Лѐсковац или ЛѐсковъцИстория на България. Том четвърти. Българският народ под османско владичество, Издателство на Българската академия на науките, София 1983, с. 99, 139, 235 – карти.История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 66, 98, 114, 220, 392 – карти. (изписване до 1945 година: Лѣсковецъ, ), е град в Югоизточна Сърбия, административен център на Ябланишки окръг и град Лесковац.
Разположен е в Лесковската котловина и е сред центровете на Поморавието. Според преброяването на населението през 2011 г. Лесковац има 60 288 жители, което го прави втория по големина град в югоизточна Сърбия след Ниш.
География
Град Лесковац се намира в подножието на хълма Хисар, в централната част на Лесковачката котловина. През града преминава малката река Ветерница. Средната годишна температура е 13,1 градуса. През Лесковац преминават важните транспортни коридори: жп линията Белград – Скопие – Солун, както и магистралата Белград – Солун.
Лесковската котловина е обградена от планините Бабичка гора (1098 м), Селичевица (903 м) и Крушевица (913 м). На запад се намират планините Радан (1409 м) и Чемерник (1638 м).
История През втората половина на XIX век български учител в града е Симеон Антонов.
Според етнографската карта от 1877 – 1878 г. на немския дипломат Карл Закс, жителите на Лесковац по това време са българи екзархисти.commons.wikimedia.org
При избухването на Балканската война в 1912 г. 4 души от Лесковац са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) от 16 октомври 1915 градът е под български контрол. Според някои данни към 1917 година има население от 15 000 души,Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29 а според други – 16 000 души.Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, София 1917, стр.17. Край града са погребани 321 български войници и офицери от Първата световна война.Кацев-Бурски, Д. Епопея на българския войн: Възспоменателен сборник, т. 6, София, Бял кръст, 1939, с. 404.
Лесковац днес
Лесковац днес е център на Ябланишкия окръг, в чийто състав са също и общините Бойник, Медведжа, Лебане, Власотинци и Църна трава, както и селищата Вуче, Гърделица, Сияринска баня.
Макар и сериозно изостанал в икономически план, Лесковац продължава да бъде административен, културен и образователен център на Ябланишкия окръг, в който има много основни и средни училища, разположени са 2 висши (икономическо и текстилно) училища и Технологическият факултет на Нишкия университвет.
Градът е известен и със своята т. нар. Лесковашка скара. Там ежегодно през септември се провежда „Роштилиада“ – празник на лесковашката скара, който се посещава от около 250 000 души всяка година.
Личности Родени в Лесковац Владимир Георгиев Лазаров (Лазарович, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина Георги Здравков, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година в бригадата на генерал Черняев, на 28 април 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина Йован Наумович (1879 – 1945), сръбски и югославски офицер, генерал; Милан Станков (Станкович, 1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 5 одринска дружина, ранен Мите Иванов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 7 кумановска дружина Светозар Димитров Стаменкович, македоно-одрински опълченец, Нестроева и 2 рота на 5 одринска дружина Христо Н. Цанев (1856 – ?), български просветен деец Миодраг М. Илич (р. 1951), сръбски басист, текстописец, композитор, аранжор
Починали в Лесковац Псалтир Попантов (? – 1905), български просветен деец и революционер
Побратимени градове Кюстендил, България Перник, България Пловдив, България Елин Пелин, България Силистра, България
Външни препратки „Лесковец на Морава. Исторически бележки“, Скопие, 1916 година – кратка книжка за българското минало на град Лесковац в Поморавието от времето на Първата световна война, писана от тогавашния секретар на Задграничното представителство на ВМОРО Кирил Пърличев от Охрид.
Източници
Вижте също Лесковашка скара
Външни препратки Официален уебсайт 016info.com Лесковац – твоят град Информационен център на Община Лесковац