Стефан Лазаров Костов (често произнасян като Сте Ле Костов, от съкращението Ст. Л. Костов) е български писател и етнограф, определян като най-изтъкнатият български комедиограф.Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 453.
Биография Роден е през 1879 година в София. Баща му Лазар Костов е деец на националноосвободителното движение от Банско.През 1902 година Стефан Костов завършва Славянска филология във Висшето училище в София. Като студент той се занимава с журналистика – дейност, която продължава и една година след завършването си.
От 1903 година е учител в София, където преподава във Втора мъжка гимназия и Пловдив. През 1906 година специализира Славянска филология и етнография във Виена и в Германия при Ватрослав Ягич, Вацлав Вондрак, Милан Решетар и други. В 1908 година работи в близкия до Народната партия вестник „Реч“. От 1909 година е уредник, а от 1924 година е директор на Етнографския музей в София – пост, който заема до смъртта си. По време на Първата световна война като етнограф към Първа българска армия прави проучвания във Вардарска Македония.
От 1923 година е член на Артистичния съвет при Народния театър в София, от 1926 година е негов председател, а през 1927 година, за кратко е и директор на театъра.
От 1929 година е дописен член на БАН. Член е и на Македонския научен институт, негов подпредседател.Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 146, 160.
Литературно творчество Стефан Костов е автор на 12 многоактни и 5 едноактни пиеси, измежду които най-известни са „Големанов“ (1927), „Златната мина“ (1925), „Вражалец“ (1933) и други, влизащи и днес в репертоарите на българските театри.
Стефан Костов е автор и на къси хумористични разкази, част от които са събрани в сборника „Царската сватба“ (1936).
Памет На Ст. Л. Костов е наречена улица в квартал „Хладилника“ в София ().
Съчинения Литературни творби
„Мъжемразка“ – комедия (1910) „Златната мина. Комедия в 4 действия“, София, 1925 (София, 1929) „Големанов. Комедия в 3 действия“, София, 1928 (София, 1935) „Морската болест“ (1929) „Симеон. Историческа драма в 3 действия“, София, 1929 „Тя и двамата. Драма в 3 действия“, София, 1929 „Главчо и царската дъщеря. Игра с кукли“, София, 1929 „Гонизаякът. Комедия в 1 действие“, София, 1930 „Новото пристанище“ (1931)
„Женско царство. Комедия“, София, 1931 „От много ум. Държавните липи. Женско царство. Едноактни комедии“, София, 1931 „Чл. 223. Комедия в 3 действия“, София, 1931 „Скакалци. Комедия в 3 действия“, Пловдив, 1931 „Патичета. Комедия в 1 действие“, София, 1931 „Вражалец. Комедия в 4 действия“, София, 1933 „Царската сватба. Хумористични разкази“, София 1936, 172 с. „Държавните липи. Комедия“, София 1937 „Комедия без име“ (1938) „Избрани творби“, София 1943 „Големанов, Златната мина. Комедии“, София, 1953 „Комедии“, София 1931
Научни съчинения Изображенията на Св. Георги в българския народен накит, В: Сб. Л. Милетич, 1912, с. 187 – 201 Култът на Герман у българите (1912) Амулети против уроки, Известия на Народния етнографски музей, 1/2/, 1921, с. 91 – 100 Български народни шевици (в съавторство с Евдокия Петева), ч. II Югозападна България и Македония, София 1928 Трънска носия, Известия на Народния етнографски музей, 8, 8-9, 1929, с. 135 – 148 Белодрешковци в Северозападна България, Известия на Народния етнографски музей, 10-11, 1932, с. 73 – 110 Селски бит и изкуство в Софийско (в съавторство с Евдокия Петева), София 1935, с. 207
Бележки
Категория:Български драматурзи от Македония Категория:Български писатели от Македония Категория:Български етнографи Категория:Български учени от Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Възпитаници на 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ Категория:Член-кореспонденти на БАН Категория:Членове на Македонския научен институт Категория:По произход от Банско Категория:Родени в София Категория:Починали в София