Британско-американската война, наричана също Войната от 1812 г. () е военен конфликт между Съединените американски щати и Великобритания през периода юни 1812—януари 1815 г. Една от причините за войната е поредица от търговски конфликти между двете страни, довели до ембарго и морска блокада. По-сериозно основание е практирата на британския флот да отвлича американски граждани и да ги причислява насилствено към британската армия (т.нар. реквизиция). Поради дългогодишна война в Европа, първите две години от конфликта Великобритания оказва малко съпротива на САЩ. През 1814 г., след британската победа над Наполеон в Европа, Великобритания насочва войските си към САЩ, където опожарява Вашингтон и принуждава САЩ да подпише мир. След войната, САЩ започва да създава мита за непобедимост на американската армия и да формират основите на американска нация, което става причина някои историци определят войната като Втора война за независимост на САЩ. Като резултат от войната се появяват два дълголетни символа на Съединените щати: Чичо Сам и Обсипаното със звезди знаме.
Причини за войната Териториален конфликт
САЩ проявяват все по-голям интерес за разширяване на територията на страната на запад и север, като се предлага да присъединят част от Канада. Причина за част от тези интереси се отнася до изселването на индианските племена от териториите им. На северозапад, в територията Индиана (тогава все още отделена от Съединените щати) през 1801 г. генерал-майор Уилям Хенри Харисън назначен за губернатор, изселва местните племена на запад от р. Мисисипи, приобщава към картата на САЩ части от днешните щати Мичиган, Индиана и Илиноис. По сходен начин на юг колонизатори завземат части от Джорджия, Мисисипи и Тенеси, прoгoнват индианските племена. Заради недоверието към колониалните интереси на европейските сили, САЩ закупува територията Луизиана от Наполеон през 1803 г.
Като реакция на масовите преселения, индианските племена оттатък р. Мисисипи започват процес на политическо обединение около фигурата и личността на двама братя Тенскуатауа (наричан Пророкът) и Текумзе от племето шоуни. Предложените от тях Индианска конфедерация (съюз от племената сенека, виандот, сауки и фокс, уинебаго, потауатоми, кикапу, оджибуей, отава, ленапе, маями) би била самостоятелна държава на запад от Съединените щати с граница р. Охайо. Когато Текумзе обикаля на юг за да събира съюзници, Уилям Хенри Харисън опожарява базата на двамата братя в град Профитстаун и разпръсква съюзените племена. Като отмъщение в пролетта на 1812 г. Текумзе повежда набези по западната граница, в делтата на р. Охайо, като правителството на Канада осигурява провизии и боеприпаси.
Набезите на индианци от Флорида (тогава още колония на Испания) върху заселниците по границата, както и бягството на южни роби безпокои заселниците. Тъй като Великобритания и Испания са съюзници срещу Наполеон се появява убеждението, че се извършва съвместна атака на двете вражески държави върху САЩ чрез индианските племена. През 1810 г. южни заселници окупират испанския военен форт при Батън Руж и настояват цялата територия на Западна Флорида да бъде анексирана от Съединените щати, на което президентът Джеймс Мадисън склонява.
Търговски конфликт
В началото на 19 век САЩ стават участник в международните политически и икономически дела и конкурент на Великите европейски сили. През същия период Великобритания се намира в състояние на война с Франция. САЩ започват да доставят материали и храни на Франция, на което Великобритания отговаря с високи мита върху американските стоки и с директни атаки върху търговския американски флот, като арестува екипажи и завзема кораби. Тези кораби, както и техните товари са разпродавани за полза на британския флот. В същото време Наполеон подписва два декрета (в Берлин през 1805 г. и в Милано през 1807 г.) с които изолира Великобритания от европейските пазри.
В реакция към изолацията, Британския флот продължава да иззема стоки от американски търговски кораби в Атлантическия океан, дори отвлича американски граждани от американски търговски кораби, като тези граждани са припознати като британски подъници, обвинени в дезертьорство и принудени да се бият за Великобритания срещу Наполеон. Така де факто Велокобритания остановява блокада на всички американски кораби по море.
Първоначалната рекация на правителството на САЩ, непосредствено след като американският военен кораб Чесапийк е нападнат през 1807 г. е налагане на ембарго от президента Томас Джеферсън, което забранява на американски кораби да спират в чуждестранни пристанища. Впоследствие президентът Джеймс Мадисън, който продължава ембаргото, вкарва в действие Закон за необщуването, с който се прекратяват всякакви търговски отношения с Великобритания и нейните колонии.
Обявявяване
С нарастващите напрежения между двете страни, в Конгреса биват избрани група млади и амбициозни политици от новото поколение американци (т.нар. Военни ястреби), между които Хенри Клей и Джон Калхуун, които настояват за незабавна война с Великобритания. Те вярват, че с война ще могат да разширят територията на собствените си погранични щати на запад в Канада и на юг в испанска Флорида.
Макар назряването на военния конфликт да е забележимо, възможността за война не се възприема еднозначно нито във Великобритания, нито в САЩ. Великобритания е изтощена от войната с Франция и Парламентът търси форми за избягването ѝ. Икономическите санкции и търговската изолация използвани от САЩ съвпадат с лоша реколта в Англия, което принуждава правителството на Великобритания да преобмисли блокадата. Два дни преди обявяването на войната от страна на САЩ британският парламент взема решение за премахване на митата за американски стоки и спиране на административните действия, в това число арестуване на кораби.
Формален повод за обявяването на война е опитът за задържане и претърсване на американски търговски кораб от английска военна фрегата и, след отказа на американския кораб да се подчини – откриване на огън от страна на британските военни и избиването на голяма част от американския екипаж. Въпреки че на 16 юни 1812 г. британците са готови да оттеглят блокадата за да се възползват от американски хранитени провизии в Наполеоновите войни, само две седмици по-рано, на 1 юни президентът Мадисън е изпратил молба до законодателната власт да бъде обявена война. На 18 юни 1812 г. американският Конгрес приема декларация за обявяване на война на Великобритания.
Военни сили на страните
Тъй като Британската войска е ангажирана с войната срещу Наполеон, отбраната на Канада е оставена в ръцете на местните сухопътни сили на Горна и Долна Канада в лицто на губернатора на Канада Джордж Привост, около 7 000 души редовна професионална армия, подкрепяна от канадската милиция и индианските племена. Великобритания разполага за участие военен флот от 97 кораба. САЩ разполага с армия от около 11 700 души офицери и редовен състав разпръснати из териториите на страната, в това число 5 000 новобранци, която обаче нямат професионалните умения на британската армия, а числото на морските военни сили значително отстъпва на морската мощ на Великобритания - само 17 кораба. (някои изследователи твърдят, че правилната цифра е 20 кораба - 3 големи фрегати, три по-малки фрегати и 14 други.))
С решение на Конгреса се позволява на президента да изисква от отделните щати събиране на щатска милиция, като 450 000 души американци са мобилизирани в тази си функция. Съединените щати срещат затруднение при събирането на войски в Нова Англия, където граждани отказват да се бият във войната. Въпреки че САЩ за първи път създават служби за управляване на транспорт на храни и стоки, интендантът назначен за управление на службите отказва да изпълни административен контрол върху местните си служители, особено в юга и северозапада, дори и след намеса от Конгреса. Освен това липсата на проходими пътищата през дивата природа на всички новопридобити територии прави транспорта на муниции, храни, фураж и други стоки до фронтовете невъзможен; липсата на проходим път често довежда до нуждата муниции да бъдат произвеждани на фронта, а американски войници да оцеляват зимите без одеяла или подходящо облекло.
Ход на военните действия Военни действия се провеждат на няколко фронта – на териториите на САЩ и на Канада и по море. Първата година от военните действия протича бавно. Въпреки това загубите на американците карат президента Мадисън да поиска оставката на воения министър Уилям Юстъс през 1813 г., както и смяна на командването и принуждава Конгреса да гласува и приеме установяването на нови постове, като за снабдители на провизии за фронта, така и за адютанти и полеви хирурзи.
След края на войната с Франция с абдикацията на Наполеон през 1814 г., британското военно командване възприема нов стратегически подход във войната със Съединените щати и успява да блокира пристанищата, където са акостирали американските морски съдове и не им дава възможност да се включат във войната до нейното прекратяване; заедно с това в битката в Канада се присъединяват 17 000 британски войници ветерани, току-що пристигнали от Наполеоновите войни. Нападението на Британските войски след 1814 г. се случва в три направления: нагоре в залва Чесапийк, на север през Шамплейн и Ниагара и на юг по устието на р. Мисисипи.
Канадски театър
Съединените щати разполагат само с няколко военни гарнизона по границата с Канада: форт Мичилимакиник на пролива между Мичиган и Хюрън, форт Диърборн (днес Чикаго), форт Детройт и форт Ниагара в устието на река Ниагара.
Планът на САЩ е да нападне Канада от три позиции: от Шамплейн до Монреал, от Ню Йорк през р. Ниагара и до Горна Канада по р. Детройт. Първата атака на американската войска започва на 12 юли 1812 г. откъм река Детройт под ръководството на губернатора на Мичиганската територия бриг. генерал Уилям Хъл. Тъй като Хъл надценява численстта на канадската защита, забавя нападението и дава възможност за британския офицер Айзък Блок да мобилизира войските си и да ги разположи за отбрана. В подкрепление идват индиански войски под командата на Текумзе, които прогонват Хъл обратно до форт Детройт. Там на 16 август Хъл предава крепостта на канадците без бой, първо поражение за САЩ във войната. Ден преди това американски войници напускат форт Диърборн за да дойдат в подкрепление на форт Детройт, но са нападнати от група индианци, които разбиват гарнизона и унищожават крепостта. Така още с началото на войната САЩ губи три ключови укрепления и с тях територии северозападно от р. Охайо.
На 13 октомври в битката при Куинстън американската милиция под ръководството на командира Стивън ван Ренслър III се среща с ген. Айзък Блок, който е прехвърлил всичките си войски към Ниагара; отново САЩ претърпява неуспех. Ван Ренслър планира да завземе Куинстън и високото възвишение около него, идеална позиция за наблюдаване целия полуостров Ниагара. Докато силните води на Ниагара отнасят част от американските лодки по течението, повечето доброволците отказват да преминат американско-канадската граница. В сблъсъка при Ниагара Блок е убит, но искането на ван Ренслър за подкрепления от редовната войска е отказано, а канадците а подкрепени от 800 войници и 300 индианци; убити и ранени са над 300 американци и са пленени над 1 000. След загубата ван Ренслър подава оставка като офицер. Демотивираните американски подкрепления от доброволци се разотива, а редовната войска е върната назад.
Опита за нападение през Шамплейн също се проваля. След като са отблъснати от Шамплейн близо 5 000 души войска под командата на офицера ветеран Хенри Диърборн доброволци от Върмонт и Ню Йорк отказва да премине границата, като настоява че нападението над друга държава е в нарушение на Конституцията. Първата фаза на войната приключва на 22 януари 1813 г. със загуба на американската армия край Френчтаун, в която се предават и част от войниците.