Уилям Фокнър

Уилям Кътбърт Фокнър (William Cuthbert Faulkner) е американски писател-романист от щата Мисисипи, носител на Нобелова награда. Два пъти награждаван с „Пулицър“, той е смятан за един от бележитите белетристи на Америка.

Биография Детство и юношество

Фокнър е роден на 25 септември 1897 г. в Ню Олбани, щата МисисипиDavid L. Minter. William Faulkner, his life and work. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press, 1980, p. 1.. Той е първият от четиримата синове на Мъри Кътбърт Фокнър и Мод Бътлър.MWP: William Faulkner (1897–1962) , OleMiss.edu. Семейството му е заможно, но „не съвсем от старата феодална памучна аристокрация“. След като Мод отхвърля плана на Мъри да стане фермер в Тексас,David L. Minter. William Faulkner, his life and work. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press, 1980, p. 7. семейството се премества в Оксфорд, Мисисипи през 1902 г.,David L. Minter. William Faulkner, his life and work. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press, 1980, p. 8. където бащата на Фокнър първо развива конюшня и железарски магазин, преди да стане бизнес мениджър на Университета на Мисисипи.David L. Minter. William Faulkner, his life and work. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press, 1980, p. 8.William Van O'Connor. William Faulkner. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1959, p. 4. С изключение на кратки периоди другаде, до края на живота си Фокнър живее в Оксфорд.

Фокнър прекарва детството си, попивайки истории, разказвани му от по-възрастните – истории за Гражданската война, робството, Ку Клукс Клан и рода Фокнър.Minter, David L. William Faulkner, His Life and Work. Baltimore, MD: Johns Hopkins University Press, 1980; Младият Уилям е силно повлиян от историята на рода си и региона, в който живее. Мисисипи бележи чувството му за хумор, усещането му за трагичното положение на „черните и белите“ американци, характеризирането му на южняшките герои и вечните му теми, включително изключително интелигентни хора, които се крият зад фасадите на добрите стари момчета и простаците. Той е особено повлиян от историите на прадядо си Уилям Кларк Фокнър, който се е превърнал в почти легендарна фигура в Северен Мисисипи. Роден в бедност, старият Фокнър е строг и дисциплиниран полковник от Конфедерацията. Съден и оправдан два пъти по обвинения в убийство, той бива избран за член на Камарата на представителите на Мисисипи и става съсобственик на железопътна линия, преди да бъде убит от друг съсобственик. Уилям Фокнър включва много детайли от биографията на прадядо си в по-късните си произведения.William Van O'Connor. William Faulkner. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1959, pp. 4-5.

Първоначално Фокнър се справя отлично в училище и прескача втори клас. Но някъде в четвърти и пети клас той се превръща в тихо и по-затворено дете. Понякога бяга от училище и става безразличен към училищните задачи. Но пък проявява интерес към изучаването на историята на Мисисипи. Влошаването на представянето му в училище продължава и в крайна сметка Фокнър повтаря единадесети и дванадесети клас, без никога да завърши гимназия. Като тийнейджър в Оксфорд, той се среща с Естел Олдъм (1897 – 1972), популярната дъщеря на майор Лемуел и Лида Олдъм, и той също вярва, че ще се ожени за нея.Jay Parini. One Matchless Time: A Life of William Faulkner. New York: HarperCollins, 2004, pp. 22–29. Но Естел се среща с други момчета по време на романса им и през 1918 г. Корнел Франклин (пет години по-възрастен от Фокнър) ѝ предлага брак, изпреварвайки Фокнър. Тя приема.Jay Parini. One Matchless Time: A Life of William Faulkner. New York: HarperCollins, 2004, pp. 36–37.

Пътуване на север и първи литературни творби Когато е на 17 години, Фокнър се запознава с Фил Стоун, който оказва важно влияние върху писането му. Стоун е с четири години по-възрастен от него и произхожда от едно от по-старите семейства в Оксфорд; той е страстен почитател на литературата и има бакалавърски степени от Йейл и Университета на Мисисипи. Стоун чете и е впечатлен от някои от ранните стихове на Фокнър, превръщайки се в един от първите, които признават и насърчават таланта му. Стоун се превръща в ментор на младия Фокнър и го запознава с произведенията на писатели като Джеймс Джойс, които са повлияли на собственото му писане. В началото на 20-те си години Фокнър дава стихотворения и разкази, които е написал, на Стоун с надеждата да бъдат публикувани. Стоун ги изпраща на издатели, но те са категорично отхвърляни.Coughlan, Robert. The Private World of William Faulkner, New York: Harper & Brothers, 1953. През пролетта на 1918 г. Фокнър пътува със Стоун до Йейл, първото му пътуване на север.Zeitlin, Michael. "Faulkner and the Royal Air Force Canada, 1918". The Faulkner Journal, Spring 2016, 30 (1), Johns Hopkins University, p. 15. Чрез Стоун Фокнър се запознава с писатели като Шърууд Андерсън, Робърт Фрост и Езра Паунд.William Van O'Connor. William Faulkner. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1959, p. 5.

По време на Първата световна война Фокнър се опитва да постъпи армията на САЩ. Има сведения, които показват, че е бил отхвърлен поради поднормено тегло и ниския си ръст от 165 см. Обаче други източници доказват, че гореспоменатите твърдения са неверни.Zeitlin, Michael. "Faulkner and the Royal Air Force Canada, 1918". The Faulkner Journal, Spring 2016, 30 (1), Johns Hopkins University, pp. 17-18. Въпреки че първоначално е планирал да се присъедини към британската армия с надеждата да бъде назначен за офицер,Zeitlin, Michael. "Faulkner and the Royal Air Force Canada, 1918". The Faulkner Journal, Spring 2016, 30 (1), Johns Hopkins University, pp. 15-17. Фокнър вместо това бива приет в Кралските военновъздушни сили (Канада) с фалшиво препоръчително писмо и напуска Йейл, за да получи обучение в Торонто.Zeitlin, Michael. "Faulkner and the Royal Air Force Canada, 1918". The Faulkner Journal, Spring 2016, 30 (1), Johns Hopkins University, p. 17, 20. Записва се в Торонто на 10 юли 1918 г. като редник (II клас), № 173799, в RAF (C), но така и не участва в активна служба в чужбина по време на Първата световна война, а само се е обучавал в центъра за наборни служители в Торонто.

На 4 януари 1919 г. е уволнен като редник (II клас) заради края на войната, след като е служил 179 дни. Въпреки твърденията в писмата си Фокнър не е преминал обучение за пилот, нито е летял.Zeitlin, Michael. "Faulkner and the Royal Air Force Canada, 1918". The Faulkner Journal, Spring 2016, 30 (1), Johns Hopkins University, pp. 24-25. Връщайки се в Оксфорд през декември 1918 г., той разказва на свои познати съчинени военни истории и дори симулира военна рана.Zeitlin, Michael. "Faulkner and the Royal Air Force Canada, 1918". The Faulkner Journal, Spring 2016, 30 (1), Johns Hopkins University, pp. 26-27.

През 1918 г. фамилното име на Фокнър се променя от Falkner на Faulkner. Според една легенда небрежен човек в набора на издателството е допуснал грешка. Когато печатната грешка се появява на заглавната страница на първата му книга, Фокнър е попитан дали иска промяната. Той уж отговаря: „И двата варианта ми подхождат“.Nelson, Randy F. The Almanac of American Letters Los Altos, California: William Kaufmann, Inc., 1981: pp. 63–64. В документите му за атестация от 1918 г. за Кралските военновъздушни сили (C) името му е отбелязано като „Фокнър“. В юношеска възраст Фокнър започва да пише почти изключително поезия. Първия си роман пише едва през 1925 г. Литературните му влияния са дълбоки и широки. Веднъж той заявява, че е моделирал ранните си текстове върху романтичната епоха в Англия в края на 18. и началото на 19. век.

Записва се в Университета на Мисисипи през 1919 г. и учи там три семестъра, преди да се откаже през ноември 1920 г. Става член на братството „Сигма Алфа Епсилон“ и преследва мечтата си да стане писател. Често пропуска лекции и получава оценка D по английски език. Някои от стихотворенията му обаче са публикувани в университетски издания.Porter, Carolyn. William Faulkner , New York: Oxford University Press, 2007; През 1922 г. стихотворението му „Портрет“ е публикувано в литературното списание Double Dealer в Ню Орлиънс. Списанието публикува сборника му с разкази „Ню Орлиънс“ три години по-късно.Koch, Benjamin. "The French Quarter Apprentice: William Faulkner's Modernist Evolution". Louisiana History: The Journal of the Louisiana Historical Association, Winter 2007, 48 (1), p. 57. След като се отказва от по-нататъшното си образование, той започва да сменя поредица от работни места: в книжарница в Ню Йорк, като дърводелец в Оксфорд и като пощенски началник в Оле Мис. Напуска пощенската служба с декларацията: „Проклет да съм, ако предложа да бъда на разположение на всеки пътуващ негодник, който има два цента, за да инвестира в пощенска марка“.William Van O'Connor. William Faulkner. Minneapolis: University of Minnesota Press, 1959, p. 6.

Ню Орлиънс и първи романи

Докато повечето писатели от поколението на Фокнър пътуват из Европа и живеят с години на континента, Фокнър остава да пише в Съединените щати.John Pikoulis, The Art of William Faulkner. Totowa, New Jersey: Barnes & Noble Books, 1982, p. ix. Първата половина на 1925 г. прекарва в Ню Орлиънс, Луизиана, град, обитаван от много бохемски художници и писатели, по-специално във Френския квартал, където Фокнър се нанася през март.Koch, Benjamin. "The French Quarter Apprentice: William Faulkner's Modernist Evolution". Louisiana History: The Journal of the Louisiana Historical Association, Winter 2007, 48 (1), pp. 55–56. По време на престоя си в Ню Орлиънс фокусът на писането му се измества от поезия към проза, а литературният му стил прави забележим преход от викториански към модернистичен.Koch, Benjamin. "The French Quarter Apprentice: William Faulkner's Modernist Evolution". Louisiana History: The Journal of the Louisiana Historical Association, Winter 2007, 48 (1), pp. 56, 58. „Таймс-Пикаюн“ публикува няколко от неговите кратки произведения в проза.Koch, Benjamin. "The French Quarter Apprentice: William Faulkner's Modernist Evolution". Louisiana History: The Journal of the Louisiana Historical Association, Winter 2007, 48 (1), p. 58.

След като е пряко повлиян от Шъруд Андерсън, Фокнър написва първия си роман „Войнишко заплащане“ в Ню Орлиънс. „Войнишко заплащане“ и другите му ранни произведения са написани в стил, подобен на този на съвременниците му Ърнест Хемингуей и Франсис Скот Фицджералд, като на моменти почти точно присвоява изрази.McKay, David. "Faulkner's First War: Conflict, Mimesis, and the Resonance of Defeat". South Central Review, Fall 2009, 26 (3). The Johns Hopkins University Press, pp. 119–121. Андерсън съдейства за публикуването на „Войнишко заплащане“ и „Комари“, като ги препоръчва на своя издател.Hannon, Charles. "Faulkner, William". The Oxford Encyclopedia of American Literature. Jay Parini (2004), Oxford University Press, Inc. The Oxford Encyclopedia of American Literature: (e-reference edition). Oxford University Press

Малката къща на „Пайрътс али“ 624, точно зад ъгъла на катедралата „Сейнт Луис“ в Ню Орлиънс, сега е книжарница „Фокнър Хаус“, която служи и като седалище на Обществото на Фокнър.