Историята на Сирия обхваща събития, случили се на територията на сегашната Сирийска арабска република и събития, случили се в района на Сирия. През древността територията на сегашна Сирия е окупирана и управлявана от няколко империи, включително шумерите, митаните, асирийците, вавилонците, египтяните, хетите, ханаанците, финикийците, арамейците, амореите, персите, гърците и римляните. Смята се, че Сирия се появява като независима държава за първи път на 24 октомври 1945 г. след подписването на Хартата на Обединените нации от сирийското правителство, което ефективно прекратява мандата на Франция от Обществото на народите да предоставя административни съвети и помощ на населението на Сирия, което влиза в сила през април 1946 г.
На 21 февруари 1958 г. Сирия се слива с Египет, за да създаде Обединената арабска република след плебисцитна ратификация на сливането от нациите на двете страни, но се отделя от нея през 1961 г., като по този начин възстановява пълната си независимост. От 1963 г. Сирийската арабска република се управлява от партията Баас, управлявана изключително от семейство Ал-Асад от 1970 г. насам. В момента Сирия е разделена между съперничещи си сили поради Сирийската гражданска война.
Праистория
Най-старите останки, намерени в Сирия, датират от Старокаменната епоха (около 800 000 г. пр.н.е.). На 23 август 1993 г. съвместен японско-сирийски екип за разкопки открива вкаменени човешки останки от този период в пещерата Дедерие около 400 км северно от Дамаск. Костите са на 2-годишно неандерталско дете, живяло в Средния палеолит (преди около 200 до 40 хил. години). Въпреки че вече са открити много неандерталски кости, това на практика е първият път, когато е открит почти пълен детски скелет в първоначалното му погребение.
Археолозите доказват, че цивилизацията в Сирия е една от най-древните на земята. Сирия е част от Плодородния полумесец и от приблизително 10 000 г. пр.н.е. е един от центровете на новокаменната култура (Докерамичен неолит A), където земеделието и скотовъдството се появяват за първи път в света. Новокаменната епоха (Докерамичен неолит B) е представена от правоъгълни къщи от културата Мурейбет. През Ранната новокаменна епоха се използват съдове от камък, гипс и горена вар. Находките на инструменти от обсидиан от Анадола са доказателство за ранни търговски връзки. Градовете Хамукар и Емар процъфтяват през Късната новокаменна епоха и Бронзовата епоха.
Древен Близък Изток
Руините на Ебла близо до Идлиб в Северна Сирия са открити и разкопани през 1975 г. Изглежда, че Ебла е бил говорещ източносемитски град-държава, основан около 3000 г. пр.н.е. В своя зенит, от около 2500 до 2400 пр.н.е., той може да е контролирал империя, достигаща на север до Анадола, на изток до Месопотамия и на юг до Дамаск. Ебла търгува с месопотамските държави Шумер, Акад и Асирия, както и с народите на северозапад. Фараонските дарове, намерени по време на разкопки, потвърждават контакта на Ебла с Древен Египет. Учените смятат, че еблаитският език е бил тясно свързан с източносемитския акадски език на Месопотамия и че е сред най-старите известни писмени езици.
От 3 хилядолетие пр. н. е. Сирия е окупирана и последователно от шумери, еблаити, акадци, асирийци, египтяни, хети, хурити, митани, амореи и вавилонци.
Ебла вероятно е била завладяна в месопотамската Акадска империя (2335–2154 пр.н.е.) на Саргон Велики около 2330 г. пр.н.е. Градът се появява отново, като част от нацията на говорещите северозападни семитски езици амореи няколко века по-късно и процъфтява в началото на 2 хилядолетие пр.н.е., докато не бъде завладян от индоевропейските хети.Relations between God and Man in the Hurro-Hittite Song of Release, Mary R. Bachvarova, Journal of the American Oriental Society, Jan–Mar SAAD 2005 Шумерите, акадците и асирийците от Месопотамия наричат региона Mar.Tu или Земята на амуру (амореите) още от 24 век пр.н.е.
Части от Сирия са контролирани от Неошумерската империя, Старата асирийска империя и Вавилонската империя между 22 и 18 век пр.н.е.
За региона воюват съперничещите си империи на хетите, египтяните, асирийците и митаните между 15 и 13 век пр. н. е., като Средноасирийската империя (1365–1050 г. пр. н. е.) в крайна сметка остава да контролира Сирия.
Когато империята започва да се упада в края на 11 век пр. н. е., ханаанците и финикийците излизат на преден план и заемат крайбрежието, а арамейците и сутите изместват амореите във вътрешността, като част от общите смущения и обмен, свързани с бронзовия колапс на епохата и морските народи. През този период по-голямата част от Сирия става известна като Ебер-Нари и Арамеа.
От 10 век пр. н. е. възниква Новосирийското царство (935–605 г. пр. н. е.) и Сирия е управлявана от Асирия през следващите три века, до края на 7 век пр. н. е., и все още е известна като Ебер-Нари и Арам през целия период. Именно от този период името Сирия се появява за първи път, но не във връзка със съвременна Сирия, а като индоевропейска корупция на Асирия, която всъщност обхваща съвременните региони на Северен Ирак, Североизточна Сирия, Югоизточна Турция и северозападната периферия на Иран (вж. Етимология на Сирия).
След като тази империя окончателно се разпада, месопотамското господство продължава известно време с краткотрайното Нововавилонско царство (612–539 г. пр. н. е.), което управлява региона почти 75 години.
Класическа античност Персийска Сирия
През 539 г. пр. н. е. Кир II, крал на персите ахемениди, превзема Сирия като част от своята империя. Поради местоположението на Сирия на източния бряг на Средиземно море, нейния флот и богати гори, персите проявяват голям интерес към облекчаване на контрола, докато управляват региона. По този начин местните финикийци плащат много по-малък годишен данък, който е само 350 таланта в сравнение с данъка на Египет от 700 таланта. Освен това на сирийците е позволено да управляват собствените си градове, тъй като те продължават да се придържат към родните си религии, да създават собствен бизнес и да изграждат колонии по цялото средиземноморско крайбрежие. Сатрапите на Сирия живеят в Дамаск, Сайда или Триполи.
През 525 пр. н. е. Камбис II успява да завладее Египет след битката при Пелузий. След това решава да започне експедиция към оазиса Сиуа и Карфаген, но усилията му са напразни, тъй като финикийците отказват да действат срещу своите роднини.
По-късно финикийците допринасят много за нахлуването на Ксеркс I в Гърция. Аруад подпомага кампанията със своя флот, докато сухопътните войски помагат за изграждането на мост за армията на Ксеркс, за да пресече Босфора в Континентална Гърция.
По време на управлението на Артаксеркс III Сайда, египтяните и единадесет други финикийски града започват да се бунтуват срещу персийските владетели. Революциите са потушени със сила, тъй като Сайда е изгорен заедно с гражданите си.
Елинистична Сирия
Персийското господство приключва със завоеванията на македонския гръцки цар Александър III Македонски през 333–332 г. пр. н. е. след битката при Иса, която се провежда на юг от древния град Иса, близо до днешния турски град Искендерун. След това Сирия е включена в империята на Селевкидите от генерал Селевк I Никатор, който започва, с царете на Селевкидите след него, да използва титлата цар на Сирия. Столицата на тази империя (основана през 312 г. пр. н. е.) се намира в Антиохия, тогава част от историческа Сирия, но точно на границата с Турция и днес.
Поредица от шест войни – Сирийски войни, се водят между Империята на Селевкидите и Кралството на Птолемеите в Египет през 3 и 2 век пр.н.е. над региона, наречен тогава Коилесирия – един от малкото пътища към Египет. Тези конфликти изтощават материалната и работната сила на двете страни и довеждат до евентуалното им унищожаване и завладяване от Рим и Парфия. Митридат II, цар на Партското царство, разширява контрола си още на запад, окупирайки Дура Европос през 113 г. пр.н.е.
До 100 г. пр. н. е. някогашната страховита империя на Селевкидите обхваща малко повече от Антиохия и някои сирийски градове. През 83 г. пр. н. е., след кървава битка за трона на Сирия, управлявана от Селевкидите, сирийците решават да изберат Тигран II, цар на Армения, за покровител на своето царство и му предлагат короната на Сирия.
Римска Сирия
Римският генерал Помпей Велики превзема Антиохия през 64 г. пр. н. е., превръщайки Сирия в римска провинция, и слага край на арменското владичество, установявайки град Антиохия като своя столица.
Антиохия е третият по големина град в Римската империя след Рим и Александрия, с приблизително население от 500 000 души в зенита си и е търговски и културен център в региона много векове по-късно. Голямото и проспериращо население на Сирия я прави една от най-важните римски провинции, особено през 2 и 3 век сл. н.е. През 2 век сл. н. е. градовете Палмира и съседната Емеса (днешен Хомс) се издигат до богатство и известност, като и двата са особено активни през 3 век, както в съпротивата срещу Партската империя, така и в издигането на Римските узурпатори.
При династията на Северите сирийските благородници управляват Рим и дори се издигат до императорска титла, като например матриархът на семейството Юлия Домна, която произлиза от династията на Емесаните на свещениците-крале на бога Елагабал и която се омъжва за Септимий Север през 187 г. След възкачването на двамата синове на Домна на трона и евентуалната им смърт династията на Северите е узурпирана от Макрин, видна фигура в римския двор и преториански префект. Сестрата на Домна Юлия Меса се връща в Емеса, като взема със себе си огромното си богатство и двете си дъщери и внуци. Обратно в Емеса, с нейният внук Елагабал, войници от III Галски легион, разположени близо до Емеса, посещават града от време на време и са убедени да се закълнат във вярност на Елагабал от Меса, която използва огромното си богатство и твърди, че той е извънбрачно дете на Каракала. По-късно Елагабал се бие срещу Макрин и влиза в град Антиохия, издигайки се като император, а Макрин бяга, преди да бъде заловен близо до Халкедон и екзекутиран в Кападокия. Управлението му продължава едва 4 години, изпълнени със секс скандали, ексцентричност, упадък и фанатизъм. Осъзнавайки, че популярната подкрепа за императора избледнява, Юлия Меса решава да го замени с по-малкия си внук, неговия братовчед Александър Север, и убеждава Елагабал да го назове свой наследник и да му даде титлата Цезар, но след отнемането от далеч повече популярния му братовчед на неговите титли и рангове и отмяната на неговите консулства, преторианската гвардия приветства Александър, като го нарича император, и убива Елагабал и майка му. Управлението на Александър Север е по-дълго и за разлика от катастрофалното управление на Елагабал е изпълнено с вътрешни постижения, и той печели популярността и уважението на своя народ – нещо, което Елагабал никога не е имал. Той управлява в продължение на 13 години, преди в крайна сметка да загуби популярността си и да бъде убит от XXII легион Фортуна Първородна.
Друг император от сирийски произход е Филип I Араб, роден в съвременната Шахба, който царува от 244 до 249 г. Управлението му се радва на относителна стабилност и той поддържа добри отношения със Сената, препотвърждава старите римски добродетели и традиции и започва много строителни проекти, най-популярни в родния си град, преименувайки го на Филипополис, и го издига до граждански статут. Със създаването на нов град, заедно с огромния данък към персите, той трябва да повиши данъците до високи нива и да спре да плаща субсидии на племената на север от Дунава, които са от съществено значение за поддържането на мира с тях. Независимо от това управлението му приключи малко след като Деций Траян узурпира трона, убивайки Филип и ставайки нов император.