Техеран () е столица на Ислямска република Иран и център на Техеранската провинция. Градът е най-големият в страната, един от най-големите в Азия и заема 5-о място по този показател в света. Населението му е около . Заедно с това е и политически, икономически, търговски, транспортен, финансов и културен център на Иран. В южната част на града се намира петролна рафинерия.Tehran Oil Refining Company Official Website . Tehran Oil Refining Company Official Website
Разположен е в северната част на страната – в подножието на Алборз и на около 90 km южно от брега на Каспийско море. Градът се простира на около 40 – 50 km в посока запад-изток. Северната част (Шемиран) е разположен на 2000 m н.в., а южните предградия Рей и Султанабад са в непосредствена близост до пустинята Дащ е Кявир.
През XX век Техеран е обект на масови миграции от цялата страна. Отличава се с голямо етническо, религиозно и езиково разнообразие. Основната религия е ислямът. Отличителна черта са множеството джамии, църкви и зороастрийски храмове с културно-историческо значение.
През 2009 г. Техеран заема 33-то място в класацията за най-скъп град.www.citymayors.com По брой на населението е на 19-о място, а по БВП – 56-о място.
Произход на името Съществуват няколко версии за произхода на името „Техеран“ ():
Според официалния сайт на града, названието му произлиза от „дъно“ (ته – тех) и остарялата форма за „склон“ (ران – ран). Така думата Техеран може да бъде разшифрована като техран – „подножие на планински склон“, тоест „Техеран“ – град в подножието на планински склон. Тази теория не е лишена от основание, тъй като Техеран действително е разположен на южния склон на Точал, хребет на Алборз.تاريخچه تهران
Според друга теория името на Техеран идва от названието на партския град Тиран, намирал се недалеч от днешната столица на Иран. Самото име Тиран се превежда като „Обител на Тир“ (бог на дъжда в зороастрийската митология). Недалеч от Тиран е съществувал и град с името Мехран – „Обител на Мехра“ (бог на водата), който днес е жилищен район в покрайнините на Техеран. В далечно минало тези два града стават част от гр. Рей, който днес е предградие на Техеран.تهران چگونه پایتخت شد؟
Според трета теория Техеран означава „топло място“, в противоположност на „студеното място“ Шемиран – район в северната част на днешния град.Ahmad Kasravi, Kārvand-e Kasravi, ed. Yahyā Dokā, Téhéran, 1973. pp. 273 – 83.
Техеран е наричан Градът на 72-те нации, защото е привличал хиляди имигранти през годините от най-различни народности и племена.Алтернативните имена на големите градове - защо, как и откъде идват, ifestyle.bg, 05.06.2022.
История От древността до XIX век
Според археологическите разкопки на мястото на съвременния Техеран съществува селище още през 6000 г. пр.н.е. Преселници идват към склоновете на Алборз, спасявайки се от зноя на солените пустини на юг. В самото начало Техеран е село, намиращо се на няколко километра северозападно от Рей – един от най-древните ирански градове. Жителите на това село се занимават основно с производството на плодове и зеленчуци.
Тласък за възхода на Иран като политически център е унищожаването на град Рей от монголците през 1228 г. Жителите на разрушения град се устремяват към почти недокоснатия от Чингис хан Техеран. Известно е, че в писанията си, отнасящи се към 1275 г., Мохамад Закария Газвини описва Техеран като „важен търговски град“. По това време градът е разделен на 12 района (махале), които се управляват от военни. През XIII век градските жилища са от глина или издълбани в скалите. Подобен тип населени места могат да се видят в северната част на съвременен Ирак. През 1340 г. Техеран е описан от Мустафа Хамдули като един от четирите района на Варамин и по това време е най-големият град в местната монголска провинция на Илханидите. Възстановяването на Рей преминава под контрола на властта в Техеран.
През юли 1404 г. испанският пътешественик Руй Гонсалес де Клавихо по време на пътуването си до Самарканд става вероятно първият европеец, посетил Техеран. Той го описва като голям град, на север от който е разположена резиденция на Тимуридите, а Рей описва като изоставено селище. Планът на Техеран от началото на XV век е възстановен благодарение на разположението на мемориалните храмове имамзаде: така например, имамзаде Сайед Исмаил (най-старият архитектурен паметник в Техеран) тогава се е намирал на южния край на града. Северозападният край на Техеран се е простирал до съвременния район на двореца Голестан. От началото на XV век Техеран започва активно да се разраства на север в търсене на прохладни места и питейни източници, и на склоновете на хребета Точал се появяват градски квартали.
През 1553 – 1554 г. шах Тахмасп I, вторият владетел от династията на Сефевидите, построява Техеранския пазар, както и градски стени със 114 (по броя на сурите на Корана) оръдейни кули. Сефевидите избират Техеран за един от главните си бастиони тъй като, от една страна, в Рей се намира гробницата на основателя на династията Сайед Хамзи, а от друга – Техеран по това време се превръща в традиционно убежище за шиитските бежанци (Сефевидите са първата шиитска династия в управлението на Иран). Преди това Тахмасп е принуден да премести столицата на държавата от Табриз в Газвин (на 150 km на запад от Техеран), във връзка със заплахата от превземането на Табриз от османците. Тахмасп разглежда Техеран като своя възможна резиденция в случай на непосредствена заплаха за Газвин. Европейски пътешественици споменават, че градските стени са непропорционално мощни за неголемия провинциален град. Дължината им е 8 km, като те обхващат територия от 4,5 km², докато в това време населението на Техеран не превишава 20 хиляди души.
Постоянна резиденция в Техеран, наречена Chahar baq („Четири градини“), построява Абас II. По заповед на Сюлейман I в града започва да се строи дворец (Диванхане), в който през 1721 г., в навечерието на нахлуването на афганците в Иран, последният шах на Сефевидите предава властта на османския султан Ахмед III.
Бумът на строителството в Техеран започва в началото на XVIII век. Владетелите от династията на Зендите, сменили Сефевидите, започват активно да застрояват правителствения квартал. Карим Хан заповядва да се построи в Техеран дворец, харем и резиденция за държавните учреждения. Вероятно той е имал намерение да пренесе столицата в Техеран, но по-късно функциите на столица са предадени на Шираз (древна столица на Персия). Със смъртта на Карим Хан за Техеран започва борба между лоялния на Зендите Гафур Хан и Мохамед Хан Каджар. На 12 март 1786 г., Мохамед Хан влиза в Техеран и окончателно пренася столицата на държавата в града. За това решение влияние оказва удачното стратегическо положение на Техеран на кръстопътя на търговските пътища, както и заплахата за северните провинции от страна на Руската империя.
Столица на Иран
Фетх Али-шах, племенник на Мохамед Каджар, има най-значим принос в строителството на Техеран. Към 1830 г. населението на Техеран достига 150 хиляди души. При Мохамед Каджар Техеран се разпростира извън пределите на градските стени. На север от града са построени редица пищни дворци.
Най-мащабната реконструкция за цялата история на Техеран започва през 1870 г., при Насредин-шах. Той заповядва да се взривят всички стари фортификационни съоръжения, на чието място се появяват нови градски квартали. Унищожена е старата стена и е построена нова, във формата на неправилен осмоъгълник с дължина 19 km. През тези места, където са се намирали 12-те богато украсени градски врати, днес преминават главните магистрали, водещи в града. Освен това при Насредин-шах е проведена реконструкция на голям брой здания и е построена централизирана система на водоснабдяване. Към края на управлението му (1897 г.), населението на града превишава 250 хиляди души, като по-голямата част от тях живеят извън градските стени.
През 1925 г. Иран е оглавен от Реза Шах Пахлави, и през 1930-те години градът преживява още едно обновяване. По заповед на Реза Пахлави „стените на Насредин“ са съборени, а на тяхно място са прокарани широки булеварди. Шахът кани голям брой чужди архитекти за строителството на нови здания за държавните и търговските учреждения. След реконструкцията площта на Техеран нараства повече от десетократно в сравнение с града при Фатх Али-шах, достигайки 46 km².
През 1943 г., в Техеран се провежда международна конференция на главите на правителствата на трите основни държави от антихитлеристката коалиция – СССР, САЩ и Великобритания, на която са определени примерни срокове за откриването на втори фронт. На конференцията са дадени и гаранции за независимостта и териториалната цялост на Иран след края на войната.
След края на Втората световна война населението на Техеран достига 1 млн. души. При Мохамед Реза Пахлави, последният шах, много древни постройки на стария град са унищожени, тъй като шахът смята, че те нямат място в съвременен Техеран. На мястото на уникалните фортификационни съоръжения и дворци понастоящем са разположени небостъргачи и широки шосета. С началото на типовото жилищно строителство, чиито пик е през 60-те години на 20 век, Техеран окончателно губи своя древен вид. Самият шах се премества със семейството си на север от града, в Ниаваран.
През 1969 г. Шемиран е включен в състава на Техеран, след което разширението на север спира. По новия градоустройствен план градът започва да се развива на запад и изток. Градското застрояване плътно се приближава към Кередж. На запад и на юг от града са построени огромни промишлени райони. Резкият скок на цените на нефта през 1970-те и последвалата енергийна криза на Запад дават нов тласък в развитието на Техеран. Шахът има намерение да използва доходите от експорта на нефт за строителство на нов район на Техеран, който би станал символ на властта на Пахлави. Проектът „Шахестан“ е готов през 1976 г., но парите бързо свършват и районът така и не е построен.
На 8 септември 1978 г. в Техеран, както и в целия Иран, започват демонстрации на противниците на шахския режим, които скоро прерастват в масови безредици. Първият такъв голям протест е разгонен от полицията. От този момент икономиката на Техеран на практика спира заради всеобщите стачки. В края на краищата, на 16 януари 1979 г. шахът, който не е в състояние да се противопостави на демонстрантите, напуска Иран, а на 1 февруари милиони техеранци посрещат имама Рухолах Хомейни, изгонен 15 години по-рано от страната. В града има сблъсъци между хомейнистите и противниците им. На 9 февруари започват мащабни улични стълкновения, в хода на които за две денонощия поддръжниците на Хомейни взимат под свой контрол всички правителствени учреждения, силовите ведомства и полицейските участъци. Оттогава 11 февруари се отбелязва в Иран като Ден на победата на Революцията. На 4 ноември същата година войнствено настроени студенти овладяват американското посолство, чиито сътрудници са държани в плен 444 дни.
В хода на ирано-иракската война, от май 1985 г. Техеран регулярно е подлаган на обстрел с иракски ракети Р-11, което довежда до значителни жертви сред гражданското население и разрушения. Към края на войната, през пролетта на 1988 г. интензивността на обстрела достига своя пик: за 6 седмици иракските войски изстрелват по града 190 ракети. Обстрелът е в отговор на аналогичния (но доста по-слаб) ракетен обстрел на Багдад. В Техеран се стичат бежанци от западните провинции, а около 30% от техеранците бягат в северната част на Иран. По същото време към Техеран се устремява поток от бежанци от съседен Афганистан, където също се води война.