Аян Хирси Али (, ), родена като Аян Хирси Маган, е нидерландска политичка, феминистка и кинодеятелка от сомалийски произход.
Член е на Втората камара на нидерландския парламент – Генералните щати на Нидерландия, от Народната партия за свобода и демокрация (VVD) от 30 януари 2003 до 16 май 2006 г. Спор около нейното нидерландско гражданство непряко води до падането на втория кабинет на Балкененде. Понастоящем е постоянен член на Американския предприемачески институт – десноцентристки научноизследователски център. Включена е от сп. „Тайм“ в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света през 2005 г.
Тя е известна и често полемична авторка, критичка на исляма. Говори английски, сомалийски, арабски, амхарски и суахили.
Биография Родена е в Могадишу, Сомалия (в подрода Маджертин на рода Дарод) на 13 ноември 1969 г. Първото ѝ име Аян означава „късмет“ или „късметлия“ на сомалийски.
Дъщеря е на сомалийския вожд Хирси Маган Иссе, изтъкнат член на Сомалийския демократичен фронт за спасение и водеща фигура в Сомалийската революция. Въпреки че баща ѝ, който е учил в чужбина, е против сомалийската традиция на генитална мутилация, бабата ѝ в отсъствие на баща ѝ я подлага на тази процедура, когато е на 5-годишна.
Когато Али е на 6 години, семейството ѝ напуска страната и се мести в Саудитска Арабия, след това в Етиопия и после в Кения, където получават политическо убежище. Там Хирси Али посещава Английското девическото училище за мюсюлманки в Найроби, спонсорирана от Комисията по човешките права на ООН (UNCHR). След нашествието на светски Ирак в Ислямската република Иран тя симпатизира на Иран и на ислямисткото мюсюлманско братство и носи хиджаб заедно с ученическата си униформа. След средното училище тя посещава курс за секретарки в секретарския колеж „Вали“ в Найроби (близо до центъра „Яйя“) в продължение на година.
Дополитическа кариера Хирси Али пристига в Нидерландия през 1992 г. Има неяснота относно събитията, довели до пристигането ѝ, защото по-късно тя признава, че е дала невярна информация в молбата си за убежище.
Хирси Али твърди, че през 1992 г. баща ѝ урежда брак с далечен братовчед, живеещ в Канада. Семейството ѝ обаче отрича това. Други също поставят разказа за нейния принудителен брак под съмнение. The Islamic Challenge: Politics and Religion in Western Europe, Klausen, J., New York: Oxford University Press, 2005; „Тя не е принудена да се ожени. Тя е имала приятелски отношения с мъжа си, както и с другите си роднини. Не е истина, че тя е трябвало да се крие от семейството си в продължение на години.“ Безспорно е, че през 1992 г. тя напуска Кения, за да посети свои роднини в Дюселдорф и Берлин, Германия. След кратък престой в Германия, тя решава да отиде в Нидерландия, а не в Канада.
Когато вече е в Нидерландия, иска политическо убежище и получава разрешително за пребиваване три седмици след пристигането си. По закон, тъй като първо е била в Германия, тя би трябвало да поиска убежище там. Освен това тя е живяла и е получила статут на бежанец в Кения, страна, смятана за безопасна. Тя обаче дава на нидерландските имиграционни власти фалшива рождена дата и фалшиво име – Хирси Али, вместо Хирси Маган, под което впоследствие става известна. По съвет на леля си казва на имиграционните власти, че е дошла направо от Сомалия, а не от Кения, където е живяла 11 години. В Сомалия по това време цари глад и гражданска война, която довежда до американската операция „Възстановена надежда“. Поради тези обстоятелства, търсещите убежище от Сомалия рутинно го получават на хуманитарна основа.
След като получава убежище, Хирси Али сменя няколко краткотрайни работи, от чистене до сортиране на пратки в пощата. Посещава курсове по нидерландски и едногодишен курс по социална работа. След тези първоначални курсове следва политология в Лайденския университет до 2000 г. Между 1995 и 2001 г. работи като преводач на свободна практика, като превежда на сомалийски жени в центровете за бежанци, приютите за малтретирани жени (опит, който повлиява силно възгледите ѝ) и Службата за имиграция и натурализация.
Политическа кариера След като получава магистърска степен по политически науки, Али става аспирант във фондацията „Виарди Бекман“ (научен институт, свързан със социалдемократическата Партия на труда, чийто управител е професорът от Лайденския университет Руд Коле).
Вдъхновена от Атеистичния манифест (Atheistisch Manifest) на лайденския философ Херман Филипсе, тя се отказва от исляма и става атеистка. През този период тя започва да формулира критиката си на ислямската култура, която излага в книгата си „Фабриката за синчета“. След издаването на тази книга, тя започва да получава заплахи за убийство.
След някои несъгласия с Партията на труда (PvdA) през ноември 2002 г., тя търси съвет при Сиска Дреселхойс – редакторка на феминисткото списание „Опзий“ („Настрани“). Дреселхойс представя Хирси Али на Герит Залм, парламентарен водач на Народната партия за свобода и демокрация, и на Нели Смит-Крус, член на същата партия. Хирси Али се съгласява да премине към НПСД и се кандидатира в парламентарните избори. Тя пребивава зад граница и получава заплата като асистент на парламентарната група на НПСД от ноември 2002 г. до януари 2003 г. От януари 2003 г. до юни 2006 г. е депутат от тази партия. Принудена е да подаде оставката си като депутат, когато министър Рита Вердонк (също от НПСД) обявява, че нидерландското ѝ гражданство трябва да се смята за нищожно, след като Хирси Али признава в телевизионно интервю, че то е получено, като е използвала фалшиво име и дата на раждане.
Заради изказванията ѝ за ислямския пророк Мохамед в едно интервю за вестник „Трау“, срещу Хирси Али е подадено оплакване за дискриминация на 24 април 2003 г. Прокуратурата решава да не я преследва, защото нейната критика „не излага никакви заключения относно мюсюлманите и тяхната стойност като група не се отрича.“Ayaan Hirsi Ali niet vervolgd, Volkskrant, 24 април, 2003
Хирси Али пише сценария за „Submission“,Submission, on Google Video 2005-04-29, кратък филм, режисиран от Тео ван Гог, който критикува отношението към жените в ислямското общество. Една жена е провокативно облечена в полупрозрачна бурка, под която върху нейната кожа са прожектирани текстове от Корана. Текстовете се отнасят към подчинената роля на жените в ислямското общество. Други жени във филма показват белези от физическо насилие. Хирси Али е и диктор във филма. Пускането на филма на екрана предизвиква много спорове, както и реакция с насилие, когато крайният ислямист Мохамед Бойери, член на Хофстадгруп, застрелва и намушква с нож Ван Гог на една амстердамска улица на 2 ноември 2004 г. Писмо, забодено на тялото на Ван Гог с нож, съдържа смъртна заплаха към Хирси Али. Нидерландските тайни служби повишават нивото на сигурност за Хирси Али след инцидента. Klausen, JBattling the racists , Expatica, 12 май, 2006 г.
По-рано същата година групата „Хагска връзка“ продуцира и разпространява рап-песента „Hirsi Ali Dis“ по Интернет. Текстът ѝ съдържа заплахи срещу живота на Хирси Али. Рапърите са обвинени по чл. 121 от нидерландския наказателен кодекс, защото възпрепятстват изпълнението на задачите на Хирси Али като политик. През 2005 г. рапърите са осъдени на общественополезен труд и условно лишаване от свобода. Werkstraf voor 'Hirsi Ali-rappers', nu.nl, 27 януари 2005 г.
След инцидента Хирси Али се укрива в Нидерландия и дори прекарва известно време в Ню Йорк – ситуация, която продължава до 18 януари 2005 г., когато тя се връща в парламента. На 18 февруари 2005 г. тя разкрива местоположението си и това на колегата си Герт Вилдерс, който също се е укрива. Тя поисква нормална безопасна къща и я получава седмица по-късно.
На 16 ноември 2005 г. Хирси Али обявява, че е сериозно заплашена от имама Сахемик Фаа. Имамът, който работи в една джамия в Хага, обявява в Интернет, че Хирси Али трябва да бъде „отвята от вятъра на променящите се времена“, и че би могла да очаква „проклятието на Аллах.“
На церемония в Хага на 23 януари Хирси Али приема наградата на „Рийдърс Дайджест“ от еврокомисаря по конкуренцията Нели Крус. В речта си приканва към действия за предотвратяване на разработването на ядрени оръжия от Иран и за да каже, че трябва да се вярва на думите на Махмуд Ахмадинеджад, че иска да организира конференция за изследване на обективните доказателства за холокоста. „Преди да дойда в Европа, никога на бях чувала за холокоста. Това е така с милиони хора в Близкия изток. Такава една конференция трябва да може да убеди много хора да се откажат от отричането на геноцида на евреите. Geen Iraanse atoombom toelaten, De Standaard. Според нея „така наречените западни ценности“ – свобода и справедливост – са универсални и Европа е постигнала много повече от повечето страни на света в осигуряването на справедливост, защото е гарантирала свободата на мисълта и словото, които са необходими за критически самоанализ. Общностите биха могли да се реформират сами, „ако е възможно щателно разглеждане на всяка бивша и настояща доктрина.“Ayaan Hirsi Ali betreurt zelfcensuur Europa, De Standaard. (икона|nl)
През март 2006 г. подписва Манифест: Съвместно посрещане на новия тоталитаризъм заедно с единадесет други личности (между които Салман Рушди), публикуван в отговор на агресивните протести в ислямския свят около въпроса за карикатурите на Мохамед от „Юландс Постен“.
На 27 април нидерландски съдия постановява, че Хирси Али трябва да напусне дома си в Нидерландия – силно защитен таен адрес. Съседите ѝ се оплакват, че живеенето в съседство с нея е неприемлив риск за тях, въпреки че полицията свидетелства в съда, че това е едно от най-сигурните места в страната заради многобройния личен състав, изпратен там. The Caged Virgin – Holland's shameful treatment of Ayaan Hirsi Ali, Christopher Hitchens, 8 май 2006
Към 2006 г. Хирси Али работи върху продължение на „Submission“, чиято тема вероятно ще бъде отношението към хомосексуалните в исляма.
Дебат около гражданството На 15 май 2006 г. чиновници от нидерландското правителство хвърлят съмнение върху статута на Хирси Али като нидерландска гражданка, защото е предоставила невярна информация в молбата си за статут на бежанка в Нидерландия. По-късно тя използва същата невярна информация, когато кандидатства за нидерландско гражданство, и го получава. Нидерландската министърка на имиграцията и интеграцията Рита Вердонк предприема мярка за анулиране на нейното гражданство, която по-късно е отменена по настояване на парламента.
През май 2006 г. нидерландската телевизионна програма „Зембла“Името е стара транскрипция на руското „земля“ (земя) от името на архипелага Новая земля. De heilige Ayaan , Zembla, 11 май 2006 г. (включва поточно видео) съобщава, че Хирси Али е дала невярна информация за истинското си име, възрастта си и страната, от която е дошла, когато първоначално е помолила за убежище в Нидерландия. Програмата предоставя и свидетелства, че тя е излъгала, че главната причина за молбата ѝ за убежище е принудителен брак.
Хирси Али признава. Няколко източника – обществено достояние, между които нейната първа книга „Фабрика за синове“ и интервюта в политическото списание „HP/De Tijd.“ Liberals don't care Hirsi Ali lied to get asylum in 1992 , Expatica, 12 май 2006 г. Hirsi Ali verlässt die Niederlande, Шпигел, 15 май 2006 г. Hirsi Ali will die Niederlande verlassen, Тагесшау, 15 май 2006 г. и във „VARA gids“ Astrid ontmoet Ayaan (PDF) , VARA TV Magazine, 7 декември 2002 г., всичките от 2002 г. съдържат истинските ѝ данни. Освен това Хирси Али твърди, че е направила пълни разяснения по въпроса пред служители от НПСД, когато първоначално е била поканена да се кандидатира за парламента през същата година.