Анестезия () е дума от гръцки произход и означава безчувственост (към допир, натиск, температура, в това число и болка). Днес с този термин се означава съвкупност от действия за обезболяване в медицинската практика за извършване на болезнени оперативни, лечебни и диагностични процедури.
Видове анестезия Обща анестезия – използват се медикаменти (анестетици), с които се потиска функцията на централната нервна система (ЦНС), при което пациентът загубва съзнание (заспива).
Регионална анестезия – в различни части на тялото се инжектират медикаменти (локални анестетици), които временно прекъсват предаването на нервните импулси от оперативната зона към мозъка.
Съществуват и други видове анестезия, които не се прилагат рутинно, защото не винаги са възпроизводими и обезболяването при тях невинаги е достатъчно за извършване на съответната манипулация. Такива са: електроанестезия, хипноанестезия и акупунктурна анестезия.
Обща анестезия Обща инхалационна анестезия Анестезията се постига чрез подаване на газова смес, съдържаща кислород и анестетик. Инхалационните анестетици са газове – двуазотен окис (райски газ) и течни летливи органични халогенизирани въглеводороди, които се изпаряват и се подават към газовата смес. Такива са: диетилов етер (не се използва), халотан, изофлоран, севофлоран.В зависимост от начина на подаване на анестетиците се дели на: маскова – газовата смес се подава посредством лицева или ларингеална маска; интубационна – в дихателните пътища на пациента се поставя тръба за подаване на газовата смес и за свързване на пациента към анестезиологичния апарат; ендотрахеална – тръбата е поставена в трахеята; ендобронхеална – извършва се чрез различни тръби, с помощта на които газовата смес се подава в главните бронхи (най-често тръба на Карленс). Този тип анестезия се използва в случаите, когато се отваря гръден кош или операции с пневмоторакс.
Обща венозна анестезия Класификацията на венозната анестезия се извършва в зависимост от групата на медикамента, който се използва. Бива следните видове: барбитурова – използват се препаратите: Тиопентал, Бревитал, Хексобарбитал и други (тио- и окси- барбитурати); бензодиазепинова – използват се препарати от групите: Диазепам, Мидазолам (Дормикум), Флунитразепам (Рохипнол) и др.; опиоидна – медикаментите са от опиоиди: Морфин, Фентанил, Петидин (Лидол) и др.; оксибутирова – съдържа един медикамент: Гамаоксимаслена киселина (Гамаоксибутират); епонтолова – с основен представител: Епонтол (Сомбревин); стероидна – с основен представител: Пропофол (Диприван, Профол, Пропофол-Липуро и др.) – това е шлагерът в съвременната венозна анестезия; кетаминова – използва се препаратът Кетамин (Кеталар, Кетанест, Калипсол), който е производен на медикамента LSD (ЛСД). Предизвиква т.нар. дисоциативна анестезия; етомидатова – препаратът е Етомидат (Раденаркон).
Обща балансирана анестезия При балансираната анестезия се използват различни съчетания от венозни анестетици, газови смеси, съдържащи кислород, двуазотен окис и халогенизиран въглеводород (халотан, изофлуран или севофлоран) и мускулни релаксанти. Тези комбинации позволяват да се избегнат страничните ефекти на всеки един медикамент, чрез използване на няколко медикамента в по-малки дози. Така действията им се потенцират взаимно за постигане на добро ниво на анестезия, както и за бързо събуждане, тъй като относително малките дози на тези медикаменти бързо се елиминират.
Вида, дозата и съчетанието на анестетиците при балансираната анестезия се определят от анестезиолога, съобразно вида на операцията, продължителността и възрастта на пациента и придружаващите го заболявания.
Регионална анестезия Контактна анестезия Използват се препарати с много ниска температура на изпарение, които при допир с кожата я охлаждат. Ниската температура действа обезболяващо. Такъв препарат е Chloraethyl. Контактна анестезия се получава и при контакт на анестетик с лигавиците. Такива са Дикаин за обезболяване при накапване в очите, особено при „осветяване“, Лидокаин (Lidocain Spree 10%) – ползва се в УНГ практиката и т.н.
Инфилтративна анестезия Локалният анестетик се инжектира (инфилтрира) в зоната на оперативното поле, като така прекъсва болевите импулси на ниво рецептори.
Нервни блокове Локалният анестетик се инжектира около нерва, който инервира оперативната зона. Нервните блокове са много, в зависимост кой нерв се блокира.
Спинална анестезия Анестетикът се инжектира в спиналното пространство. Там се намират спиналните нерви. При тази анестезия се получава ниво на обезболяване. Използва се в урологията, гинекологията, съдовата хирургия на долните крайници и при операции в долната половина на корема.
Епидурална (Сегментна анестезия) Анестетикът се въвежда извън твърдата мозъчна обвивка (dura mater) в т. нар. епидурално пространство. При тази анестезия се блокират един или повече сегмента на гръбначния мозък. Тя бива: епидурална едноактна – анестетикът се инжектира еднократно в епидуралното пространство; епидурална продължителна – поставя се специален катетър в епидуралното пространство и през него може да се добавя анестетик, колкото е необходимо; тази анестезия може да обезболява пациента и в следоперативния период дни наред.
Източници
zwai.net: Portal und Weiterbildung für Anästhesie und Intensivpflege www.Kinder-Narkose.de – Website für Kinder und Eltern rund um das Thema Narkose Deutsche Gesellschaft für Anästhesiologie und Intensivmedizin e. V. (DGAI) Berufsverband Deutscher Anästhesisten e. V. (BDA) Österreichische Gesellschaft für Anaesthesiologie, Reanimation und Intensivmedizin (ÖGARI) Schweizerische Gesellschaft für Anästhesiologie und Reanimation (SSAR/SGAR) Schweizerische Interessengemeinschaft für Anästhesiepflege (SIGA/FSIA) World Federation of Societies of Anaesthesiologists (WFSA) American Society of Anesthesiologists (ASA)