Стоян, наречен Индже войвода, и Стоян Волентир е един от най-прославените български хайдути.

Спорове за родното място Според някои автори (Боев, 1956) родното село на Индже е Доганджа (днес на територията на Турция, близо до българското село Капитан Андреево). Според друга версия, описана в „Индже еничарина“ (2006 г.) от Денис Гийо, Стоян е родом от селата северно от Бакаджика. Съществуват и фолклорни предания, че е от Сливен. Според последните проучвания на доцент Милю Петров и Янка Велкова Милчева (1939 – 2011) Стоян Индже войвода е роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово, от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен, за това се смята, че той е роден в Сливен. На седемгодишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за главатар.Знаменосец му е бил Кара Кольо Омарчалията. Индже се е отличавал с големи организаторски заложби и смелост.

Биография Истинското му име е Стоян. Получава прякора си Индже (, тънък) вероятно по времето когато е кърджалийски главатар на дружина в Стара планина, по време на безредиците в Османската империя от края на 18 век и началото на 19 век.

Според фолклора Според фолклора дружината му действала в широк ареал от Котел и Жеравна до Странджа. Изворите обаче не потвърждават, че Индже е бил чак такава централна фигура.Кой кой е сред българите XV-XIX в. Исторически енциклопедичен сборник под редакция и съставителство на проф. Илия Тодев. Анубис 2000, 179 стр. Името му не фигурира сред списъка със 150 крупни османски главатари, регистрирани от османската документация в края на 18 и началото на 19 век. Съществува предание, че през 1810 Индже взима участие в така нар. Странджанска буна, с цел освобождение на България.

Исторически факти През 1799 година Индже е сред помощниците на големия кърджалийски главатар Кара Фейзи. Последният завзема Лозенград и околностите му с армия от 500-600 конници, сред която са и Индже и хората му. Малко след това Кара Фейзи напада керваните, връщащи се от Сливенския панаир, разбива охраняващата ги армия, заграбва огромна плячка, оценявана на 3 милиона гроша, след което се оттегля на север от Стара планина. По това време водена от Индже банда опожарява Калофер.Историците определят като недостоверно фолклорното предание за участието му в т.нар Странджанска буна, чиито замисъл бил извоюването на автономия за българите. Около преданията за т.нар. Странджанска буна има множество исторически неточности (например че основни участници в нея не са кърджалийските главатари, а янинът Али Молла Исаоуглу; годината не е 1810, а 1803; факийското предание на Балчо Нейков най-вероятно отразява участие на странджански българи в Гръцката завера (1821-1828) и пр.).

Все пак колкото и неточни да са преданията, то Индже воевода наистина претърпява катарзис. През 1806 г.се отказва от кърджалийските набези и емигрира в Молдова. Тук става арнаутин в гвардията на молдовските князеКой кой е сред българите XV-XIX в. Исторически енциклопедичен сборник под редакция и съставителство на проф. Илия Тодев. Анубис 2000, 180 стр. През 1821 постъпва в армията на Александър Ипсиланти. Взема участие във въстанието като хилядник, подпомаган от Кара Кольо. По това време е наричан капитан Индже и Стоян волентир. Първоначалният замисъл е Ипсиланти да подпомогне Гръцкото въстание (1821-1829). Скоро между Испиланти и румънският воевода Теодор Владимеруску избухват разногласия. В същото време турският аскер нахлува в Тракия и хетеристката армия трябва да се спасява с бягство в Трансилвания. Индже избира геройската смърт пред бягството Той загива на 17 юни в 1821 в битката при Скулени (Секулени), при р. ПрутИстория на гр. Сливен, т. II, с. 50 – 51.Пламен Павлов, Познатият и непознат Индже войвода, Fakel.bg, 27 декември 2014 г. Семейство В Молдова се жени за жена на име Екатерина и има дъщеря от нея

Памет На Индже войвода са наречени улици предимно в Югоизточна България, но има и в други населени места. В кварталите „Разсадник-Коньовица“ и „Илинден“ в София (), както и улица в Ямбол разделяща кварталите „Каргон“ и „Възраждане“. Улици носещи името му има още в Болярово, Бургас, Варна, Гурково, Добрич, Елхово, Малко Търново, Павел баня, Плевен, Русе, Свиленград, Сливен, Тополовград, Хасково, Шумен и др.

За Индже войвода има различни предания и за него са създадени много народни песни, представящи го като закрилник на българите. Образът на войводата вдъхновява Йордан Йовков за разказа му „Индже“ (1926) от цикъла „Старопланински легенди“.

В литературата Повестта „Кърджалията“ на А.С. Пушкин, 1834 г. Разказът „Индже“ на Йордан Йовков, 1926 г.Йордан Йовков, „Индже“ (разказ) , Slovo.bg. Романът „Индже Войвода“ на Константин Петканов, 1935 г. Сборникът „Песни за Индже войвода“, съставител Тодор Моллов„Песни за Индже войвода“, съставител Тодор Моллов, Liternet.bg. Сборникът „Народни песни за Индже войвода“, съставен от Милю Петров Стихотворението „Индже“ на Петя ДубароваПетя Дубарова, „Индже“ (стихотворение) , Slovo.bg. Повестта „Индже“ от Ема Йончева „Индже еничарина“ от Денис Гийо Романът „Индже“ на Галина Танева, 2026 г. В театъра

Театралната постановка "Как Инджето не стана цар", по текст и под постановката на проф. Пламен Марков, 2018 г.

Бележки

Цитирани източници

Външни препратки Панайот Маджаров, „Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази“, глава от книгата „Животът на източнотракийските българи в техните песни и разкази“, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2001 Мая Горчева, „Амнезиите и паметта на литературата: два образа на Индже в българската литература“, Литературен клуб, електронна публикация на 6 април 2005 г. Костадин Аршинков, „Златото на Индже взе ума на трима иманяри“, в. „Стандарт“, 3 юли 2004 Пламен Павлов, „Заплакала е гората...“ (Познатият и непознат Индже войвода) , Pogled.info, 27 декември 2012 Милю Петров, „Истината за Индже войвода“ , в. „168 часа“, 16 октомври 2016

Категория:Български хайдути Категория:Кърджалии Категория:Българи участници в Гръцката война за независимост Категория:Родени в Сливен Категория:Починали в Молдова Категория:Загинали във война