Илия Костадинов Докторов е български революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония.Гоцков, Георги. Миналото на Коларово, Благоевград, 2005, стр.68-69.

Биография Илия Докторов е роден през 1874 или 1876 година в град Гевгели, тогава в Османската империя. Завършва в 1893 година с осмия випуск Солунската българска мъжка гимназия. Работи като екзархийски учител из различни места в Македония.

Присъединява се към ВМОРО на 14 юли 1895 година при основаването на гевгелийския революционен комитет от Гоце Делчев, в който влизат и учителят Никола Бояджиев, Тома Баялцалиев, Гоце Чанов от Кукуш и търговците хаджи Нако Николов Матков, Мирче Димитров (родом от Прилеп) и Андон Динков Илиев Дойранлията. През май 1898 година заедно с гевгелийските ръководители на ВМОРО Аргир Манасиев и Иван Телятинов организира убийството на лидера на гъркоманската партия в града Христо Цицов, извършено от Андон Кьосето и Христо Джорлев пред очите на каймакамина, който случайно минава на мястото на атентата. През 1901 година е арестуван във връзка със Солунската афера, осъден е на 7 години затвор в окови и изпратен на заточение в Подрум кале в Мала Азия. Амнистиран е през март 1903 година. Като учител в Гевгели е ръководител на околийския комитет на ВМОРО от 1 септември 1903 година до 20 август 1905 година.

По време на Балканската война е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в щаба на Четвърта битолска дружина. Носител е на кръст „За храброст“ IV степен. Участва и в Първата световна война, като адютант на полковник Борис Дрангов.

След приключване на военните действия изпълнява длъжността председател на окръжната реквизиционна комисия в Струмица. След Ньойския договор от 1919 година отива в София. От август 1921 година се установява в петричкото село Коларово, където живее със семейството си до края на живота си. Работи в град Петрич и заема различни административни длъжности. През юли 1924 година е делегат на Струмишкия окръжен конгрес от Петричка околия. Същата година през декември е делегат от Гевгелийска околия на Солунския окръжен конгрес на ВМРО, който го избира за делегат на общия конгрес. През февруари 1925 година е делегат на Шестия конгрес на ВМРО от Солунски революционен окръг.

Умира през 1947 година в Коларово при нещастен случай.

Автор е на ценни мемоари, съхранени в архива на революционера Кирил Пърличев и публикувани през 2004 година от неговия внук и съименник Кирил Пърличев. Голяма част от личния му архив е унищожен през 1948 година от служители на МВР, като вражеска литература.

В началото на спомените си пише:

Литература

„Революционната борба в Гевгелийско по спомените на Илия Костадинов Докторов“, Съставител: Кирил Григоров Пърличев, „Македония прес“, София, 2004, 168 стр.

Бележки

Категория:Дейци на ВМОРО Категория:Дейци на ВМРО Категория:Български революционери от Македония Категория:Македоно-одрински опълченци Категория:Български военни дейци от Първата световна война Категория:Осми випуск на Солунската българска мъжка гимназия Категория:Носители на орден „За храброст“ IV степен Категория:Борци срещу гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Борци срещу сръбската въоръжена пропаганда в Македония Категория:Български просветни дейци от Македония Категория:Родени в Гевгели Категория:Български мемоаристи Категория:Български подофицери от Македония Категория:Български имигранти от Македония в България