Царство България е официалното наименование на българската държава от 5 октомври 1908 до 15 септември 1946 г.
След Освобождението през 1878 г. България е вписана в Берлинския договор като „автономно трибутарно княжество“. Въпреки че Учредителното събрание не вписва васалната зависимост от Османската империя в Търновската конституция, тя е факт според актовете на международното право. Същевременно по дипломатически и политически път редица български правителства успяват да заобиколят разпоредбите на Берлинския договор по отношение на зависимостта от Високата порта.
В началото на XX век нараства напрежението по българския национален въпрос. Все по-вероятна изглежда война между България и Османската империя. Тъй като международното право не допуска война между васал и сюзерен, България търси повод да отхвърли зависимостта. Удобен повод се появява през есента на 1908 г. и в крайна сметка на 22 септември същата година България обявява независимостта си – Фердинанд I прочита тържествен манифест в старата столица Търново. С последващата промяна на Търновската конституция титлата на Фердинанд е променена от „княз“ на „цар“ и съответно официалното наименование на държавата – от „Княжество България“ на „Царство България“.
Краят на Царство България настъпва след окупацията на страната от съветски войски и идването на власт на Отечествения фронт на 9 септември 1944 г. А на 8 септември 1946 е проведен референдум (в условията на чужда окупация) за промяна на формата на държавно управление. Според официални резултати от 4 509 354 гласоподаватели, в референдума участват 4 132 007 гласоподаватели (91,63%), като 92,72% от гласувалите са за народна република.Голяма енциклопедия България, том 10, Гл. редактор акад. Васил Гюзелев, Българска академия на науките, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, София 2012, 978-954-8104-32-6 (т.10), 978-954-398-165-4 (т. 10) В историческата литература този факт се регистрира като „над 92% гласуват за народна република“.Фол, Александър и др., Кратка история на България, 415 с., Издателство „Наука и изкуство“, София, 1981 Съществуват съмнения, че този референдум е фалшифициран.www.dnevnik.bg В съответствие с тези резултати, на 15 септември 1946 г. е провъзгласена Народна република България. През 1947 г. Шестото велико народно събрание приема първата Конституция на Народна република България.
Предпоставки
Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.
Благоприятни условия за това настъпват едва през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Османската империя се изостря конфликтът между султан Абдул Хамид II и младотурците, което води до преврат и установяване на младотурско правителство. По жп линията Одрин – Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата „Хан Крум“ край Русе. От там цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят независимостта на България.
Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
На 22 септември 1908 г. в Търново е обявена независимостта на новото Царство България.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата „цар на българите“. С постигането на независимост се изостря българският национален въпрос.
Ера на Фердинанд I (1887 – 1918)
На 9 юни 1911 г. в Търново е свикано V велико народно събрание, с цел промени в Конституцията, позволяващи разширяване на правомощията на монарха (чиято титла официално е променена от княз на цар), за сметка на тези на Народното събрание.
Балкански съюз и Балканска война (1912 – 1913)
Сериозен опит за антиосманска коалиция – така нареченият Първи балкански съюз, е направен още през 1860-те години, по инициатива на сръбския княз Михаил Обренович.Stavrianos, стр. 395 – 396 След възстановяването на българската държава (1878) Белград и Атина са принудени да съобразяват с нея плановете си за териториално разширение. В началото на 1890-те години гръцкият политик Харилаос Трикупис се опитва да обедини Гърция, Сърбия, България и Румъния в съюз срещу Османската империя, но планът му за подялба на Македония е отхвърлен от кабинета на Стефан Стамболов. Сходни предложения от сръбска и гръцка страна са отхвърлени от България през 1897.Марков (2011), стр. 84 – 85, 94 – 95
В първите години на XX век противоречията между България, Сърбия и Гърция по македонския въпрос се изострят. Белград има претенции за т. нар. „Стара Сърбия“ (Косово и Северна Македония, някогашни средища на царството на Стефан Душан), а Атина – не само към земите с етническо гръцко население (Епир, Южна Македония), но и към общините, подопечни на Цариградската патриаршия. Всяка от двете страни развива въоръжена пропаганда, за да прокара влиянието си в районите, които иска да присъедини (виж статиите Гръцка въоръжена пропаганда в Македония и Сръбска въоръжена пропаганда в Македония) и това води до скрит сблъсък с България, която поддържа четите на ВМОРО.Елдъров, стр. 3 – 5
Първия тласък за създаването на Балканския съюз дава анексията на Босна и Херцеговина от Австро-Унгария от 23/24 септември 1908. Под заплахата от военен конфликт с австро-унгарците и Германия, Русия е принудена да признае анексията без да добие компенсации за себе си и за съюзниците си Сърбия и Черна гора.Стр. Димитров, стр. 300 – 304 Понеже руската армия все още не е подготвена за война с Централните сили, Санкт Петербург се заема да създаде съюз между балканските държави, който да възпрепятства по-нататъшното разширение на Австро-Унгария в региона.
На 29 февруари 1912 г. България и Сърбия сключват военен съюз, насочен срещу Австро-Унгария, Румъния и Османската империя. В тайно приложение към договора двете страни си разпределят териториалните завоевания от предстоящата война срещу турците. В Северозападна Македония е очертана спорна зона. Решението на кого ще принадлежи тя е оставено на руския император като арбитър между София и Белград. Българо-сръбското споразумение е последвано от интензивни преговори между България и Гърция с британско посредничество. За сближението между двете страни допринася преследването на българи и гърци в Османската империя от страна на младотурския режим. На 16 май министър-председателят Иван Евстратиев Гешов и гръцкият пълномощен министър в София Димитриос Панас подписват съюзен договор срещу Османската империя. Договорът оставя неуреден спора между двете страни за властта над Южна Македония и Солун.Стателова, стр. 434 – 438
През август 1912 г. е сключена българо-черногорска спогодба, с която Черна гора се съгласява да започне бойните действия преди останалите съюзници и в замяна на това получава парична помощ от България.Стателова, стр. 442 – 443 Балканският съюз е оформен окончателно на 23 септември със споразумение между Черна гора и Сърбия.Stavrianos, стр. 533
Последвалата Балканска война носи огромни успехи за балканските съюзници – за няколко месеца поставят на колене Османската империя. След зациклянето при Чаталджа българската армия спира устрема си към Цариград, но падането на Одрин принуждава империята да търси мир. Лондонският мирен договор дава на балканските съюзници всички земи зад линията Мидия-Енос, което изглежда като окончателно решение на българския национален въпрос, но някои нерешени въпроси като подялбата на Македония и размера на военните репарации водят до разрив между балканските страни.Марков. Лондонският договор за мир
Междусъюзническа война (1913)
Седмици след първото примирие на Първата балканска война и още преди началото на преговорите за мир в Лондон през ноеммври 1912 г. между балканските съюзници се поражда напрежение, свързано с разпределението на завоюваните вече територии. Сърбия и Гърция сключват таен договор за признаване на придобитите си територии от войната, към когото привличат и Черна гора.Гоцев 1981, стр. 42; Стателова 1994, стр. 469, 473 – 474 Неуспешни опити за съюз срещу България са направени с Румъния и Османската империя.История на българите, Том IV 2003, стр. 313 – 314 Цар Фердинанд I обаче се надява на омекване от страна на Сърбия и Гърция при една атака от страна на България и заповядва атака на сръбските позиции в „спорната зона“ на Македония.
Бойните действия избухват в след безуспешен опит на 2-ра и 4-та българска армия в нощта на 16 срещу 17 юни да изтласкат сръбските и гръцките войски от оспорваните територии. След ожесточени боеве при Кочани и Кукуш в първите дни на войната българите са принудени да отстъпят на изток покрай Брегалница и на север покрай Струма. В стремежа си към териториално разширение за сметка на България на 28 юни Румъния се включва в конфликта на страната на нейните противници. На 6 (19) юли се намесва и Османската империя, чиито войски преминават граничната линия Мидия–Енос и завземат Одрин. В резултат на сраженията при Калиманци и Кресненския пролом настъплението на сърби и гърци в Македония е спряно, но междувременно румънските войски прекосяват Дунав, достигат околностите на София и принуждават българското правителство да иска примирие.
С Букурещкия мирен договор от 28 юли България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, а на Румъния – Южна Добруджа. Сърбия и Гърция затвърждават и разширяват придобивките си от Първата балканска война, в резултат на което почти удвояват териториите си. С Цариградския договор Османската империя си връща Източна Тракия. Населението в завладените земи е подложено на етническо прочистване, стотици хиляди българи, гърци и турци са принудени да напуснат домовете си в Македония и Тракия.
Мирните договори не решават противоречията между балканските страни, а дори значително задълбочават проблема с българите в Македония и претенциите на България към Вардарска Македония. Самият Едуард Грей (външен министър на Великобритания 1905 – 1916) отбелязва: Значителните разходи и жертвите, дадени във войната, засилват тяхната икономическа и финансова зависимост от големите европейски държави. С избухването на Първата световна война (юли 1914 година) военните действия на Балканите са подновени.
България в Първата световна война (1915 – 1918)
Участието на България в Първата световна война включва бойните действия на Царство България в Първата световна война, обхващащи периода от 14 октомври 1915 година, когато Царство България обявява война на Кралство Сърбия, до 29 септември 1918 година, когато със Солунското примирие страната капитулира.