Интервал най-общо се нарича съотношението между височините на два музикални тона.

Наименования на интервалите Според броя на степените, включен в даден интервал, той може да бъде:

+Таблица с прости интервали Абсолютна стойност Интервал Разлика в степените на гамата Пример 1 Прима няма разлика в степените (един и същи тон) 2 Секунда между две съседни степени 3 Терца между първата и третата степен 4 Кварта между първата и четвъртата степен 5 Квинта между първата и петата степен 6 Секста между първата и шестата степен 7 Септима между първата и седмата 8 Октава между първата и осмата степен

Наименованията на интервалите са тези на латинските числителни имена от 1 до 8. Те следват основните имена на степените в музикалния лад и получават имената си именно във връзка със съотношението на тези степени спрямо основния тон – „тоника“, който се приема за „прима“. Горната класификация отразява разликата между тоновете. Така например между до и ре интервалът е секунда – една, а не две степени. При обозначението на степените се използват съответните арабски цифри. Те следват оригиналните наименования – за секунда – 2, за терца – 3 и така нататък.

+Таблица със съставни интервали Абсолютна стойност Интервал Разлика в степените на гамата Пример9 Нона октава + секунда10 Децима октава + терца11 Ундецима октава + кварта12 Дуодецима октава + квинта13Терцдецимаоктава + секста14Квартдецимаоктава + септима15Квинтдецимаоктава + октава

Прости и съставни интервали прости интервали – от прима до октава включително съставни (сложни) интервали – съставени от два прости интервала, единият от които е октава, а другият не е прима. Съставните интервали надвишават една октава, но не надвишават две.

Малки и големи интервали Музикалните интервали биват увеличени, умалени, чисти, големи, малки, двойно увеличени и двойно умалени. големи или малки – например „терца“ и „секунда“ – в този случай те следват някакъв натурален звукоред. Интервалите секунда, терца, секста и септима могат да бъдат малки и големи, но не могат да бъдат чисти. увеличени или умалени – кварта и квинта – в този случай обикновено става дума за хроматизъм чисти – интервалите прима, кварта, квинта и октава двойно увеличени и двойно умалени В българския фолклор особено значение имат интервалите малка секунда (номинално полутон) и увеличена секунда („хиатус“ – номинално тон и половина).

Количествена и качествена стойност Количествената величина отразява броя на степените, които се съдържат в даден интервал. Качествената величина отразяват броя на включените тонове и полутонове в границите на интервала.

Напр. интервалът терца се определя като голяма терца, когато включва 2 тона, и като малка терца, когато включва тон и половина.

Консонантни и дисонантни интервали По своята качествена величина интервалите се разделят консонантни (съзвучни) и дисонантни (противоречиви).

Консонантни интервали съвършени – чистите прима, октава, квинта, кварта. Честотите им се изразяват с най-простите аритметични дробни отношения: 1:1, 2:1, 3:2, 4:3. несъвършени (големи, малки) – терци, сексти

Дисонантни интервали Дисонантни са секундите, септимите и всички умалени, увеличени, двойно умалени и двойно увеличени модификации на основните интервали.

Мелодични и хармонични интервали мелодични, когато тоновете им звучат последователно хармонични, когато тоновете звучат едновременно

Енхармонични интервали Броят на степените определя абсолютното акустично отстояние във височините на тоновете. Например интервалът „до – ре“ и „до – ми“ в абсолютни стойности е еднакъв. Тези два интервала са „енхармонични“, тъй като тоновете „ре“ и „ми“ също са енхармонични. Съществуващата в по-ново време тенденция за определяне на интервала в абсолютни стойности намира приложение най-вече в акустиката.

Дублиращи термини Когато в музиката се говори за „диапазон“ (в октави), се има предвид значението на термина октава в акустиката, който не напълно съвпада с понятието за „октава“ като музикален интервал.

Същото се отнася за квартата и квинтата, когато тези термини се споменават във връзка с „квартовия“ и „квинтовия“ кръг на тоналностите, когато съответните термини „кварта“ и „квинта“ имат значение, което се доближава, но и твърде се различава от смисъла им като музикален интервал.

Вижте също Музикална гама

Категория:Музикална терминология