Младежкият хълм е най-високото от днешните шест тепета на българския град Пловдив. Надморската му височина (или кота терен) е 307 м. Относителната му височина спрямо средната надморска височина на град Пловдив (164 м) е 143 м. Хълмът се намира в западната част на града.

Имена Хълмът традиционно е наричан Джендем тепе, от турски „Адски хълм“ или „Далечен хълм“, или Джендема, поради тогавашната отдалеченост от центъра на града. Наричали го още и Чигдем тепе – Хълм на минзухарите.

История В древността на хълма се е намирало тракийско светилище – храм на Аполон Кендресийски и на божества като нимфите Дриади. Има сведения, че огромна статуя на бог Аполон от бронз е стояла на върха на хълма до късната античност. В раннохристиянската епоха там се намирала голяма трикорабна базилика, която е издигната на мястото на разрушената от християните езическа статуя. Базиликата е била обект на изследване от страна на пловдивския археолог доц. д-р Иван Джамбов.

Геоложките аспекти, засягащи състава, начина на формирането, възрастта и структурата на хълма и останалите тепета в Пловдив, са обект на разглеждане през 19-и век още във времето на първите изследователи по нашите земи. През 1878 г. на тепето е поставен руски тригонометричен знак.Шишков С., „Пловдив в своето минало и настояще“, издателство „Балкански културен форум“, Пловдив, 2016

През 1881 г. пловдивчани са в тревога заради предполагаем подземен вулкан под Ченде-Тепе, повдигнал земното равнище.Свободна България - дигитално копие - 24/01/1881, No. 2, 2 стр.

През 1948 г. младежки бригади започват да работят по „облагородявато“ на тепето. Настоящето му име е свързана с дейността им.

Заедно с тепетата Данов хълм и Хълм на освободителите, хълмът в цялата си площ е обявен за природна забележителност в началото на 1995 г.Райчевски, Георги. Пловдивска енциклопедия, Трето преработено и допълнено издание, 2004, стр. 98. Преди това през 1970 г. само 30 дка по южните склонове на Младежкия хълм са обявени за природна забележителност.

През 2026 г. група тийнейджъри убиват мъж на Младежкия хълм, биейки го над 1 час.

Природни дадености Хълмът е изграден от вулканична скала сиенит.

Богатият специфичен растителен и животински свят на Младежкия хълм се дължи до голяма степен на факта, че той не е толкова урбанизиран, както другите тепета.

На хълма се срещат 2-а вида растения, включени в Червената книга на България, и 7 вида редки растения – ендемични за района. Сред тях са четинестата звъника, чашкомехурчестото сграбиче и румелийска жълтуга. Към редките видове се отнасят още игликовата айважива, стрибърниевата айважива, стълбчатото паче гнездо, дребноцветният живовлек и тракийският равнец. Тук растат средиземноморските видове халдрайхова алцеа, хинап, черен бъз, кисел трън, дебелолистна махнолия, юдино дърво, див рожков.

Установени са 79 вида птици. 3 от тях са включени в Червената книга на България, а 44 вида са от европейско природозащитно значение.

Хълмът е защитен през 1970 г. с обявяването на защитена територия „Младежки хълм“, която през 1995 г. е разширена по инициатива на сдружение „Зелени Балкани“, Пловдив, така че да покрива цялата площ на хълма.

Забележителности По хълма се изкачва теснолинейна атракционна железница – Детска железница Пловдив. Тя е с междурелсие 600 мм, тип дековилно междурелсие. Дължината ѝ е 1 км и 90 м Долната спирка в подножието на хълма се нарича „Пионер“, междинната спирка – „Снежанка“, а горната спирка във височина носи името „Панорама“.

На хълма работи въжена градина с други детски атракциони.

В подножието на хълма се намират: Детската теснолинейна/дековилна железница Възстановка на част от римския акведукт, доставял вода до Филипопол през Античността Ректоратът и основният кампус на Медицинския университет Факултетът по дентална медицина Коматевският транспортен възел

Бележки