Павел Поцев (Апостолов) Шатев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, един от Солунските атентатори, а по-късно и един от създателите на Вътрешната македонска революционна организация (обединена), масон.Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г. Известен е с псевдонимите Георги Манасов, Павел П. Коцев, Павел Коцов, Падев, и Кратовалиев.
Биография Ранни години Роден е на 2 (15) юни 1882 година в град Кратово, тогава в Османската империя. Първоначалното си образование получава в българско училище в родния си град и след това от 1892 година в българското третокласно училище в Скопие, което завършва в 1896 година, а средното си образование, от IV до VII клас, получава в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, която завършва с матура в 1900 година. В 1901 година е назначен за учител в Лесново, Княжество България.Шатев, Павел. Документи. т. 8, Избор предговор и редакциjа д-р Зоран Тодоровски, Скопje 2013, с. 15.
Участва в групата на гемиджиите, която извършва Солунските атентати през 1903 година. Взривява френския кораб „Гвадалкивир“. Заловен е и е осъден на смърт, по-късно присъдата му е заменена с вечно заточение в областта Фезан, Либия. През 1908 година е амнистиран и се връща да преподава в Солунската българска търговска гимназия. Впоследствие учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“. След това учителства и упражнява журналистическа дейност. Специализира право в Брюксел в 1912 година. През 1912 година участва в списването на вестник „Беломорец“, близък до ЦК на ВМОРО. Става свидетел на разрушаването на Солунската българска мъжка гимназия от гръцки войски на 18 юни 1913 година и казва:
Взима участие в Първата световна война, по време на която изпълнява задачи на военното контраразузнаване (Военно-полицейската секция при Щаба на Българската армия) в Ниш.Проданов, Николай. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално освобождение (1912 – 1918), Македонски преглед, година XXXVIII, 2015, кн. 1, с. 33.
След Първата световна война Шатев е виден деец на македонската емиграция в България. Представител е на Кратовското братство на Учредителния събор на Съюза на македонските емигрантски организации, проведен в София от 22 до 25 ноември 1918 година.
През 1920 година е назначен за управител на Мъстанлийска околия.
Политическо развитие
През декември 1921 година, на първия конгрес на Македонската емигрантска федеративна организация е избран за неин председател. Поддържа добри контакти с правителството на Александър Стамболийски. В 1922 година Шатев чрез мисията на Руския червен кръст в България свързва МФО и Коминтерна и през юни 1923 година Филип Атанасов и Славе Иванов разговарят в Москва с Феликс Дзержински, Карл Радек, Георгий Чичерин и Михаил Трилисер. В 1923 година става член на партията на Никола Генадиев Народно единство. Междувременно през януари 1923 година е делегат от Крупнишкото македонско братство на обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.НБКМ-БИА C VIII 38
По-късно същата година емигрира във Виена, където се свързва със съветското посолство и се поставя в услуга на Коминтерна като разузнавач.Колектив, Значајни личности за Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“, Битоля, 2007, стр.262 – 264
На 1 октомври 1925 година Шатев присъства на Учредителната конференция на ВМРО (обединена) представител на македонските братства в България и на македонската емиграция в Турция. На конференцията Шатев говори, че организацията трябва да действа сред населението, сред емиграцията в България и сред емиграцията в чужбина. Също така според него не само Майският манифест може да се използва като идейна основа, а и Меморандумът на Илинденската организация. В 1926 година Шатев пристига в Цариград, където се опитва да създаде комитет на организацията под маската на младежко спортно дружество „Гоце Делчев“, но този опит е провален от дейци на ВМРО.
На първата обща редовна конференция, свикана през есента на 1929 година в Берлин, става и официално разцепление. Част от дейците на ВМРО (обединена), сред които Павел Шатев, напускат прокомунистически ориентираната организация и на конференция в Цариград правят опит да създадат нова организация. През 1931 г. Шатев се връща в България, а от 1934 година работи като адвокат, в което време се отдава и на публицистика. В 1936 година е свидетел на Процеса срещу ВМРО (обединена).
На 1 ноември 1938 година Шатев публикува „Изложение от македонската общественост до световното обществено мнение“ с искане за създаване на „свободна и независима Македония, с равни права за всички македонци, без разлика на вяра и надорност“.
В годините на Втората световна война 1939 – 1945 се занимава с комунистическа конспиративна дейност. През 1941 година е интерниран, а през 1942 г. е арестуван и осъден в процеса срещу ЦК на БРП на 15 години затвор. Павел Шатев излиза на свобода на 8 септември 1944 г., когато е освободен от Кюстендилския затвор поради амнистия.Шатев, Павел. Документи. т. 8, Избор предговор и редакциjа д-р Зоран Тодоровски, Скопje 2013, с. 282 – 283.
Следвоенен период
След края на войната се установява във Вардарска Македония и участва в политическия ѝ живот. През септември 1944 година подписва в София „Апела към македонците в България“. На 27 октомври 1944 година е делегат на АСНОМ. Със заповед Н.16 от 17.1.1945 година на МВР на България Шатев е утвърден за член на Македонския научен институт. В първото македонско правителство (1945) е избран за министър на правосъдието, а през 1946 г. за подпредседател на Президиума на АСНОМ. На първите избори за парламент на Югославия е избран за народен представител.
През есента на 1946 година Павел Шатев пише жалба до българското посолство в Белград, в която твърди, че македонският език се сърбизира, че се прогонва българският език и иска намесата на Георги Димитров.Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 50.
Изпаднал вече в немилост, след Резолюцията на Информбюро и разрива между Тито и Сталин, на 1 октомври 1948 година Павел Шатев и Панко Брашнаров пишат изложение за положението във Вардарска Македония до ръководителите на СССР и България Сталин и Димитров. В 14 точки те разкриват пълната картина на терора в Титова Македония. Обявяват се против политиката на Югославия към анексиране на Пиринска и Егейска Македония. Обвиняват ЮКП във вмешателство във вътрешната политика на Македония и дейността на АСНОМ, и проява на краен сръбски национализъм. Алармират, че азбуката на македонски език нарочно се сродява с караджицата и насилствено се сърбизира. Че македонската комунистическа партия действа изцяло в интерес на ЮКП и са забранени всички книги и вестници, с изключение на сръбските, а българските особено са забранявани. Забранявани са също и песните.
Пишат още, че:
Павел Шатев пише още, че:
През септември 1948 година Шатев информира втория секретар на българското посолство в Белград, че смята за грешка текста в Резолюцията на 16 пленум на ЦК на БРП (к), в която се говори за българско малцинство в Македония, тъй като народът в голямата си част се чувства български.Шатев, Павел. Документи. т. 8, Избор предговор и редакциjа д-р Зоран Тодоровски, Скопje 2013, с. 137.
Преди свалянето от поста си съобщава на приятеля си Христо Ампов, че във велешката и една от скопските гимназии са станали ученически демонстрации с възгласи като „Да живее България“ и „Долу Колишевски“, а милицията нахлува в гимназиите и започва борба с тях, оказвайки се принудена да превзема етаж по етаж. Учениците в отговор са хвърляли по милиционерите хвърчащи листове с лозунгите, написани на пишеща машина. Притиснатите на най-горния етаж ученици са арестувани, а другите бягат през прозорците на долните етажи. При разпитите арестуваните казват, че отхвърлят Колишевски, защото е сърбоманин, а пишещите машини са взети от училището. Арестуваните са откарани в затвора и пребити, част от тях са изгонени от училище. Водачът на скопската група Благой Панчев Велков е осъден на 13 години затвор, където умира от туберкулоза, Йонче Траянов лежи 4 години, а водачът на велешките бунтовници Благой Джанков е осъден на 7 години затвор, Кирил Кирков и Александър Ванев бягат в Гърция, в П.Велев, Кирил Б. Чушков, Саздо Трайков, Т. Лукаров и Милчо при обиска е открито оръжие и получават тежък побой. Подобни бунтове е имало и в Битоля, като ученикът Петър Динев е особено пострадал, получавайки присъда от 9 години затвор.
През 1949 е арестуван „като потенциален неприятел на държавата“ и е отстранен от политическия живот. В затвора в Скопие е задържан 11 месеца, а после е интерниран в Битоля, където е държан под домашен арест до смъртта му. На 30 януари 1951 г. Шатев е намерен мъртъвАлманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 376 – 377. на битолското сметище.
Автор на книгите „В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903)“, „Националните малцинства и самоопределението на народите. Трагедията на Балканите“ и други.
Петър Карчев, приятел на Шатев и деец на ВМРО (обединена), пише за него:
Фамилия Шатев е женен за Вера Шатева (1898 – 1962), сестра на Петър Мърмев. Павел Шатев има две дъщери, които дълги години живеят в Загреб. Милка Шатева почива на 27 януари 2013 година в хърватската столица на 92-годишна възраст.в. „Дневник“, 30 януари 2013
Георги Петров Шатев от Кратово също е деец на ВМОРО.
Памет На Павел Шатев е наречена улица в квартал „Факултета“ в София ().
Външни препратки
електронно издание на книгата „В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903)“
„Бележки върху Българската Просвета в Македония“, публикувана в „Сборник Солун“, София 1934 година „Националните малцинства и самоопределението на народите. Трагедията на Балканите“, София, 1936 година „Заточението въ Сахара-Фезанъ“, София, 1910 година „Българин (политико-обществен вестник)“, брой 1, Солун, 1912 година Изложение от македонската общественост до световното обществено мнение, Павел Шатев, Петар Делииванов – Туше и Божин Проданов, 1938 година
Кратки биографии на атентаторите. Мариан Гяурски, „Анархизмът в македоно-одринското националнореволюционно движение: Солунските атентатори“ . „Солунският атентат и заточениците във Фезан“ – на македонски литературен език
Филимена Марковска. Спомени за Павел Шатев. „Македонски преглед“, год. XXX, 2007, кн. 3, 103 – 111. „Свидетелство“ (Ходатайство за Павел Шатев пред българската власт от кратовските му съграждани), Кратово, 1 юни 1942 година „Солунският атентат (28, 29 и 30 април 1903 год.)“, публикувано във в-к „Независима Македония“, год. I, бр. 10, София, 25 април 1923 година
Бележки
Категория:Солунски атентатори Категория:Български революционери от Македония Категория:Дейци на ВМРО (обединена) Категория:Учители в Солунската българска мъжка гимназия Категория:Петнадесети випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:Български масони Категория:Министри на Социалистическа република Македония Категория:Дейци на Македонската федеративна емигрантска организация Категория:Делегати на Второто заседание на АСНОМ Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Жертви на комунистическия режим в Югославия Категория:Българи в Югославия Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Родени в Кратово Категория:Дейци на Македонските братства Категория:Починали в Битоля Категория:Възпитаници на Брюкселския свободен университет Категория:Възпитаници на Скопското българско педагогическо училище Категория:Български мемоаристи