Тази статия е за планината. За парка вижте Врачански Балкан (природен парк).

Врачанска планина (или Врачански Балкан) е планина в Северозападна България, част от Западна Стара планина, на територията на област Враца, област Монтана и Софийска област.

Географско положение, граници, големина Врачанска планина се издига в северната част на Западна Стара планина между Вършечката котловина на запад, Врачанското поле на североизток и Мездренската хълмиста област на изток. По така описаната разделителна линия преминава условната граница между Западна Стара планина на юг и Западния Предбалкан на север. На юг проломът на река Искър я отделя от планините Ржана и Голема, части от Стара планина, а на запад чрез Дружевската седловина (863 м н.в.) се свързва с планината Козница, също част от Стара планина.

Планината има форма на обърнат с върха си на югозапад равнобедрен триъгълник, с дължина на бедрата 20 на 22 km и дължина на основата – около 30 km. От дълбоките долини на реките Въртешница (Лева) и Черна (десни притоци на Ботуня) и Златица (ляв приток на Искър, вливаща се в него при с. Зверино) се разделя на три дяла: Беглички (на югозапад), Базовски (на изток) и Стрешерски (на северозапад). Най-високата точка е връх Бегличка могила (1481,4 m), разположен в средата на планината, при допира на трите дяла.Вътков, Иван. Врачанска планина. София, Медицина и физкултура, 1987.

Върхове Врачанската планина се дели на три дяла, наречени на имената на най-високите върхове: Беглички, Базовски и Стрешерски.

Бегличкият дял обхваща най-голяма площ и заема югозападната част. Тук са върховете Бегличка могила, Пършевица, Соколец. Тази част е особено внушителна откъм Искърския пролом, откъдето се разкриват мощните скални формации от триаски и юрски варовици и пясъчници. В Базовския дял са върховете Базовска могила, Малкото бранище, Ланджовица, Светогорски камък, Орловец и най-високият връх Бук. Тук са и каменните върхове: Качуля, Камарата, Купена, Дългия зъбер и Околчица. Стрешерският дял е най-малък. Върхове: Стрешеро, Биволарски връх, Пешка, Генова могила, Остри връх.

Геоложки строеж Билото на планината е широко и платовидно осеяно с изобилие от карстови форми: валози, понори, пещери и безотточни долини. Склоновете ѝ на североизток и юг са стръмни, на места отвесни, осеяни със скални венци, сипеи и срутища. Формирана е върху Згориградската антиклинала, ограничена от североизток от дълбок разлом. Изградена е от триаски и юрски, дълбоко окарстени варовици, припокриващи палеозойската ядка на антиклиналата.

В непосредствена връзка с геоложкия строеж на планината са и находищата на оловно-цинкови руди в мина „Плакалница“ и черните въглища в западната ѝ част.

Климат и води Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и прохладно лято. От планината водят началото си трите реки Въртешница (Лева) и Черна (десни притоци на Ботуня) и Златица (ляв приток на Искър), разделящи я на три части.

Почви Почвите са кафяви горски и рендзини.

Флора Билото е заето предимно от пасища и отделни малки горички от бук, а склоновете са обрасли с редки гори и храсталаци от келяв габър и ксеротермни тревни формации. освен това в нея виреят над 80 редки, защитени или застрашени растителни видове, като влакнеста жълтуга, келереров кентрантус, снежно кокиче и др.

Защитени територии Природен парк „Врачански Балкан“ – обхваща почти цялата територия на планината; Врачански карст – резерват

Боров камък – защитена местност Веждата – защитена местност Връх Вола – защитена местност Лакатнишки скали – защитена местност

Вратцата – природна забележителност Леденика – природна забележителност Новата пещера – природна забележителност Ритлите – природна забележителност Темната дупка – природна забележителност

Населени места Във вътрешността на планината са разположени 5 села: Горно Озирово, Згориград, Лютаджик, Паволче и Челопек, а по периферията ѝ: градовете Враца и Мездра и село Моравица (по североизточната периферия); Елисейна, Зверино, Крета, Лютиброд, Оплетня, Очиндол и Ребърково (по южната периферия – Искърски пролом); Горна Бела речка, Долна Бела речка и Миланово (по западния ѝ склон).

Туризъм Природен парк „Врачански Балкан“. Национален парк „Христо Ботев“ с паметника (35 m) на връх Околчица и лобното място на Христо Ботев в местността Йолковица на 20 май (2 юни) 1876 г.; Искърски пролом с неговите Лакатнишки скали, Ритлите и Черепишки скали; над 500 пещери, някои от които са измежду най-интересните в България: Леденика, Елата, Змеюва дупка, Калната пропаст; ждрелото на река Въртешница (Лева) Вратцата край Враца с най-високите (400 m) отвесни скали на Балканите; водопадът Врачанска скакля край Враца (зад хълма Калето), най-високият (141 m) непостоянно течащ водопад в България; останки от римска крепост „Калето“ край Враца;

Хижи Във Врачанска планина се намират следните хижи:

Име НадморскаВисочина (m) Действаща Места Ток Вода „Леденика“ 1280 Да 53 Да Да „Пършевица“ 850 Да 86 Да Да

Топографска карта

Източници

Стара планина пътеводител

Вижте също Списък на планините в България

Външни препратки Врачанска планина – Списък на пещерите . Снимки и пътепис с историческа информация от Природен Парк Врачански Балкан Снимки от Кобилини Стени и южната част на Врачанската Планина

Категория:Дялове на Стара планина Категория:Област Враца Категория:Област Монтана Категория:Софийска област