Сребрено

Срѐбрено или Срѐбрени, понякога Стрѐбрено или Стрѐбрени (, Аспр̀огия, до 1926 година Στρέμπενο, Стрембено, катаревуса Στρέμπενον, Стрембенон) е село в Република Гърция, в дем Суровичево, област Западна Македония.

География Селото е разположено на 55 километра южно от град Лерин (Флорина) в подножието на планината Вич на 1 километър от главния път между Суровичево (Аминдео) и Костур (Кастория).

История В Османската империя

В началото на XX век Сребрено е чисто българско село. Църквата „Преображение Господне“ е от 1856 година. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сребрени е посочено два пъти: веднъж като село в Леринска каза (Srébréni) с 60 домакинства и 125 жители българи и втори път като село в Костурска каза (Srebréni) с 60 домакинства и 200 жители албанци.

В 1889 година Стефан Веркович пише за Сребрено:

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Сребрени има 560 жители българи. В началото на века всички жители на Сребрено са под върховенството на Цариградската патриаршия и селото е една от крепостите на елинизма в Леринско. В Сребрено е роден един от най-активните дейци на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония Вангел Георгиев (Вангел Георгиу или Вангел Стрембениотис), организирал една от първите гръцки чети, съставена предимно от негови съселяни гъркомани.Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, МНИ, София, 1996, стр. 44 – 45.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сребрено е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 65 къщи.

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сребрено има 960 българи патриаршисти и в селото функционира гръцко училище. След 1908 година и прекратяването на въоръжената дейност на гръцката пропаганда 25 български семейства от Сребрено се отказват от Патриаршията и минават под върховенството на Българската екзархия. Три години български учител и свещеник в Сребрено е пътелеецът Атанас Шишков, който поправя църквата и училищната сграда.

В 1910 година Атанасиос Халкиопулос пише в „Етнологична статистика на Солунския и Битолския вилает“, че в Стребрено (Στρέμπρενο), село в Леринската каза на Битолския санджак, има 523 „православни гърци“.

По време на Балканската война 7 души от Сребрено се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.

В Гърция През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Сребрено има 170 къщи славяни християни. В 1926 година селото е прекръстено на Аспрогия. В 1932 година в Сребрено има 139 българогласни семейства, от които 79 са с „изявено българско съзнание“.

През Втората световна война в Сребрено е създадена чета на българската паравоенна организация Охрана с четири чети. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.) В 1945 година в селото има 909 българофони, 359 от които с „негръцко национално съзнание“, 450 с гръцко и 100 с „неустановено национално съзнание“.

След Гражданската война голяма част от жителите на Сребрено емигрират отвъд океана – в Канада, САЩ и Австралия и сегашното Сребрени е малко селце, чиито жители се занимават предимно със земеделие. На входа на селото има голяма статуя на Вангел Георгиев.

Съборът на селото е на 6 август – Преображение Господне.

+ Прекръстени с официален указ местности в община Сребрено на 6 август 1969 година Име Име Ново име Ново име Описание Острец Όστρετς Кофтерон Κοφτερόνвръх във Вич на Ю от Сребрени (1277 m) Слива Σλίβα Коромилия Κορομηλιάвръх във Вич на ЮЗ от Сребрени (1434 m) Стара река Στάρα Ρέκα Палиорема Παληόρεμαреката на Сребрени (Перикопската река), ляв приток на Суровичката река Сули Вроб Σούλι Βρόπ Сулиотика Σουλιώτικαместност на И от Сребрени и на З от Зелениче Неор Νεύρ Неврорема Νευρόρεμαрека на С от Сребрени, ляв приток на Стара река Цървена стена Τσαρβένα Στενά Кокинорема Κοκκινόρεμαрека на С от Сребрени, ляв приток на Стара река

Преброявания 1913 – 693 души 1920 – 586 души 1928 – 643 души

Личности

Родени в Сребрено Анастас Динков (1870 – след 1943), български революционер от ВМОРО и ВМОК Аргир Сетов, български революционер от ВМОРО Вангел Барков (? – май 1949), гръцки комунист, брат му Козма (? – 1947) и сестра му Атина (? – 21 септември 1948, Орлово) са също партизани Вангел Георгиев Начев (1876 – 1904), гръцки андартски капитан Васил Николов Начев (Βασίλειος Νικολάϊδης Νάτσης), гръцки андартски деец от първи клас, подпомага четата на Николаос Думбиотис Василка Николова Джоварова (1930 – ?), членка на ЕПОН от 1944 г., войник на ДАГ от 1947 до 1949 г., след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Полша, а в 1961 година със семейството си се установява във Варна, оставя спомени Георги Икономов, гръцки андарт Георги Кирицов (1925 – 7 юни 2011), участник в Гръцката гражданска война на страната на ДАГ Георгиос Пападакис (Εεώργιος Παπαδάκης), гръцки андартски деец, четник Григор Войнов (Григориос Вайнас, ? – 1970), гръцки андартски капитан Григор Николов (Γρηγόριος Νικολάϊδης), син на свещеника Никола Николов (Νικόλαος Νικολάϊδης), самият той монах в Сливенския манастир, наследява игумена Данаил след убийството му Димитър Икономов (? – 1901, Δημήτριος Οικονομίδης), гръцки андартски деец от първи ред клас, свещеник в селото Димитър Николов Киричев (1927 – ?), участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ (1948 – 1949), обучава се на Грамос, участва в акции в Преспа, ранен е, включва се в 103 дивизия под командването на Ахилеас Папайоану, в 1949 година заминава за СССР, в 1956 г. се установява във Варна, България, автор на спомени Димитър Толев, деец на ВМОК, четник на полковник Анастас Янков Димо Вангелов (Δήμος Ευαγγέλου), гръцки андартски деец, четник при Павлос Мелас Илия Николов Киричев (1914 – ?), член на Гръцката комунистическа партия от 1944 г., арестуван в 1947 г., участник в Гражданската война в Гърция на страната на ДАГ (1948 – 1949), участва в сражението на Алевица в 1948 г., автор на спомени Константин Мануилов (Κωνσταντίνος Εμμανουήλ), гръцки андартски деец от четвърти клас Никола Манзувчев (1874 – след 1943), български революционер от ВМОРО Пандо Войнов (Панделис Вайнас, 1924 – 2008), гръцки комунистически деец, гръцки и български военен Петрос Вольотис (Πέτρος Βολιώτης), гръцки андартски деец от четвърти клас Петър Манзувчев (1880 – след 1943), български революционер от ВМОРО Стефан Георгиев Ройдев (? – 7 юли 1964, Ораовец, Велешко), свещеник Стефан Начев, гръцки андарт Теодор Шишков (Θεόδωρος Σίσκος), гръцки андартски деец от четвърти ред клас Тръпко Карапалев (1882 – ?), български революционер от ВМОРО и свещеник Христо Георгиев (Χρήστος Γεωργίου), гръцки андартски деец, четник при Павлос Мелас Христо Панайотов Малечкио (Христос Панайотидис Малецкос), гръцки андартски деец

Македоно-одрински опълченци Ване Д. Къцов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков Васил Николов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Андреев, 2 рота на 14 воденска дружина Гели Х. Типов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков Илия Стефанов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков, Продоволствен транспорт на МОО Никола Мандзуфов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков Петър Мандзуфов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков

Други Симеон Вольотис (р. 1977), гръцки духовник, по произход от Сребрено

Външни препратки

Бележки

Категория:Села в дем Суровичево