Харисън Форд () е американски филмов актьор, пилот и екологичен активист. Към 2020 г. общите приходи на американския боксофис от филмите му възлизат на над 5,4 млрд. долара, като световните приходи надхвърлят 9,3 млрд. долара, поставяйки го на 7-мо място в списъка на най-печелившите местни боксофисни звезди за всички времена. В допълнение към това той е номиниран веднъж за наградите „Оскар“ (1986 г.) и четири пъти за наградите „Златен глобус“ (1986, 1987, 1994 и 1996 г.). Форд е трикратен носител на наградата „Сатурн“ (1982, 1996 и 2016 г.), носител на наградата на Американския филмов институт AFI (2000 г.), на наградата Златен глобус на името на Сесил Демил (2002 г.), на почетен „Сезар“ (2010 г.), всичките за цялостни постижения и на почетна „Златна палма“ на Филмовия фестивал в Кан (2023 г.).

След първоначалната си кариера в малки и поддържащи роли Форд придобива световна известност с главната си роля на Хан Соло в епичния научнофантастичен филм „Междузвездни войни: Епизод IV – Нова надежда“ (1977), повтаряйки ролята в четири продължения в следващите 42 години. Той е широко известен и с ролята си на Индиана Джоунс в едноименния филмов франчайз, започвайки с екшън-приключенския филм „Похитители на изчезналия кивот“ (1981), последван от четири продължения, както и с ролите на други герои в различни франчайзи, най-вече Рик Декард в дистопичните научнофантастични филми „Блейд Рънър“ (1982) и „Блейд Рънър 2049“ (2017) и персонажа на Том Кланси Джак Райън в шпионските трилъри „Патриотични игри“ (1992) и „Реална опасност“ (1994). Кариерата му обхваща шест десетилетия и включва сътрудничество с някои от най-известните и влиятелни режисьори на всички времена като Джордж Лукас, Франсис Форд Копола, Стивън Спилбърг, Ридли Скот, Питър Уиър, Роман Полански и Майк Никълс.

Освен тези франчайзинг роли Форд играе ролите на героични персонажи и в други игрални филми като трилърите „Свидетелят“ (1985), „Беглецът“ (1993) и „Еър Форс Едно“ (1997), както и в историческата спортна драма „Номер 42“ (2013). В допълнение към това той играе морално двусмислени и по-тъмни герои във филми като комедийната драма за възрастни „Американски графити“ (1973), конспиративният трилър „Разговорът“ (1974), драмата за оцеляване „Брегът на комарите“ (1986), правната драма „Невинен до доказване на противното“ (1990) и свръхестественият трилър „Прозрачно минало“ (2000). Форд се появява и в няколко романтични комедии и драми като „Герои“ (1977), „Работещо момиче“ (1988), „Сабрина“ (1995), „Шест дни, седем нощи“ (1998), „Иронии на съдбата“ (1999), „Сутрешен блок“ (2010)) и „Вечната Аделайн“ (2015).

В Книгата на рекордите на Гинес от 2001 г. Форд е включен като най-богатият актьор в света, а в тази от 2016 г. – като най-касовият актьор на всички времена. В най-добрата си форма Форд е висок 185 см.

Биография Ранни години Харисън Форд е роден в Шведската болница в Чикаго, Илинойс, САЩ на 13 юли 1942 г. Той е син на бившата радиоактриса Дороти Ниделман и на рекламния директор и бивш актьор Джон Уилям „Кристофър“ Форд. Наречен е на дядо си по майчина линия Хари Ниделман, починал през 1919 г. Има по-малък брат – Терънс (род. 1945). Баща му е католик от немски и ирландски произход, а майка му е ашкенази и дъщеря на беларуски имигранти от Минск.'Keeping up with Indiana Jones', The Guardian, April 27, 2008 На въпрос в коя религия са отгледани той и брат му Форд шеговито отговаря: „демократическата“ и заявява по-сериозно, че двамата са били възпитани да бъдат „либерали на всяка линия“.'I've had my time' , Tara Brady, The Irish Times, August 19, 2011. Посетен на 15 януари 2021 г. На въпроса какво влияние може да му е оказал неговият еврейски и ирландски католически произход, той казва: „Като човек винаги съм се чувствал ирландец, като актьор винаги съм се чувствал евреин."Inside the Actors Studio. Harrison Ford, Season 6, Episode 613. August 20, 2000.

Форд е бойскаут и достига втория най-висок ранг на Life Scout. Работи в скаутския лагер Напован Адвенчър Бейз (в селище Уайлд Роуз, Уисконсин) като съветник за Почетната значка за изследване на влечугите. Поради това той и режисьорът Стивън Спилбърг по-късно решават да изобразят младия Индиана Джоунс с ранг на Life скаут в приключенския филм „Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход“ (1989).

През 1960 г. Форд завършва Гимназия „Мейн Ийст“ (Maine East High School) в Парк Ридж, Илинойс подобно на Хилари Клинтън. Неговият глас е първият глас на ученик, излъчен по новата радиостанция на гимназията – WMTH, и той е първият спортен новинарски говорител в последна си година в гимназията.

След като завършва училище през 1960 г., Форд се записва в Колеж „Рипън“ в Рипън, Уисконсин, където е с профил „Философия“. Той също така е член на колежанското братство „Сигма Ню“, както и на фолк групата „Брадърс Грос“, в която свири на ръчно изработен инструмент. Описвайки сам себе си като „късноразцъфтял“, той започва да посещава театрален клас в края на последната си година в колежа, за да преодолее срамежливостта си, и така се увлича по актьорската игра. През 1963 г. е статист (като млад нацист, слизащ от влака) в приключенския филм на режисьора Джон Стърджис „Голямото измъкване“ (The Great Escape).

Форд е изключен три дни преди завършването си, защото не е предал исканите писмени работи. Моли любимия си учител д-р Тайри (споменат във филма „Индиана Джоунс и последният кръстоносен поход“) за препоръка против изключването, но той му отказва.

Кариера 1964 – 1976 г. През 1964 г., след сезон на летен театър с трупата Белфрай Плейърс в Уисконсин,Franzene, Jessica, Theologians & Thespians, in Welcome Home, a realtors' guide to property history in the Lake Geneva region, August 2012 Форд отива в Лос Анджелис с първата си съпруга Мери Маркуард (с която се запознава в колежа), за да кандидатства за работа като радиоговорител. Той не я получава, но остава в Калифорния и подписва договор за 150 долара седмично в рамките на новата програма за таланти на Кълъмбия Пикчърс, играейки малки филмови роли. Първата му известна роля е тази на пиколо в криминалната комедия „Мъртвешка топлина на въртележката“ (Dead Heat on a Merry-Go-Round) (1966), в която името му не е изписано. Има малко сведения за неговите роли като филмов статист. Форд е на дъното в списъка за наемане, поради това че обижда продуцента Джери Токовски, след като изиграва ролята на пиколо във филма. Токовски му казва, че когато актьорът Тони Къртис доставя плик с хранителни стоки, той го прави като филмова звезда, а Форд смята, че работата му е да се държи като пиколо.

Говоримите роли на Форд продължават с романтичната комедия „Любов“ (Luv) (1967), въпреки че името му все още не е изписано. То се появява като „Харисън Дж. Форд" в уестърна от 1967 г. „Време за убиване“ (Time for Killing) с участието на Глен Форд, Джордж Хамилтън и Ингър Стивънс, но „J" не значи нищо, тъй като Форд няма второ име. Буквата е добавена, за да се избегне объркването с актьора от нямото кино Харисън Форд, който се появява в повече от 80 филма между 1915 и 1932 г., и умира през 1957 г. По-късно Форд казва, че не е знаел за съществуването му, докато не е попаднал на звезда с името му на Холивудската алея на славата.

Скоро Форд изпуска „J" и работи за Юнивърсъл Студиос, като играе второстепенни роли в много телевизионни сериали от края на 60-те и началото на 70-те години, сред които уестърнът „Пистолетен дим“ (Gunsmoke), криминалната драма „Айрънсайд“ (Ironshand), уестърнът „Жителят на Вирджиния“ (The Virginian), криминалният „Ф.Б.Р.“ (The F.B.I.), романтичната комедия „Любов, американски стил“ (Love, American Style) и приключенският „Кунг Фу“ (Kung Fu). Той се появява в уестърна „Пътуване до Шило“ (Journey to Shiloh) (1968) и има неакредитирана няма роля като арестуван протестиращ студент във филма на Микеланджело Антониони от 1970 г. „Забриски Пойнт“ (Zabriskie Point). Френският режисьор Жак Деми го избира за главната роля в първия си американски филм Model Shop (1969), но шефът на „Кълъмбия Пикчърс“ смята, че Форд няма бъдеще във филмовия бизнес и казва на Деми да наеме по-опитен актьор, след което ролята отива при Гари Локуд. По-късно Форд коментира, че преживяването все пак е било положително, защото Деми е първият, който му е оказал такова доверие.Harrison Ford: «Jacques Demy avait foi en moi», Le Figaro, April 8, 2013, Посетен 12 декември 2020

Форд е неудовлетворен от предлаганите му роли и става самоук професионален дърводелец,Inside the Actors Studio. Harrison Ford, Season 6, Episode 613. August 20, 2000. за да издържа съпругата си и двамата им малки сина. Той се доказва като талантлив дърводелец и след успешното завършване на първия си договор с бразилския пианист Сержиу Мендис той е затрупан с нови поръчки. През 1968 г. се сдобива с прословутия си белег на брадичката в резултат на малък автомобилен инцидент. Освен това (след ускорен операторски курс) той е втори оператор на известните концерти на Дорс от лятото на 1968 г. в Холивуд Боул в Лос Анджелис и във Феър Феърграундс на Окръг Санта Клара в Сан Хосе.The Doors in Concert – Харисън Форд се вижда на 1 мин 50 сек.

Кастинг режисьорът и млад продуцент Фред Рус подкрепя младия актьор и му осигурява прослушване при Джордж Лукас за ролята на Боб Фалфа във филма „Американски графити“ (American Graffiti) (1973). Форд печели ролята, а филмът става неочаквано касоразбивач и това значително повишава известността на изгряващата звезда. Много зрители, включително и жени, оприличават неговата игра на тази на грубоватия мъжкар Боб Фалфа. Не след дълго нежният харизматичен образ става запазена марка на Форд. След успеха на филма на режисьора Франсис Форд Копола „Кръстникът“ (The Godfather), той наема Форд да разшири офиса му и му дава малки роли в следващите си два филма – „Разговорът“ (The Conversation) (1974) и „Апокалипсис сега“ (Apocalypse Now) (1979); в последния филм Форд играе ролята на армейския офицер Дж. Лукас.

1977 – 1997 г. Форд започва да получава по-големи роли във филми в края на 70-те г. като тези в комедийната драма „Герои“ (Heroes) (1977), военния „Форс 10 от Навароне“ (Force 10 from Navarone) (1978) и екшън драмата „Улица Хановер“ (Hanover Street) (1979). Той участва заедно с Джийн Уайлдър в комедийния уестърн „Фриско Кид“ (The Frisco Kid) (1979), играейки банков обирджия със златно сърце. Предишната му работа в „Американски графити“ в крайна сметка му донася главна роля, когато е нает от Джордж Лукас да чете репликите за актьорите в прослушването за предстоящия епичен филм на режисьора „Междузвездни войни“ (Star Wars) (1977). Лукас е спечелен от представянето на Форд и му предлага ролята на космическия пилот Хан Соло.Empire of Dreams: The Story of the Star Wars Trilogy. Star Wars Trilogy Box Set DVD documentary. „Междузвездни войни“ се превръща в един от най-успешните и новаторски филми за всички времена и донася на Форд и неговите колеги Марк Хамил и Кари Фишър широко признание. Той участва в последвалите успешни продължения – „Империята отвръща на удара“ (The Empire Strikes Back) (1980) и „Завръщане на джедаите“ (Return fo the Jedi) (1983), както и в Star Wars Holiday Special (1978). Форд иска Лукас да убие Хан Соло в края на „Завръщането на джедаите“, казвайки: „Това би дало дълбочина на целия филм“, но Джордж Лукас отказва."I thought the best utility of the character would be for him to sacrifice himself to a high ideal and give a little bottom, a little gravitas to the enterprise, not that there wasn't some already but I just wanted in on some part of it. That was at the third occasion of filming the original three"