За̀йчар () е град в Тимошко, източна Сърбия, близо до границата с България.
Според последното преброяване от 2002 година има население от 39 800 жители. Градът е административен център на Зайчарски окръг.
История За първи път Зайчар се споменава през 1466 г. в турски документ във връзка с броя на българското население на Видинския пашалък. Разположен е в Зайчарската котловина, при сливането на Църни и Бели Тимок в река Тимок. От средните векове та чак до първите десетилетия на ХХ век населението на Зайчар е западнобългарско по своите етнографски особености, признати и от сръбския етнограф Милан Миличевич („Кнежевина Србија“, Београд, 1876 г.). Част от местните българи сами себе си наричат торлаци или още старинци, докато друга част са преселници от Тетевенско в края на XVIII век, говорят източнобългарски диалект и носят типичните тетевенски носии.
Градът влиза в пределите на Сърбия на 27 април 1833 г. по силата на Одринския мирен договор (1829), слагащ край на Руско-турската война (1828 – 1829).Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29-30 Тимошката или Зайчарската буна (на сръбски: Тимочка буна или Timočka buna) е селски бунт в Тимошко, организиран в 1883 година от Народната радикална партия.
По време на Първата световна война (1915 – 1918), от 13 октомври 1915 г. градът е под български контрол. Към 1917 година има население от 9500 души. Край града са погребани 367 български войници и офицери от Първата световна война.Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
В околностите на Зайчар се намират останките на римски императорски палат от ІІІ век, Felix Romuliana, който е обявен за част от световното културно наследство под защитата на ЮНЕСКО.
Население Населението на града е 39 491 души през 2002 година.
Етнически състав (2002)
сърби – 37 500 д. (94,95%) цигани – 233 д. (0,59%) югославяни – 219 д. (0,55%) власи – 159 д. (0,40%) черногорци – 131 д. (0,33%) македонци – 111 д. (0,28%) българи – 84 д. (0,21%)
Култура Китариада рок фест – от 1966 г.
Личности Родени в Зайчар Лиляна Белева (1940 – 1995), писателка от Северна Македония Сава Дацов (1857 – 1940), български икономист, академик и председател на Поморавския научен комитет Светозар Маркович (1846 – 1875), сръбски общественик и политик Павел Недков (1873 – 1932), български педагог и музикален деецРайчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 227 – 228.
Побратимени градове Видин, България Берковица, България Калафат, Румъния
Други На Зайчар е наречена улица в София ().
Източници
Външни препратки Официален сайт