„Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни“ () е религиозна организация, считана за деноминация на християнството или близка до него.
Нейните последователи смятат, че са възстановената първоначална Църква на Исус Христос в наши дни. Последователите на това религиозно учение са по-известни под името „мормони“, което произлиза от тяхната свещена „Книга на Мормон“.
История За ранната история на мормонизма виж Мормонизъм.
Църквата е основана на 6 април 1830 г. от Джоузеф Смит (младши) в Ню Йорк, много скоро след като превежда „Книга на Мормон“ от златни плочи, които му биват разкрити от ангела Мороний. Църквата бързо набира последователи, които разпознават в него Божи пророк, но също така има и много врагове. В Къртланд, Охайо те построяват първия си храм, по-късно опожарен, а вследствие на преследванията по-късно се установяват в град Наву, Илинойс. След убийството на Джозеф Смит от разярена тълпа, мнозинството мормони последва Бригъм Янг, който завежда последователите си в долината на Соленото езеро в района на Скалистите планини (тогава извън федералната територия на САЩ), където те създават държавата Дезерет със столица днешния Солт Лейк Сити. През втората половина на XIX век светиите привеждат законодателството си в съответствие с американската конституция при присъединяването си към САЩ като 45-ия щат с името Юта. Въпреки това и днес някои маргинални групи извън църквата, макар и официално непризнати, продължават практиката на скрито многоженство.
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е международна организация със седалище в Солт Лейк Сити, Юта и се ръководи от президент – през 2018 г. пророк е Ръсел М. Нелсън (17-и поред президент).www.lds.bg Тя изпраща официални представители или мисионери из целия свят, които да разпространят посланието на църквата. Развива активно хуманитарна дейност, включително в страни, където не е регистрирана официално. Има дарения на болници в България.
Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни има над 16 милиона последователи в цял свят.www.mormonnewsroom.org
Класификация Мормоните смятат себе си за истинската Христова църква. Някои християнски изповедания обаче не ги припознават като християни. Според терминологията, възприета от Православната и Католическата църква, те са включени в групата на нехристиянските религиозни учения. Някои Протестантските деноминации също причисляват светиите към нехристиянските изповедания.
Свети писания Църквата официално признава следните книги за свети писания: Библията Книгата на Мормон Учения и Завети Скъпоценен бисер
Символ на вярата „Символ на вярата“ е един списък съставен от Джоузеф Смит като част от негово писмо-отговор до редактора на вестник „Чикаго демократ“ през 1842 г. Те са кратко официално изявление на основните вярвания и теология. Канонизирани са като част от книгата „Скъпоценен бисер“.
Ние вярваме в Бог, Вечния Отец, и в Сина Му Исус Христос, и в Светия Дух. Ние вярваме, че хората ще бъдат наказани за собствените си грехове, а не за Адамовото прегрешение. Ние вярваме, че чрез Единението Христово цялото човечество може да се спаси чрез подчинение на законите и обредите на Евангелието. Ние вярваме, че първите принципи и обреди на Евангелието са: първо, Вяра в Господ Исус Христос; второ, Покаяние; трето, Кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете; четвърто, Полагане на ръце за даване дара на Светия Дух. Ние вярваме, че за да проповядва Евангелието и да отслужва обредите му, човек трябва да бъде призован от Бог чрез пророчество и чрез полагане на ръце от тези, които имат власт. Ние вярваме в същата организация, която е съществувала в Първоначалната Църква, а именно апостоли, пророци, пастири, учители, благовестители и тъй нататък. Ние вярваме в дара за езици, за пророчество, откровение, видения, изцеляване, тълкуване на езици и тъй нататък. Ние вярваме, че Библията е словото Божие, доколкото е преведена правилно; вярваме също, че и Книгата на Мормон е словото Божие. Ние вярваме във всичко, което Бог е разкрил, във всичко, което понастоящем разкрива, и вярваме също, че Той все още ще разкрива много велики и важни неща, принадлежащи на Царството Божие. Ние вярваме в буквалното събиране на Израил и във възстановяването на Десетте Племена; че Сион (Новият Ерусалим) ще бъде изграден на американския континент; че Христос ще царува лично на земята и че земята ще бъде обновена и ще получи райската си слава. Ние претендираме за правото да се покланяме на Всемогъщия Бог, според както диктува собствената ни съвест и даваме на хората същата привилегия; и нека те се покланят както, където и на каквото си искат. Ние вярваме в това, че сме поданици на крале, президенти, управници и съдии, в подчинението, уважението и подкрепянето на закона. Вярваме в това да сме честни, истинни, непорочни, любезни, добродетелни и в правенето на добро на всички хора; ние наистина можем да кажем, че следваме съвета на Павел: Вярваме във всичко, надяваме се на всичко, издържали сме много неща и се надяваме да бъдем способни да издържим всичко. И ако има нещо добродетелно, хубаво или достойно за похвала, ние го търсим.
Учение и практика. Акценти Учението, проповядвано от църквата, като борави с възприетата от християнските деноминации терминология, съществено не се отличава от строго християнските изповедания. Въпреки това има няколко разлики. На първо място като разлика е тълкуването на троичността на Бога. Субординацията, възприета от църквата, дава първенство на Бог Отец. Другите две лица – Синът – Исус Христос и Св. Дух, се възприемат като отделни личности. Самият Бог е висше същество, което дава възможност на сътвореното да стане подобно на Него. Крайната цел на човешкото развитие, е да доведе човешкото същество дотам, че да стане като Бог. Така Бог е Твореца и Управителя на мирозданието.
В тази връзка произлизат и особеностите на учението на църквата в областта на религиозната етика. Според тяхното учение, потвърдено от практиката им, тайнствата могат и трябва да се извършват не само за живите, но и за починалите. От там и практиката за извършване на кръщение на жив човек от името на починал. По същият начин е възможно извършването на обреда „бракосъчетание за вечни времена“ от живи роднини за техните починали предшественици. Тези обреди винаги се извършват в светите храмове, в които може да се влезе ако човек е достоен. За да се определи това, призован човек интервюира желаещия дали спазва заповедите и държи тялото си чисто и ако Светия Дух потвърди получава препоръка да може да посещава Храма за определен период.
За членовете на църквата семейството е свещено. Те вярват, че храмовият брак е вечен и продължава след Възкресението. Оттук произлиза и широко разпространената дейност за издирване на родословия. Намерените членове на семейството често биват кръщавани, бракосъчетавани и т.н.
Свещеничество Има два вида свещеничество: Аароново и Мелхицедеково. Платено свещеничество няма.
Ароново свещеничество: Дякон – всеки активен член от мъжки пол получава този сан при навършване на 12-годишна възраст. Може да разнася Причастието. Учител – всеки активен член от мъжки пол получава този сан при навършване на 14-годишна възраст. Може да приготвя и разнася причастието и да ходи по домовете като домашен учител. Свещеник – всеки активен член от мъжки пол получава този сан при навършване на 16-годишна възраст. Може да благословява, приготвя и разнася причастието както и да Кръщава. Мелхицедеково свещеничество: Старейшина – на практика всеки активен член от мъжки пол може да сключи този Завет при навършване на 18-годишна възраст. Също така новопокръстените възрастни членове показващи активност също получават този сан поне година след кръщението си. Те могат да дават Дара на Светия Дух, да дават Благословия за здраве/комфорт, да Помазват и да вършат всичко това в името на Исус Христос. Висш свещеник – всичките епископи, президенти на мисии и райони задължително получават този сан. Също така могат да го получат изтъкнати активни членове, незаемащи ръководен пост. Седемдесетник – всичките ръководители на области и други висши служители. Патриарх – главно церемониална функция, дава така нареченото „патриаршеско благословие“. Апостол – винаги има 15 броя апостоли, това са членовете на Първото председателство и на Кворума на 12-те апостола.
Деноминации След като в църквата през 1890 г. е изпълнена целта от догмата на многоженството според Пророка, някои членове на църквата се обявяват срещу това решение. Част от тях се отделят от църквата, друга част остават.
Отмяната на догмата на многоженството представлявала особено голям проблем за някои хора, тъй като смятат, че откровенията на Джоузеф Смит са вечна истина, но модерните Пророци са дали откровение, че за онзи период Бог е искал така, но сега е променено. Причината много хора да са останали верни до днес е, че те знаят, че Откровението от Бог идва от Пророка и че нещата (особено в 21 век) се променят толкова бързо, че е нормално и да се получават големи промени също.
В началото полигамията е била не само практика, но и основно учение. От друга страна обаче федералните власти са отказвали приемането на Юта в състава на САЩ. Сред причините е била именно полигамията, оценено от властите като противоконституционно. (Друга пречка е била теократично-тоталитарната форма на управление в Юта, но нейното разграждане започва още през 1880-те години.)
След натиск от страна на федералните власти на САЩ Джон Тейлър, третият президент на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, свиква съвещание през септември 1886 г. в гр. Сентервил (Юта) за обсъждане текста на декларацията за забраната на полигамията. Съвещанието прекъсва работата си с довод, че Тейлър няма правомощия да решава такъв важен въпрос, а следва да чака божие откровение, тоест да се допита до Бог чрез молитва през нощта какво да се прави.
След като четвъртият президент Уилфърд Уъдръф през 1890 г. издава декларация за отмяна на полигамията, мнозина членове на църквата не приемат това решение. Те смятат, че Уъдръф е действал под натиск, и като доказателство за това привеждат довода, че декларацията за отмяната на многоженството не е вкарана като редовна част в свещеното писание Учение и завети, а само като анекс.
Полигамията не е била прекратена след декларацията от 1890 г. Били са необходими много мерки от страна на църковното ръководство за изкореняване на вероотстъпничеството. През 1904 г. излиза разпоредба на Първото президентство, което предвижда автоматично изключване на всички, живеещи в многоженство. Те обаче продължили, слушайки лъжливите слова на Джон Уоли и Лорин Уоли и установили своя църква, сега позната като Фундаментални Светии от Последните Дни (FLDS).
След като Джоузеф Смит бил убит, мнозина не знаели кой трябвало да ръководи църквата на Земята. Един от писарите на Джоузеф, Сидни Ригдън казал, че той трябва да е, тъй като бил най-близо до пророка. Обаче Президентът на Кворума на Дванадесетте апостоли – Бригъм Янг казал, че властта след Пророка идва при Апостолите – както след Исус Христос, Петък бил главата на Църквата и Апостолите взимали решение. Отхвърлен Сидни започнал своя църква, която не се задържала за дълго. Когато Бригъм Янг изнасял тази реч, свидетели разказват, че той изглеждал и гласа му бил като на Джоузеф Смит. Това било уверението им, че Бригъм е бил избран от Бог да е следващия.
Друго разделение, се случило след смъртта на Джоузеф. Неговата съпруга Ема Смит решила, че трябва неговите кръвни потомци да са откровителите на Църквата и затова част от тях не последвали Бригъм Янг, а установили своя църква, позната като Реорганизираните Светии от Последните Дни или Обществото на Христос (Community of Christ).
ФСПД са против премахването и промяната и на някои първоначални доктрини, проповядвани от църквата през 19 век, които вече не са част от днешното учение на църквата. Главни такива догми са следните: