Мъглата представлява кондензирала водна пара във вид на микроскопични капки (при температура под 0 °С – ледени кристали) в приземния въздушен слой. С други думи, тя е облак, който започва от земната повърхност и намалява видимостта под 1 km.«Обща физическа география, С., 1977 г.» – Влажност на въздуха (Мъгли и облаци), стр. 91 Според видимостта мъглите се класифицират в 4 основни типа:
много гъсти (видимостта е под 50 m) гъсти (видимостта е от 50 m до 200 m) умерени (видимостта е от 200 m до 500 m) слаби (видимостта е от 500 m до 1000 m) Според начина на образуване мъглите се делят на две големи групи: фронтални и вътрешномасови. Фронталните мъгли се образуват на границата между две въздушни маси, която се нарича атмосферен фронт.
Вътрешномасовите се образуват в еднородна въздушна среда. Те се делят на две групи: мъгли от охлаждане и мъгли от изпарение. Мъглите от охлаждане се делят на радиационни, адвективни и смесени.
радиационните мъгли се образуват при застиване на въздушните маси над студена подстилаща повърхност. Те са характерни за ясно и тихо антициклонално време, когато вследствие на силното изстиване на приземния въздух настъпва кондензация на водните пари в него. Получените по този начин радиационни мъгли обикновено са краткотрайни и се разсейват скоро след изгряването на слънцето. Радиационните мъгли са характерни главно за студеното полугодие. адвективни мъгли се образуват при нахлуване на топъл въздух върху студена повърхнина или обратно (виж температура на въздуха). Образуването им е съпроводено с турбулентни движения в приземния слой на въздуха. Поради това адвективните мъгли за разлика от радиационните имат по-голямо вертикално развитие. Тези мъгли се образуват над сушата главно през студеното полугодие (при нахлуване на влажен и топъл морски въздух) и през топлото полугодие – над моретата и океаните. смесените мъгли съчетават условията за възникване на радиационите и адвективните вълни. склоновите мъгли възникват при изкачването по склон на топъл и влажен въздух, които се охлажда адиабатно. По-особен тип са градските мъгли. Образуват се над големите градове и индустриални центрове вследствие изобилието на активни кондензационни ядра и допълнително количество водна пара, продукт от изгарянето на различни горива и от множество производства. Те възникват и при ненаситено състояние на въздуха и затова са по-чести, отколкото в крайградските местности. Най-интензивните и вредни мъгли от този род се наричат смог, за разлика от планинските такива, които биват бъркани с облаци, но носят всички качества, характерни за смога и влиянието му, което оказва върху средата, върху която се намира.
Мъгли се образуват и при изпарение от топла и влажна повърхност в студен приземен въздух. Тези мъгли са характерни главно за преходните сезони (пролет и есен) и се наблюдават в райони, богати на реки, езера и блата.
Вижте също h-x диаграма на влажния въздух
Източници
Категория:Атмосферни явления