Базалтовите могили (или Сухиндолски базалтови могили) са особени форми на релефа в Средната Дунавска равнина и Предбалкана, област Велико Търново, наредени като броеница между свищовското село Драгомирово на север и град Сухиндол на юг на протежение около 40 км. Общо са 14 броя.
Могилите заемат най-високите части от вододелите на реките Осъм и Янтра и Барата (влива се в Дунав) и Янтра. Издигат се до 60 – 100 m над над околната местност. Те представляват поствулкански лавови образувания с вероятна плиоценска и кватернерна възраст.
Обединяват се в 5 групи от юг на север: Сухиндолска група – Върха (472,4 m, най-висока, ), Габърка, Китка; Върбовска група – Камъка (374 m), Луковица; Бутовска група – Чатала (283,5 m), Кълвака; Варанско-Сломерска група – Варанска чука (211,1 m), Червенска могила (217 m), Славова могила (212,9 m), Двете могили (227,5 m), Трите могили (242,9 m); Драгомировска група – Драгомировска могила (243,1 m), Пчелинова могила (246,2 m).
Физикогеографски първите две групи – Сухиндолската и Върбовската принадлежат към Предбалкана, а останалите три – към Средната Дунавска равнина.
Антропогенната дейност не е подминала и базалтовите могили. Част от тях се използват за добив на строителни материали.
Топографска карта
Източници
Категория:Възвишения в България Категория:Скални образувания в България Категория:Дунавска равнина Категория:Област Велико Търново