Опитът от този период е отразен в книги като „Никълъс Никълби“, „Домби и син“ и особено „Студеният дом“, която с живописните описания на машинациите и бюрокрацията на правораздавателната система изиграва важна роля за формирането на общественото мнение.
През 1830 г. Дикенс се запознава с първата си любов, Мария Бийднел, смятана за прототип на Дора от „Дейвид Копърфийлд“. Нейните родители не одобряват връзката на двамата и я прекратяват, изпращайки момичето в училище в Париж.
Журналистика и първи романи Младият 20-годишен Дикенс е енергичен, добронамерен, оптимистичен, без ясна представа за професионална реализация, но с изгарящо желание за почести и слава. Привлечен от сцената, Дикенс успява да си уреди прослушване в Ковънт гардън, но в последния момент се разболява и не може да отиде. Това слага край на театралните му стремежи.
Година по-късно Дикенс публикува разказа „Вечеря на Поплар Уок“ (A Dinner at Poplar Walk) в лондонското издание „Мънтли магазин“ (Monthly Magazine). Става политически репортер, отразяващ парламентарните дебати и предизборната кампания за вестник „Морнинг Кроникъл“ (Morning Chronicle). Именно тези политически скечове образуват ядрото на първата му сбирка от разкази и есета „Очерци от Боз“ (Sketches by Boz), публикувана през 1836 г. Дикенс пише под псевдонима Боз няколко години. Боз е прякор на най-малкия брат на Дикенс – Огъстъс, каламбур с името на герой от романа „Викарият от Уейкфийлд“ на Оливър Голдсмит. Самото име Дикенс се е приемало за странно; в една рецензия се казва: „Г-н Дикенс като че ли иска да си отмъсти за странното си име като дава още по-странни имена на героите си“.
Дикенс списва и редактира журналистически издания до края на живота си.
След успеха на „Очерците“ Дикенс получава предложение от издателството „Чапмън енд Хол“ (Chapman and Hall) да пише текстове към илюстрации на Робърт Сеймур в месечното им издание. Сеймур се самоубива след втория брой, но Дикенс продължава да пише, като наема илюстратор от друго издателство. Така се раждат „Посмъртните записки на Клуба Пикуик“, като броят с последната глава (1836 г.) продава над 40 хил. екземпляра.
През ноември 1836 г. Дикенс става редактор на „Бентлис Миселани“ (Bentley's Miscellany), където остава три години.
През 1836 г. Дикенс започва да пише „Приключенията на Оливър Туист“. Работи неуморно, пишейки по 90 страници на месец. Публикуван през 1838 г., романът става една от най-известните творби на Дикенс. По това време пише и четири пиеси, което донякъде обяснява лекотата, с която „Оливър Туист“ се поддава на театрална обработка. Романът е първата викторианска творба с дете за главен герой..
На 2 април 1836 г., след едногодишен годеж, Дикенс се жени за Катрин Томсън Хогарт (1816 – 1879), дъщеря на Джордж Хогарт, редактор на вестник „Ивнинг Кроникъл“ (Evening Chronicle). Първото от десет деца, Чарли, е родено през януари 1837 г. и семейството се установява на Доти стрийт №48 в лондонския квартал „Блумсбъри“, където днес се помещава Къщата музей „Чарлз Дикенс“.
Семейството живее с по-малкия брат на Дикенс, Фредерик, и 17-годишната сестра на Катрин, Мери. Дикенс се сближава с Мери, която умира в ръцете му след кратко боледуване през 1837 г. Смята се, че тя е прототипът на Роуз Майли, Малката Нел от „Старият антикварен магазин“ и Флорънс Домби от „Домби и син“. Дикенс е покрусен от смъртта ѝ и не успява да предаде за печат главите за юни на „Пикиук“ и „Оливър Туист“.
Успехът му като писател продължава с издаването на „Никълъс Никълби“ (1838 – 1839 г.), „Старият антикварен магазин“ и „Барнаби Ръдж“ (1840 – 1841 г.), първо на части всеки месец, а после и в отделни томове.
Първо пътуване до Америка През 1842 г. Дикенс и съпругата му пътуват до САЩ и Канада. Децата са поверени на грижите на Джорджина Хогарт, друга сестра на Катрин, която остава като икономка в семейството до смъртта на Дикенс през 1870 г.
Дикенс описва впечатленията в пътеписа „Американски записки“ (American Notes for General Circulation), а някои от тях намират място и в следващия му роман „Мартин Чъзълуит“, публикуван на части през 1843 – 1844 г. В „Записките“ Дикенс остро осъжда робството, което по-рано вече е критикувал в „Пикуик“, като сравнява аболиционизма с движението за граждански права на бедните в Англия.
Дикенс прекарва един месец в Ню Йорк, където организира публични четения и лекции и поставя въпроса за законодателството в областта на интелектуалната собственост и за незаконното копиране и публикуване на творбите му в Америка. Успява да убеди двадесет и пет автори, сред които Уошингтън Ървинг, да подпишат петиция до конгреса, но реакцията на печатните издания като цяло е отрицателна. Според тях Дикенс трябва да се радва на популярността, която те му осигуряват, а не да се оплаква от пиратство на творбите си. .
В началото на 40-те години на 19 век Дикенс проявява краткотраен интерес към Унитарианската църква, въпреки че до последно остава англиканец. Скоро след завръщането си в Англия Дикенс започва работа върху коледния си цикъл: „Коледна песен“ (1843 г.), „Камбаните“ (1844 г.) и „Щурец на огнището“ (1845 г.). „Коледна песен“ добива огромна популярност и допринася за възстановяването на популярността на християнския празник във Великобритания и Америка. Идеята за книгата се заражда след като Дикенс става свидетел на тежките условия за живот и работа във фабриките в Манчестър, както и на ужасяващите условия в училищата за бедни в Лондон. Дикенс иска да нанесе „поразяващ удар“ от името на бедните. По-късно споделя, че в процеса на писане „Аз плаках и се смях и плаках пак“ и „много нощи обикалях по петнадесет и двадесет мили из тъмните лондонски улици, когато всички трезви хора отдавна спяха“.
След кратък престой в Италия през 1844 г. Дикенс пътува до Швейцария (1846 г.), където започва да пише „Домби и син“ (1846 – 1848 г.) През 1849 – 1850 г. пише „Дейвид Копърфийлд“. Тези два романа са преломни в творчеството му. Дикенс започва да подбира все повече социално ангажирани теми и по-добре да планира сюжетите на творбите си, в сравнение с ранното си творчество.
Благотворителност През 1846 г. Анджела Бърдет-Кутс, баронеса и наследница на банката Кутс, предлага на Дикенс да създадат изправителен дом за бивши проститутки. По това време съществуват и други подобни институции, но Кутс иска да създаде условия, в които жените да могат да се образоват и да се усъвършенстват в домакинските умения. Сред първоначални колебания, Дикенс приема да стане управител на дома, Урания Котидж, в квартал Шепърдс Буш, какъвто остава за следващите десет години. Част от задълженията му са да следи счетоводството, изпълнението на правилата в дома, както и да интервюира желаещите да постъпят. Дикенс счита емигрирането и стъпването в брак за основните перспективи пред подопечните си. Под негово управление около сто жени успяват да намерят достоен начин на живот.