Заяс (срещано в по-стари източници и като Заяз, ; , Заязи) е голямо албанско село в западната част на Северна Македония, част от община Кичево.
География Разположено е на 10 километра северно от Кичево, край Заяската река.
История Според „Кичево в миналото си и сега“ Заяс е заселено от арнаути дошли от Полога в XVIII век. Васил Кънчов също предполага, че албанските жители на Заяс се заселват в селото през XVIII век. Според някои източници, първоначално селото е било обитавано от православни християни, наричани „шопци“, но около 1740 година е албанизирано чрез заселване или ислямизация. Заселилите се в Заяс албанци нападат други православни села и ги заселват – Цървивци, Бериково, Трапчин дол и други.
В края на XIX век, според Васил Кънчов, населението на Заяс се състои от 2150 души албанци мохамедани.
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Заяс е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 400 къщи.
Едно от традиционните препитания на жителите на Заяс до ХХ век е разбойничеството. Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“) пише през 1896 година за населението на Заяс:
През този период населението на селото редовно участва и в башибозушки формирования. По време на Илинденското въстание башибозуци от Заяс участват в битката край село Карбуница, Кичевско, в която техният предводител Сефер е убит.
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Димитър Гаджанов и други източници от времето на Първата световна война посочват 1992 жители на селото.Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, съставител Петър Петров, София 1993, с. 265, Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 6.
През 1922 – 1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година. През 1959 година пощата отново е открита.Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историја на територијата од Република Македонија: 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопје, 2018, с. 54.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Заяс като албанско село.Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
През есента на 1944 година селото е овладяно от комунистически партизани сред кръвопролитно сражение.Нешков, Темелко. Раздяла няма. Македония срещу македонизма, София 2014, с. 40.
Според преброяването от 2002 година Заяс има 4712 жители.
Националност Всичко македонци 4 албанци 4682 турци 0 роми 0 власи 0 сърби 4 бошняци 0 други 22
От 1996 до 2013 година селото е център на община Заяс.
Личности
Родени в Заяс Али Ахмети (р. 1959), политик от Северна Македония; Дан Заязи (? – 1903), албански революционер Кальош Заязи (1873 – 1927), албански революционер син на Дан Заязи Лязам Заязи (? – 1927), албански революционер син на Дан Заязи Мефаил Заязи (1919 – 1945), албански революционер, ръководител на Бали Комбътар в Кичевско Мехмед Мехмеди (1911 – 1945), югославски партизанин Муса Джафери (р. 1959), политик от Северна Македония, бивш министър Реджа Рушит Лимани (1896 – 1945), югославски партизанин и деец на НОВМ Сефер Заяски (? – 1903), разбойнически главатар
Починали в Заяс Том Гелай (1920 – 1943), югославски партизанин и деец на НОВМ
Бележки
Категория:Села в община Кичево