Апокриф ( – „таен“, „скрит“) означава словесно или писмено произведение, което се разпространява „нелегално“, т.е. независимо и/или въпреки волята на контролиращата институция – Църква, държава, и т.н.

В по-тесен смисъл терминът се използва за книгите, които поради една или друга причина не са включени в църковния канон на Свещеното писание. В този случай терминологията, възприета от Православната, Католическата и Протестантската църква се различава (виж по-долу). В статията ще се използва терминът „апокриф“ в разбирането на Православната църква, тъй като е достатъчно тесен и определен като смисъл и е най-близък до разбирането на тази дума в българския език. Апокрифите, особено новозаветните, не са намерили място в канона по различни причини – спорно авторство, разминаване с официалното учение на Църквата, време на написване, а някои от тях просто са били неизвестни на съставителите на новозаветния канон.

Разлики в терминологията Различията засягат преди всичко Стария завет. Библейският канон съдържа 39 старозаветни книги. Освен тях в католическата и православната Библия присъстват други книги. Всъщност именно при тях се проявява различието в термините.

За Православната църква тези книги са 11 и не се определят като апокрифи, а като „неканонични“ книги – т.е. книги, които, въпреки че не фигурират в канона, по своя дух и характер са достойни да присъстват редом със санкционираните от канона книги. Такива са „Книга на премъдростта на Иисус, Син Сирахов, Първа и Втора книга на Ездра, и др., както и някои части от каноничните книги. Общото за всички тези писмени източници е, че отсъстват от стария юдейски канон, но са част от първия и твърде авторитетен превод на канона на гръцки, т.нар. „Септуагинта“. В българския „синодален“ превод те са преведени именно оттам. За Православната църква апокрифи са книгите, които не са в списъка на тези 50. Някои от апокрифите не са забранявани, а са били четени като художествена литература.

Римокатолическата църква нарича същите тези книги „апокрифи“ и отново ги издава, редом с каноничните произведения, с изключение на „Трета книга на Ездра“, която липсва в католическите издания. Останалите книги, засягащи библейската история или проповед, са включени в т.нар. „Индекс на забранените книги“, редом със значително по-късни произведения. Технически за тях също се употребява (в по-ново време) терминът апокриф.

За протестантските общности апокрифи са всички книги, които не влизат в библейския канон.

Вън от различията и с изключение на неканоничните книги в терминологията, отношението и начинът на работа по отношение на тези книги е почти сходен у различните християнски вероизповедания.

Видове апокрифи Систематизирането на апокрифите по видове споделя терминологията, определена от систематизирането на каноничните библейски текстове. Делят се основно на старозаветни и новозаветни апокрифи (според приписваното или автентично авторство), също така на откровения (апокалипсиси), видения, слова и др., според вида на жанра и повествованието. (Всички те могат да бъдат старозаветни и новозаветни). В съчетанието между двете класификации се появяват термини като „старозаветно“ или „новозаветно“ откровение и т.н.

Новозаветни апокрифи Някои от тях са твърде древни. Също така някои от тях са имали ограничено значение в древните поместни църкви. Едно от евангелията, приписвани на св. ап. Тома (т.нар. евангелие „Иисус рече“, според фразата, с която започва всеки негов абзац), например се приема от някои от богословите, предимно западни, за т.нар. евангелие Q (от немски Quelle – източник), послужило за основа на останалите евангелски текстове. Някои от апокрифните евангелия отразяват предание, в някои случаи твърде древно и съвпадащо с църковното („Протоевангелие на Яков“). Трябва да се отбележи, че някои от книгите, които влизат в съвременния канон преди окончателното му формиране, също са били спорни – по специално „Откровението на св. ап. Йоан Богослов“ и „Посланието на св. ап. Павел до евреите“.

Запазени са повече от над 100 евангелски апокрифи. Някои от тях са:

Евангелия Апокриф на Яков Протоевангелие на Яков Евангелие от египтяните Евангелие от евреите Евангелие от евионитите Евангелие от Варава „Евангелие от Никодим “ Евангелие от Филип „Евангелие от Тома “ Евангелие от Юда Евангелие от Петър Тайно евангелие от Марк Евангелие от Мария Евангелие на Ева Евангелие от Лъжематей История на дърводелеца Йосиф и други

Послания Слово за светия апостол Тома Деяние на светите апостоли Андрей и Матей Деяния на Петър и Павел Деяния на Варнава Деяния на Филип в Елада Деяния на Йоана Успение на Блажена Дева Мария Смъртта на светия апостол и евангелист Йоан Богослов и други

Деяния на апостолите Послание на Авгар до Христос Послание на Христос до Авгар и други

Апостолски послания Послание на Авгар до Христос Послание на Христос до Авгар Преписка на апостол Павел със Сенека (6 писма) Послание на апостол Павел до лаодикийците и други

Откровения Две откровения на Йоан (да не се бъркат с едноименната канонична книга) Откровение на Петър Откровение на Павел и други

Старозаветни апокрифи Псалми Соломонови Завет на 12-те (патриарси) Няколко книги, приписвани на Енох Видение Исаиево Заветът на Авраам и други

Други Пастирът от Ерм Ходене на Богородица по мъките и други

Значение Значението на апокрифите за съвременната наука е огромно. Теологията се спира на тях във връзка с изучаването на историята на Църквата и формирането на библейския канон. Светските науки се интересуват предимно от факта, че в много от апокрифите са отразени народни вярвания и сентенции, които са важни за науки като етнология и история на културата. Историята се интересува от тях като писмен източник. Съвременните мистици виждат в тях извор на езотеричното познание.

Източници

Категория:Апокрифи