Вироидите са малки едноверижни кръгови РНК, които са инфекциозни патогени. Navarro B, Flores R, Di Serio F (29 September 2021). "Advances in Viroid-Host Interactions". Annual Review of Virology. 8 (1): 305–325. doi:10.1146/annurev-virology-091919-092331. ISSN 2327-056X. PMID 34255541. За разлика от вирусите, те нямат протеинова обвивка. Всички известни вироиди са обитатели на покритосеменни растения, Hadidi A (January 2019). "Next-Generation Sequencing and CRISPR/Cas13 Editing in Viroid Research and Molecular Diagnostics". Viruses. 11 (2): 120. doi:10.3390/v11020120. PMC 6409718. PMID 30699972. като повечето причиняват заболявания, някои с голямо стопанско значение. Adkar-Purushothama CR, Perreault JP (August 2020). "Impact of Nucleic Acid Sequencing on Viroid Biology". International Journal of Molecular Sciences. 21 (15): 5532. doi:10.3390/ijms21155532. PMC 7432327. PMID 32752288. Някои нови проучвания допускат, че разнообразието от гостоприемници на вироидите и подобни на тях елементи е по-широко, като може би включва дори прокариотите. Lee BD, Neri U, Roux S, Wolf YI, Camargo AP, Krupovic M, et al. (RNA Virus Discovery Consortium; Simmonds P, Kyrpides N, Gophna U, Dolja VV, Koonin EV) (2 Feb 2023). "Mining metatranscriptomes reveals a vast world of viroid-like circular RNAs". Cell. 186 (3): 646–661. bioRxiv 10.1101/2022.07.19.500677. doi:10.1016/j.cell.2022.12.039. PMC 9911046. PMID 36696902.
Вироидите са открити за пръв път през 70-те години на XX век, което предизвиква третото голямо разширение на представите за биосферата след откритията на невидимите с просто око микроорганизми през 1675 година от Антони ван Льовенхук и на още по-малките вируси през 1892 – 1898 година от Дмитрий Ивановски и Мартинус Бейеринк. Заради особените характеристики на вироидите Международният комитет по таксономия на вирусите ги обособява в отделен разред – Подвирусни агенти. King AM, Adams MJ, Carstens EB, Lefkovitz EJ, et al. (2012). Virus Taxonomy. Ninth Report of the International Committee for Virus Taxonomy. Burlington, Massachusetts, US: Elsevier Academic Press. pp. 1221–1259. ISBN 978-0-12-384685-3.
Първият идентифициран вироид, патогенният агент на вретеновидната клубенова болест при картофите, е открит и изследван от швейцарския фитопатолог Теодор Ото Динер през 1971 година. Diener TO (August 1971). "Potato spindle tuber "virus". IV. A replicating, low molecular weight RNA". Virology. 45 (2): 411–28. doi:10.1016/0042-6822(71)90342-4. PMID 5095900. Малко след това е открит вироидът Citrus exocortis – с тези две открития започва да се формира концепцията за категорията на вироидите. Flores R, Hernández C, Martínez de Alba AE, Daròs JA, Di Serio F (2005). "Viroids and viroid-host interactions". Annual Review of Phytopathology. 43: 117–39. doi:10.1146/annurev.phyto.43.040204.140243. PMID 16078879.
Макар че вироидите са съставени от нуклеинова киселина, те не кодират някакъв определен протеин. Tsagris EM, Martínez de Alba AE, Gozmanova M, Kalantidis K (November 2008). "Viroids". Cellular Microbiology. 10 (11): 2168–79. doi:10.1111/j.1462-5822.2008.01231.x. hdl:10662/23889. PMID 18764915. S2CID 221581424. Механизмът им на репликация използва РНК полимераза II – ензим в клетката гостоприемника, който обикновено е свързан със синтеза на информационна РНК от ДНК, но вместо е използван от вироида за катализация на синтеза на нова РНК, използвайки РНК на вироида като матрица.
Бележки
Категория:Вируси