Печенегите или печенезите (; ; ; ) са съюз на тюркоезични номадски или полуномадски племена от Централна Азия, които се установяват в Северното Причерноморие в края на IX век, а през XI – XII век част от тях се преселват на Балканите. Като непосредствени съседи на Киевска Рус, Унгария, Първото българско царство и Византийската империя печенегите оказват влияние върху политическата история на тези страни. След преселването си в североизточните български земи под натиска на руси и кумани печенегите са разгромени от Комнините през 1091 година. След повторно поражение през 1122 – 1123 г. престават да съществуват като независимо племе и са разселени в различни части на Балканите като войнишко население на Византия. Често етимологията на името „печенег“ се свързва с тюркската дума „баджанак“, запазена в съвременния български език.Узелац, Александар, Крсташи и Срби, Београд 2018, с. 140.
Произход и ранна история Мюсюлманските автори наричат печенегите ал-баджанак (Ал-Масуди) или ал-буджанак (Ибн Хаукал) и по правило свързват произхода им с Яфет – най-малкият син на Ной.
Във византийските извори сведения за печенегите се дават предимно в произведението на Константин Багренородни „За управлението на империята“. В него се споменава и името кангар, носено от три от печенежките племена – иавдиирти, куарцицур и хавуксингилаConstantine Porphyrogenitus, De administrando imperio, гл.37. В литературата съществуват различни транскрипции на имената на споменатите от К. Багренородни печенежки племена.. Тази информация за предишен етноним на печенегите предизвиква дискусии в историографията, доколко кангар е предишен етноним на печенегите.Paroń, Aleksander. The Pechenegs: Nomads in the Political and Cultural Landscape of Medieval Europe, Leiden ; Boston : Brill, 2021, р. 86-93. В поемата, „Шахнаме“ се споменава, че столицата на Туран е „цветущият Канг“. В китайските извори се споменава владението Кандзю, което в първите векове от новата ера било силно и могъщо, а в средата на 5 век било подчинено от ефталитите.Драгов, Иван. Печенегите. В: Годишник на департамент „История“. Т. ІІ (2007), София, 2010, с. 391 – 392. Страната Кандзю (Канг) се е намирала в степите между река Иртиш и Аралско море. В „Мартиролога“ на Мар Григора се казва още, че в 542 година персийският шах Хозрой I Ануширван предприел поход на север и на границата между Армения и Грузия и воювал с народа кангарайе/хангарайе. Според някои автори кангарите са ираноезична група, смесила се с тюркоезичните печенеги. Етнонимът „кенгерес“ се среща и в Орхонските надписи от първата половина на VIII век, в които се споменава, че кенгересите воювали с тюргешите. По това време печенегите обитават долното и средното течение на река СърдаряГумилев, Лев Н. Древние тюрки, Москва 1993, с. 266.. Друга ираноезична група, която според някои мнения е включена в печенежката общност, са т.нар. халиси, произхождащи от района на Хорезм и бреговете на Каспийско море.Павлов, Пламен. Бунтари и авантюристи в средновековна България.,
Според някои автори първото сигурно писмено сведение за печенегите под тяхното име е от втората половина на VIII век или началото на IX век, когато се споменава племето „печенег“ (бе-ча-наг), което има пет хиляди войни и воюва с племето хор (идентифицирано с уйгурите или узите).Paroń, Aleksander. The Pechenegs: Nomads in the Political and Cultural Landscape of Medieval Europe, Leiden ; Boston : Brill, 2021, р. 85-86.
През първите десетилетия на IX век печенегите воюват с родствените им огузи и кимаките за Приаралските пасбища.Иванов, В. А. Древные угры-мадьяры в Восточной Европе, Уфа 1999, с. 88.
Както и узите, печенезите са европеиди.Гумилев, Лев. Н. Тысячелетие вокруг Каспия, Москва 1993, с. 214 Краниологическите изследвания показват, че антропологическият облик на печенезите е резултат от смесването на монголоидни и европеидни типове с преобладаване на последните. Някои автори, на основание и на едно сравнение на Ана Комнина, смятат, че печенегите са европеиди. За европеидността на причерноморските печенези може да се съди и от намерените железни маски, както и от летописно съобщение, което не прави разлика между външния вид на жителите на Киев през Х век и този на печенегите.
На базата на мюсюлмански източници се приема, че през втората половина на 9 век печенежките земи са разположени около река Урал|.Zimonyi, István. The chapter of the Jayhānī – tradition on the Pechenegs. In: Florin Curta, Bogdan-Petru Maleon(szerk.): The Steppe Lands and the World beyond Them. Studies in honor of Victor Spinei on his 70th birthday.. Iasi: Konstanz Editura Universităţii „Alexandru Ioan Cuza”, 2013. p. 113. Към края на 9 век под натиска на своите врагове узите (огузите) част от печенегите преминават Волга и навлизат в приазовските и причерноморски и степи, където воюват с маджарите. Смята се, че в коалицията срещу печенегите участват и хазарите.Живков, Борис. Хазария през IX и X век, София, 2010, с. 155-156.
Източните печенеги
Една част от останалите в Средна Азия и на изток от Волга печенеги са подчинени от гузите, а други под името канглъ се заселват край Хорезм, където приемат исляма. През 922 година арабският пътешественик Ибн Фадлан описва останалите край Волга печенеги като тъмни брюнети, с обръснати бради, които, за разлика от узите, се отличават със своята бедност.Путешествие Ибн-Фадлана на Волгу. (Перевод и комментарии А.П.Ковалевского.) Под редакцией И.Ю.Крачковского., Москва-Ленинград, 1939, с. 65.
Повече от 300 години по-късно, през 1245 година францисканският монах Джовани да Плано Карпини потвърждава сведенията за бедността на кангитите на изток от Волга. Земята им е безводна и те гладуват. По това време те са номади, поради което Карпини отбелязва, че не обработват земята, а се хранят само с животни, не строят домове, а живеят в шатри. Както и други народи, тази част от кангитите, която не е изтребена от татарите, е поробена от тях.Джованни Дель Плано Карпини. История Монголов, которых мы называем Татарами, Глава IX, §.1, VI .
Според Лев Гумильов в състава на хорезмийските наемници, които се бият срещу рицарите на Йерусалимското кралство и тамлиерите в битката край Газа през 1244 година, за последен път се отличават потомците на източните печенеги.
В средата на XIII век францисканският монах Вилхелм де Рубрук пише, че родствените на куманите кангли обитават района между Велика, т.е. Волжка България и Каспийско море.Латински извори за българската история, т. IV, София 1981, с. 227. Гильом де Рубрук. Путешествие в Восточные страны, глава 22.
Печенегите в Северното Причерноморие Същестуват различни мнения относно печенежко-хазарските отношения след като печенегите преминават Волга. Част от изследователите приемат печенежкото нашествие като причина за отслабването на Хазарския хаганат, като се позовават на разрушаването на салтово-маяцки селища в края на IХ век, включително български и алански. Според други мнения тези разрушения не са толкова големи. Като цяло, селищата от салтовската култура продължават да съществуват и през Х век.За различните хипотези за хазарско-печенежките отношения и преминаването на печенезите през територията на Хазарския хаганат вж. Живков, Борис. Хазария през IX и X век, София, 2010, с. 156-177. Арабски извори съобщават за чести хазарски нападения над печенегите и за много печенежки роби, взимани от хазарите.Бартольд, В. В. Отчет о поездке в Среднюю Азию с научной целью 1893 – 1894 гг., – в: Бартольд, В.В. Сочинения. В 9-и томах, Т. IV. Москва 1966
През втората половина на IX век някои от печенежките племена влизат в съюз с Византия, който трае повече от 150 години. Печенегите се превръщат в основен фактор за сдържане на византийските врагове – българи, руси, маджари, хазари. Около 80-те години на IX век печенегите опустошават голяма част от Крим, разрушават Фанагория и по-голямата част от българските и хазарски поселища в районаПлетнева, Светлана. Хазары, Москва 1976, с. 65.. По това време те изтласкват маджарите на запад, между реките Днепър и Днестър (в областта Ателкуз). В 895 година в съюз с българския княз Симеон I печенегите нападат и опустошават маджарските поселища в Ателкуз (между реките Днестър и Южен Буг), в резултат на което маджарите преминават Карпатите и се установяват в ПанонияДимитров, Хр., Българо-унгарски отношения през Средновековието, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София 1998, ISBN 954-430-549-1, с. 36 – 37.. През X век земите на печенегите се простират от двете страни на река Днепър – на запад те достигат до река Сирет в днешна Румъния или до Карпатите. По време на печенежкото нахлуване някои селища от Балкано-дунавската култура, разположени между Днестър и делтата на Дунав, са изоставени.Pálóczi-Horváth, András. Pechenegs, Cumans, Iasians: Steppe Peoples in Medieval Hungary, Corvina, 1989, p. 20.
Първото споменаване на печенегите в древноруските летописи е в „Повесть временных лет“, която съобщава, че през 915 година печенегите сключват мирен договор с княз Игор. Пет години по-късно княз Игор воюва с печенегите.Повесть временных лет, перевод Дмитрий С. Лихачов, Москва-Augsburg 2003, с. 14 През Х и XI век печенегите често водят войни с Киевска Рус. Предполага се, че през 965 година, когато киевският княз Святослав I разрушава Хазарския хаганат, печенегите остават неутрални. През 968 година обсаждат без успех Киев. На следващата година обаче известен брой печенеги участват във второто руско нашествие в България. През 972 година, водени от хан Куря, печенегите разгромяват и убиват завръщащия се от поход в България киевски княз Святослав I. Тази победа е определена от полския историк Александър Парон като „най-голямата и грандиозна победа на номадите над руската държава“.Paroń, Aleksander. The Pechenegs: Nomads in the Political and Cultural Landscape of Medieval Europe, Leiden ; Boston : Brill, 2021, р. 287, 290, 292.
В този период различни печенежки вождове са във враждебни или съюзни отношения с различни руски князе. В 992 година печенежкият набег срещу Рус завършва с поражение. В края на Х век печенеги са наемници на Волжка България във военни акции срещу Киевска Рус.Бахши Иман. Джагфар тарихы (Летописы Джафгара), Том 2, Часть 1, Глава 4 Булгарское государство периода эмирата (865 – 1236 гг.) Печенеги взимат участие и в междусобната война в Киевска Рус през 1015 – 1019 година на страната на неуспелия кандидат за трона Святополк Владимирович. В 1017 година печенегите обсаждат Киев, но са разбити от войските на Ярослав Владимирович и съюзени с него варяги.
Арабският автор от ХI век Ал Бекри описва Баджанакия като страна дълга и широка 30 дни път, разположена на север от Хазария, на запад от узите, на изток от славяните и на юг от страната на джиджахите. Баджанакия е равнинна, в нея няма укрепени места, в които жителите на страната биха могли да намерят убежище. В противовес на честите сведения за военни стълкновения между печенегите и техните съседи, Ал Бекри пише, че печенегите търгуват с всичките си съседи.Известия ал-Бекри и других авторов о Руси и славянах. Часть 1 // Записки Императорской Академии Наук. Том 32. Приложение № 2. Санкт Петербург, 1879.
През 1036 година печенегите отново достигат Киев и го обсаждат, но са разбити от княз Ярослав Мъдри и по-големият дял от тях се оттегля на Балканите. С това поражение, както отбелязва Лев Гумильов, западното обединение на печенегите се разпада.Гумилев, Л. Н. Ритмы Евразии, Москва 1993, с. 530 През 1121 година киевският княз Владимир Мономах прогонва останалите в териториите, съседни на Киевска Рус, печенези и сродното им племе берендеи.