Арменско

Арменско или Ерменско (, ̀Алона, катаревуса: Άλωνας, ̀Алонас, до 1927 година Αρμένσκο, Арменско) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География Селото е разположено на 1000 m надморска височина в прохода между планините Пелистер и Нередска в близост до изворите на река Сакулева (на гръцки Сакулевас), на 4 km западно от демовия център Лерин (Флорина). Землището на селото е 28 km2.

История В Османската империя

Селото е основано от лъжичари. Във втората половина на XV век селото е дервентджийско. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Ерменчева с 53 джизие ханета (домакинства).Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 332

В XIX век Арменско е голямо чисто българско село в Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Армѣнско като българско село. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Вардар отбелязва Арменско като българско село.Croquis der westlischen Zurflüsse des oberen Wardar von J.G. von Hahn. Deukschriften der k Akad. d wissenseh. philos. histor. CIX1Bd, 1861. В 1873 година е построена църквата „Свети Георги“.

На „Етнографската карта на Епир“ на гръцкия учен Панайотис Аравантинос, издадена от Хайнрих Киперт през 1878 година, селото е отбелязано като Арменско (Armensko).

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Армончко (Armontchko), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Арменско (Armensko) е посочено като село с 30 домакинства със 115 жители българи. В 1878 година в Леринско действа четата на войводата Божин Йованов от Арменско. Селото е единственото чифлишко село в Леринско и плаща 700 лири годишен данък на Орхан бей от Костур, който е собственик на селското землище. В 1888 година селото отказва да признава собственическите права на бея и след дълъг съдебен процес арменчани успяват да се откупят в началото на XX век. В 1889 година Стефан Веркович пише, че в селото живеят 49 български семейства (252 души).

Ръководители на местния комитет на ВМОРО са учителят Козма Чеков и Митре Търсянчето. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.

Гьорче Петров пише, че селото има 120 къщи със 720 жители, а според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ерменско (Арменско) има 1080 жители българи.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Арменско е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 180 къщи.

Около 1903 година според Христо Настев Арменско има 230 български къщи. Жителите на селото участват активно в Илинденското въстание през 1903 година – селото дава 24 въстаници. Османските войски изгарят почти цялото село без седем къщи и убиват над 130 от жителите му.Македония и Одринско. Мемоар на Вътрешната организация, 1904, с. 200 Според сведение на ръководителите на Илинденско-Преображенското въстание в Костурско Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля на 30 август 1903 година в Арменско е цялото изгорено и са пленени 20 души. Според Георги Попхристов са убити 120 души, от които 15 жени са обезчестени и заклани, и са ранени 33-ма. Убит е и селският патриаршистки свещеник Лазар. От Лерин пристига гръцкият митрополит, който изготвя списък на убитите патриаршисти и екзархисти.

Списък на жертвите от Арменско през Илинденското въстание 1. Свещеник Лазар 37. Карамфил Чочов 2. Ефа Цветкова 38. Василица Чочова 3. Илия Цветков 39. Велика Чочова 4. Лазар Мишев 40. Пецан Чочов 5. Дио Шумбов 41. Пецаница Чочова 6. Маса Стойчева 42. Митра Пецанова 7. Стоян Танчев 43. Доста Неделкова 8. Симе Ташев 44. Иван Димов 9. Петре Панев 45. Христе Иванов 10. Танас Алексов 46. Илия Иванов 11. Филип Алексов 47. Ильовица Станева 12. Спасе Иванов 48. Велика Илиева 13. Георги Стоянов 49. Димитър Младенов 14. Трайче Помпев 50. Неделко Василев 15. Грую Куфев 51. Иван Георшев 16. Доне Куфев 52. Янкулица Гьошева 17. Мара Василева 53. Илия Янкулов 18. Траян Куфев 54. Ильо Дамчев 19. Неделко Петров 55. Ильовица Дамчева 20. Митре Иванов 56. Коте Ил. Дамчев 21. Георги Митрев 57. Димитър Вълканов 22. Коле Иванов 58. Трендафилица Стойкова 23. Стойо Димов 59. Никола, син на Трендафилица 24. Георги Богоев 60. Васил Павлев 25. Трайче Василев 61. Василица Павлева 26. Йордана Андреева 62. Трендафил Панев 27. Ильо Иванов 63. Кочо Караянев 28. Копче Вранчев 64. Танасица Шерифова 29. Кузман Янев 65. Ташо Василев 30. Кърстовира Бранчева 66. Тасе Василев 31. Данаил Тодоров 67. Алексо Постилов 32. Васил Станков 68. Неделка Янева 33. Кочовица Станкова 69. Стойче Янкулов 34. Димитър Стойчев 70. Филип Донев 35. Танас Трайчев 71. Босилка Петрова 36. Божин Чочов

През ноември 1903 година селото е посетено от българския владика Григорий Пелагонийски, който раздава помощи за пострадалото българско население. Владиката е посрещнат от всички селяни. Наум Темчев, който придружава Григорий, пише: „[Селото] прѣдставляваше купища отъ развалини. По срѣдъ тия развалини на мѣста се бѣлѣеха колибки, покрити съ слама. Край селото бѣха събрани селянитѣ, за да посрѣщнатъ владиката. Отъ 160 кѫщи здрави останали 11. Българският екзархийски свещеник поп Кръсте дава поименен списък на убити 49 мъже, 17 жени и 5 деца, както и 9 тежко ранени. Председателят на комисията, изпратена да изследва поведението на войската, Едип паша, със заплахи настоява селяните да заявят, че в селото е имало, комити, и съответно те са виновни за станалото.

В началото на 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Арменско (Armensko) има 1440 българи екзархисти и функционира българско училище. Към 1905 година църквата в селото е затворена от османските власти, като притежание на бившите гъркомани.

След 1900 година се засилва емиграцията на жителите на Арменско в Америка, предимно в САЩ. Според българския търговски агент в Битоля Андрей Тошев към началото на 1904 година 120 души от селото са заминали на работа в Америка. През първите месеци на 1905 година е установено заминаването още 49 души.Миграционни движения на българите 1878-1912, т. 1, София 1993, с. 314, 397.

В 1905 година селото пострадва от андартски нападения.Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 64.

В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско пише:

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Арменско (Ἀρμένσκο), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 450 православни гърци и 200 схизматици „българомислещи“ след провъзгласяването на конституцията. Църквата принадлежи на гърците, но манастирът е в ръцете на схизматиците след Конституцията.

По време на Балканската война селото отново е частично изгорено и разграбено от турски войски, а много жени са изнасилени.Силянов, Христо. От Витоша до Грамос. Походът на една чета през Освободителната война - 1912 г., 489-492.

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Арменско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция

През 1912 година през Балканската война в Арменско влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата в 1913 година селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Арменско има 150 къщи славяни християни. В 1927 година селото е прекръстено на Алонас. В 1932 година в селото има 198 българофонски семейства, като 157 от тях с изявено българско съзнание.

В дописка на гръцкия пехотен лейтенант Димитриос Кабурас от 25 януари 1932 година за Арменско се казва:

В 1936-1937 година Симеон Станоис издава в Арменско вестник „Етники Фони“.

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Темелко Костадинов, Танас Вранчев, Атанас Юруков, Кръсте Неданов, Лазар Наков, Пане Вранчев, Павле Вранчев, Новаче Новаков, Илия Кръстев, Васил Иванов. Жителите на Арменско се включват активно в българската паравоенна организация Охрана и през 1945 година 30 жители на селото са съдени за участие в нея.Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)

В 1945 в селото има 978 българофони, от които 300 с негръцко национално съзнание, 378 с гръцко и 300 с неясно национално съзнание.

По време на Гражданската война Арменско не пострадва силно, но дава известен брой жертви и бежанци към Югославия и социалистическите страни. След войната жителите на селото постоянно намаляват поради силната емиграция отвъд океана.

Жителите на селото традиционно се препитават със земеделие и скотовъдство.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Арменско на 28 септември 1968 година Име Име Ново име Ново име Описание Колонидие Κολονιδιέ Алонитикес Плагиес Άλωνίτικες Πλαγιές местност на ЮЮИ от Арменско и на ЮЮЗ от Матешница по десния бряг на Сакулева Церколово Τσερκόλοβο Ватулома Βαθούλωμαместност на ЮИ от Арменско и на ЮЗ от Матешница по десния бряг на Сакулева Кърво Κάρβο Матомено Ματωμένοвръх в Баба на С над Арменско (1372 m) Голема река Γκολέμα Мегало Рема Μεγάλο Ρέμαрека в Баба на И от Арменско и на З от Матешница, ляв приток на Сакулева Кутко Κούτκο Микро Рема Μικρό Ρέμα Бела вода Μπέλα Βόδα Крионерия Κρυονέριαвръх в Баба на СИ от Арменско и на ЮИ от Буф (1526,5 m)

Личности

Родени в Арменско Анастас Илиев Чачов (1887 – ?), български емигрантски деец, член на ЦК на Македонската патриотична организация Анастас Лазаров (1884 – 1960), български революционер и македоно-одрински опълченец, войник в партизанската чета на Иван Попов Анастас Филипов (1889 – ?), български емигрантски деец Андрея Костов (1882 – ?), български общественик и деец на МПО Атанасиос Алексидис (1912 – 1998), гръцки политик Георги Симов (1883 – 1957), гръцки политик Димитър Филипов, български духовник и революционер Иван Гочев (1892 – 1967), български комунист Иван Кръстев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен Иван Гочев Курлинов, деец на ВМОРО, през 1902 година е войвода на четата от родното си село Илия Божинов (1877 – ?), български революционер Константин Темелков (Κωνσταντίνος Τεμέλκου), гръцки андартски деец, убит от местни българи Лазар Христов, македоно-одрински опълченец, Сборна партизанска рота на МОО Наумче Алексо, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „бунтовническа преписка с българския комитет“, осъден от Извънредния съд на 3 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година Панко Стамкоски (1938 – 2007), македо-австралийски общественик Петре Попилиев (? – 1948), гръцки комунист, войник на ДАГ, служи във Военната школа на ДАГ като сержант, сражава се край Гревена през април 1948 година, загива през юни 1948 година при атака срещу школата на Каменик Петър Алексов (Πέτρος Αλεξίου), гръцки андартски деец, убит от екзархисти Петър Стойков (Πέτρος Στόικου), гръцки андартски деец, убит от екзархисти Симо Велянов, български революционер, участник в Илинденското въстание, емигрант в Торонто, Канада Симо Стоянов (Симос Стоянис, Симос Йоанидис, Симос Арменскиотис, Αρμενσκιώτης Σίμος), гръцки андартски капитан Спиридон Тасев (Σπυρίδων Τάσε), гръцки андартски деец, убит от българи Тома Димитров, американски лекар, хирург