Ракита (, Олимбиада, катаревуса: Ολυμπιάς, Олимбиас, до 1927 година Ρακίτα, Ракита) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.
География Селото е разположено на 670 m надморска височина, на 11 km северозападно от Кайляри (Птолемаида) и на 3 km източно от Врабчинското езеро (Хематида).
История В Османската империя Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Ракита с 45 домакинства, които се занимават с лозарство, пчеларство и свиневъдство.Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 325. ISBN 2-283-60452-4.
В XIX век Ракита е чисто българско село в каза Джума на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ракита като българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рокита (Rokita) е посочено като село в кааза Джумали с 80 домакинства и 200 жители българи и 30 мюсюлмани. В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Ракита като българско село.
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ракита има 700 жители българи.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ракита е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 80 къщи.
В началото на XX век цялото християнско население на Ракита е под върховенството на Българската екзархия. Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Ракита (Ράκιτα), Кайлярска каза, живеят 500 българи схизматици. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 960 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.
Христо Силянов в „Писма и изповеди на един четник“ пише за отбиването на четата на Марко Лерински в Ракита:
В подготовката за въстание от ВМОРО Ракита е включено в Мокренския център. Мокренецът Анастас Симеонов описва ситуацията в селото преди Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година:
При избухването на Балканската война в 1912 година 8 души от Ракита са доброволци в Македоно-одринското опълчение.
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и в 1913 година след Междусъюзническата война остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ракита има 100 къщи славяни християни и 3 къщи цигани християни. През 20-те години в селото са настанени 66 гърци бежанци от Мала Азия. В 1927 година селото е прекръстено на Олимбиас. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 23 бежански семейства и 77 души бежанци.
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ракита живеят 125 чуждогласни „българофонски“ семейства и 25 гръцки бежански.
Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и картофи, като се занимава и със скотовъдство.
+ Прекръстени с официален указ местности в община Ракита на 31 юли 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Лесковица Λεσκοβίτσα Агиос Минас Άγιος Μηνάςместност на З от Ракита покрай И бряг на Руднишкото езеро Мучари Μουτσάρι Амбелия Άμπέλιαвръх на СЗ от Ракита (764 m) Сари Оглу Σαρή Όγλοϋ Кокинохрома Κοκκινόχρωμαместност на З от Ракита Лички Пре Λίτσκι Πρέ Фтекеотопос Φτελεότοπος Тулу Бунар Τουλοΰ Μουνάρ Пигес Πηγέςрека на И от Ракита
Личности
Родени в Ракита Георги Благоев Гошев (1881 – 1947), български просветен деец, чиновник в МВнР, дарител Георги Константинов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г. Джоджо Баничанов (1879 – 1917), български революционер, войвода на ВМОРО Динче Пачин, участник в Илинденско-Преображенското въстание Иван Благоев, български просветен деец Константин Благоев (1869 – 1946), български революционер Никола Благоев (1868 – 1944), български историк, член на Македонския научен институт Петър В. Гошев (? – 1911), български емигрантски деец в Гранит Сити Продрум В. Гошев, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г. Стефан Калешов, деец на ВМОРО
Македоно-одрински опълченци от Ракита Атанас Димитров (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 30-годишен, градинар, основно образование, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО Георги Христов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков Диме Петрев Тодоров, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков Дине Петров (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Продоволствен транспорт на МОО Коста Тасев (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, Продоволствен транспорт на МОО Методи Атанасов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина Симо Костов (1889 – 1913), македоно-одрински опълченец, Огнестрелен парк на МОО, загинал на 3 юни 1913 година
Външни препратки История на Ракита История на Ракита Информация за бившия дем Кайляри
Бележки
Категория:Села в дем Еордея