Скът (в античността на латински Scitus, Сцитус) е река в Северозападна България, Предбалкана и Дунавската равнина, област Враца – общини Враца, Борован, Бяла Слатина и Мизия, десен приток на река Огоста. Дължината ѝ е 134 km, която ѝ отрежда 18-о място сред реките на България.
Скът е и една от най-опасните реки в България. С тясното си корито и голям водосборен басейн, тя е причина за големи наводнения и десетки смъртни случаи през последните десетилетия. Най-печалното прииждане на реката е през 2014 г., когато град Мизия е залят.
Географска характеристика Извор, течение, устие Река Скът извира от местността Речка, северно от Маняшки връх (781 m, най-високата точка на планинския рид Веслец), на 556 m н.в. В началото тече на изток, а след село Горно Пещене се насочва на север. Обхожда от запад и север възвишението Борованска могила (420 m) чрез къс пролом, навлиза в Дунавската равнина и продължава на изток, като почти до устието си тече в широка асиметрична долина с по-стръмен десен склон. След село Бъркачево реката завива на север, а след град Бяла Слатина – на северозапад. От село Алтимир Скът продължава в северна посока, като наклонът на реката става много малък, с което се обясняват множеството ѝ меандри. В този участък широчината на реката е от 5 до 10 m, като дъното и е покрито с пясък. По-рано Скът и Огоста са се вливали отделно в Дунав. При изграждането на АЕЦ Козлодуй коритото на Огоста е пренасочено към коритото на Скът и сега Скът се явява десен приток на Огоста. Вливането е на 3 км преди устието на Огоста в Дунав, на 29 m н.в.
Водосборен басейн, речен отток, притоци Площта на водосборния басейн на реката е 1074,1 km2, което представлява 34% от водосборния басейн на река Огоста.
Списък на притоците на река Скът: → ляв приток ← десен приток: ← Корене ← Речка ← Напоя ← Енева река → Мраморчица ← Лалов дол ← Каменития дол → Бързина 37 km / 244 km2 ← Сираковска бара ← Кнежни дол
Хидроложки показатели Средногодишният отток при станция Нивянин е 0,86 m3/s. Максимумът е през пролетта, което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове. Пълноводието на реката продължава до юни, дължащо се на майско-юнския дъждовен максимум. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 – 1982/1983 г.География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8
речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средногодишен количество (m3/s) 0,72 1,31 2,02 1,36 1,51 1,07 0,38 0,24 0,35 0,40 0,31 0,70 0,86 количество (% от годишния обем) 6,90 12,60 19,50 13,10 14,60 10,30 3,70 2,30 3,40 3,80 3,00 6,80 100,0 Средногодишният отток при град Мизия е доста по-голям и достига до 1,7 m3/s.
Селища По течението ѝ са разположени 2 града и 15 села: Община Враца – Горно Пещене, Големо Пещене, Мало Пещене и Оходен; Община Борован – Нивянин; Община Бяла Слатина – Комарево, Бъркачево, Попица, град Бяла Слатина, Търнава, Алтимир и Галиче; Община Мизия – Липница, Крушовица, Войводово, град Мизия и Сараево.
Стопанско значение Водите на Скът и множеството му малки притоци се използват главно за напояване, като за тази цел в басейна на реката са изградени множество малки микроязовири.
От село Алтимир до устието на реката по долината ѝ, на протежение от 23,8 km преминава второкласен път № 15 от Държавната пътна мрежа Враца – Оряхово.
В участъка от град Бяла Слатина до село Алтимир, покрай левия бряг на реката, на протежение от 13,9 km е прокаран третокласен път № 133 от Държавната пътна мрежа Бяла Слатина – Вълчедръм – Лом.
В участъка от град Бяла Слатина до село Бъркачево, покрай десния бряг на реката, на протежение от 8,6 km е прокаран третокласен път № 134 от Държавната пътна мрежа Бяла Слатина – Габаре – Горна Бешовица.
От Бяла Слатина до устието на реката е преминавало и трасето, което все още съществува на терена на бившата теснолинейна жп линия Червен бряг – Оряхово.
Други На Скъта е наречена улица в квартал „Сухата река“ в София ().
Вижте също Списък на реките в България Списък на реките в България по водосборни басейни Списък на реките в България по дължина
Топографска карта
Източници
Категория:Реки в България Категория:Реки в област Враца Категория:Водосборен басейн на Дунав