Алеса̀ндро Дел Пиѐро () е бивш италиански футболист, роден на 9 ноември 1974 г. в Конеляно. Неговата обичайна позиция е на поддържащ нападател между халфовата линия и нападението, но често е играл и на върха на атаката. Сред специалитетите му са головете от пряк свободен удар (44 до 11 януари 2009),Дел Пиеро вече има 42 гола от фаул дузпа и т.нар. гол „а ла Дел Пиеро“5 Calcio Italia Icons: Alessandro Del Piero – далечен фалцов удар от лявото крило, при който летящата бавно топка прехвърля вратаря и влиза в далечния горен ъгъл (видео). Считан за един от най-добрите футболисти в световен мащаб, той е рекордьор по мачове и голове за Ювентус (705 мача и 290 гола). Дел Пиеро изиграва 19 сезона в Ювентус от 1993 г. до лятото на 2012 и е дългогодишен капитан на отбора. С Италия печели Световното първенство в Германия (2006), сребърен медал от Евро 2000, както и две титли от Европейски първенства за младежи (1994 и 1996 г.). С Ювентус печели Шампионската лига през 1996 г., Междуконтиненталната купа през същата година, както и пет пъти Серия А. Сред многобройните му индивидуални отличия изпъкват наградата спортист на Италия за 2008 г., за италиански футболист №1 на Серия А за през 1998 и 2008 г. и двете голмайсторски титли – на Серия А (21 гола, 2007/2008) и Серия Б (20 гола, 2006/2007). Седем пъти извежда националния отбор като капитан. През 2000 г. е най-скъпоплатеният футболист в света с приход от 10 милиона евро от заплата, премии и реклами.Финансовият подиум на футболните звезди

В Италия Дел Пиеро е известен и с прякора си Пинтурикио – сравняващ го с ренесансов художник.

Семейство Але и Бруна Але и Стефано Дел Пиеро е роден в семейството на електротехника Джино и домакинята Бруна. Има по-голям с девет години брат – Стефано – който е играл за отбора на Сампдория, но се отказва поради контузия и е негов мениджър.Италия без Алекс за двубоя с Грузия Говори се, че има и по-малка с около двадесет години доведена сестра от румънски произход – Беатриче. За нея обаче се знае малко и не е сигурно дали тя въобще съществува.

Семейството на Алекс живее в Сан Вендемиано, малко градче близо до Конеляно. Като дете мечтата на Дел Пиеро е посети различни държави, но тъй като семейството му е бедно и няма пари за екскурзии, той иска да стане шофьор на камион, за да може да го направи.Juve Renaissance Man Del Piero Emerges From the Depths За да зарадва родителите си, Дел Пиеро комбинира тренировките с учението и заедно с брат си завършва счетоводство.Intervista a Alex Del Piero

През юни 2005 г. Дел Пиеро се жени тайно за собственичката на моден бутик Соня Аморузо в малка църква само пред 12 избрани гости.Една дузина сватби и милион разбити сърца, в-к Новинар, 2 юли 2005 Двамата се познават от 1999 г. На 10 февруари 2007 г. авторитетният спортен всекидневник Ла Гадзета дело Спорт излиза с водещата новина, че Соня е бременна и ще ражда през месец юни – нещо, което е опровергано от Але. Оказва се обаче, че вестникът не е далеч от истината, защото на 22 октомври 2007 г. се ражда първородният им син Тобиас.

Първи стъпки във футбола С Джино и първата купа

Бащата Джино запалва сина си по футбола, водейки го на всякакви мачове и според Алекс той изиграва огромна, но ненатрапчива роля в изграждането му като футболист. Той не е от бащите, които стоят зад вратата и крещят на децата си как трябва да играят и никога не говори с Алекс и Стефано за футболните им успехи, защото не желае те да се опияняват от успехите. Като дете Дел Пиеро играе футбол заедно с двама свои приятели – Нелсо и Пиерпаоло, с които поддържа приятелски отношения. И тримата искат да станат професионални футболисти, но това успява да постигне само Алесандро. На седемгодишна възраст, Дел Пиеро започва да тренира в отбора на Сан Вендемиано. Първоначално играе като вратар – според майка му така той ще се поти по-малко и рискът да се разболее или контузи няма да е голям. Брат му Стефано обаче е на друго мнение и успява да убеди Бруна, че мястото на Алекс е сред нападателите. В Сан Вендемиано тренира под ръководството на бивш играч на Ювентус – Джузепе Галдеризи, за когото Алекс казва, че от него е научил всичко във футбола.

През 1988 г. е забелязан от скаути и скоро след това напуска семейния дом и отива в Падуа, където започва да тренира при юношите на едноименния отбор.

Падуа, Серия Б (1991 – 1993) С екипа на Падуа Първият гол

През сезон 1991/1992 Дел Пиеро дебютира за мъжкия отбор на Падуа в Серия Б. Това става не без помощта на Анджело Ди Ливио и другите играчи от А отбора, които са впечатлени от младия футболист и убеждават треньора да го пусне в игра. През този сезон Алекс изиграва четири мача при мъжете. През сезон 1992/1993 Дел Пиеро има десет мача и вкарва първия си гол – при победата на Падуа с 5:0 срещу Тернана на 22 ноември 1992 г.

Един от шефовете на Падуа се обажда на свой приятел и президент на Ювентус – Джампиеро Бониперти – за да му предложи да закупи обещаващия талант. Бонипетри първоначално смята исканата трансферна сума за прекалено висока, но променя мнението си, когато вижда Алекс на живо. Милан също проявява интерес, но трансферната сума и по-бързата реакция на Ювентус отказват шефовете на отбора.Роналдо в игра до две седмици В крайна сметка той и добрият му приятел Ди Ливио преминават в торинския гранд, като сделката за Дел Пиеро е за около 2 милиона евро.Die schwarz-weiße Wache

Ювентус (1993 – 2012) Нова звезда на футболния небосклон (1993 – 1995) 1993/1994

Първи мачове с Юве Първи мачове с Юве Първият гол за Юве

За Ювентус Дел Пиеро дебютира срещу Фоджа на 12 септември 1993 г., когато Джовани Трапатони го пуска в игра в 74-та минута. В следващия мач срещу Реджина – на 19 септември – той отново влиза като резерва в края и само минута по-късно отбелязва първия си гол с бялочерната фланелка. Следват още няколко влизания в игра от резервната скамейка, за да се стигне до дербито с Милан на 6 март 1994 г., когато Алекс изиграва първия си мач като титуляр. На 20 март Дел Пиеро изиграва най-добрия си мач през този сезон, отбелязвайки хеттрик срещу състава на Парма. Ювентус финишира на второ място в шампионата. Дел Пиеро записва общо 14 мача, два от които за Купата на УЕФА и един за Купата на Италия, и вкарва 5 гола. Това е нелошо постижение като се има предвид, че в нападение Ювентус разполага с играчи като Роберто Баджо, Фабрицио Раванели, Джанлука Виали и Андреас Мьолер. Контузията на Виали, заради която той пропуска по-голямата част от сезона, обаче допринася за налагането на Алекс в състава. В Евротурнирите дебютира на 15 септември срещу Локомотив Москва. На 13 март в мача срещу Дженоа Але получава два жълти картона и за първи път в кариерата си е изгонен от терена.

1994/1995

Голът срещу Фиорентина

От сезон 1994/1995 треньор на Ювентус е Марчело Липи. Негова е заслугата Дел Пиеро да се превърне в една от звездите на Ювентус, не само защото окончателно налага Дел Пиеро в отбора. През лятото на 1994 г. Парма иска да закупи от Ювентус Дино Баджо. Първоначално той отказва офертата, а Ювентус предлага Дел Пиеро. Треньорът Невио Скала е харесал Алекс след трите му гола срещу неговия отбор и Парма приема предложението. В последния момент обаче всичко се проваля, като в основата на това е Липи, който блокира трансфера. Дел Пиеро от своя страна оправдава доверието на треньора си и след няколко красиви гола и други виртуозни изпълнения специалистите започват да го сравняват с Мишел Платини и Роберто Баджо. Един негов гол го прави известен и извън границите на Италия – в мача срещу Фиорентина, който Ювентус печели с 3:2 след като изостава с 0:2, Алекс вкарва победното попадение минута преди края, прехвърляйки вратаря от воле след дълъг пас от центъра на терена. В турнира за купата на УЕФА Дел Пиеро вкарва гол на ЦСКА в София (3:2 за ЦСКА), но впоследствие заради нередовен играч на ЦСКА е присъдена служебна загуба.Дел Пиеро: Искам световната купа Този сезон е много успешен за Старата госпожа. Ювентус печели шампионската титла в Италия след деветгодишно прекъсване. Към нея прибавя Купата на Италия, побеждавайки на финала Парма с общ резултат 3:0, и финал за Купата на УЕФА, в който играе пак срещу Парма, но губи с общ резултат 1:2. Дел Пиеро изиграва общо 50 мача и вкарва 10 гола: 29/8 за първенство, 10/1 за купата и 11/1 за Купата на УЕФА. Избран е в идеалния отбор на Серия А. На 25 март 1995 г. дебютира в националния отбор срещу Естония (4:1). Почетният президент на Юве Джани Анели му дава прякора Пинтурикио, сравнявайки стила на игра на Алекс с картините на известния италиански ренесансов художник. Но зад този прякор се крие и по-дълбок замисъл, защото точните думи на Анели са „Ако (Роберто) Баджо е Рафаело, Дел Пиеро е Пинтурикио“,Agnelli presenta il conto a Del Piero, в-к Кориере дела Сера, 1 юли 1999 с което той намеква, че младият Алекс има още много да учи, докато се утвърди като голяма звезда в калчото.

Години на триумф (1995 – 1998) 1995/1996

Але с купата на Шампионската лига

Сезон 1995/1996 е повратен момент в кариерата на Дел Пиеро. През лятото Ювентус продава Роберто Баджо на Милан (според някои специалисти причината за това е Дел Пиеро), а Алекс подписва нов договор за пет години и около 11 милиона германски марки. Джани Анели и треньорът Липи са сигурни, че в лицето на Дел Пиеро имат прекрасен наследник на Баджо. Алесандро взима фланелката с легендарния номер 10, носен от неговите идоли – Мишел Платини и Баджо. Ювентус остава на второ място в шампионата, но за сметка на това печели Суперкупата на Италия (1:0 срещу Парма) и Шампионската лига (срещу Аякс – 1:1 след продължения и 5:3 след изпълнение на дузпи), като с основен принос за това е Дел Пиеро с ефектните си голове и други отигравания. Освен първия от вече споменатите голове „а ла Дел Пиеро“ (срещу Борусия Дортмунд) се помнят и попаденията му срещу Стяуа, Глазгоу Рейнджърс и Реал Мадрид. В края на 1995 г. Алекс става четвърти в класацията за Златната топка с 57 точки, като пред него са класирани Джордж Уеа (144 т.), Юрген Клинсман (108 т.) и Яри Литманен (67 т.).European Footballer of the Year („Ballon d'Or“) През този сезон Дел Пиеро записва 43 мача и 13 гола: 29/6 за първенство, 11/6 в Шампионската лига, 2/1 за Купата на Италия и 1/0 за Суперкупата на Италия.

1996/1997

Срещу Трифон Иванов С наградата за най-добър играч на финала за Междуконт. купа Голът срещу Ривър Плейт Голът срещу Борусия

Преди началото на сезона Ювентус се разделя с част от звездите си като Раванели и Виали, но привлича качествени заместници като Зинедин Зидан, Кристиан Виери и Ален Бокшич. Дел Пиеро вече е номер 1 в атаката на отбора и от този сезон нататък (чак до идването на Фабио Капело) има гарантирано място в титулярния състав. В началото Але започва колебливо, но постепенно играта му се подобрява. В края на годината Дел Пиеро отново е класиран на четвърто място за Златната топка, този път с 69 точки и след Матиас Замер (144 т.), Роналдо (143 т.) и Алан Шиърър (107 т.). През декември в двубоя за Междуконтиненталната купа Ювентус побеждава Ривър Плейт с гол на Дел Пиеро, който е избран за играч на мача. През януари и февруари се играят мачовете за Суперкупата на Европа срещу Пари Сен Жермен – общ резултат 9:2 с два гола на Алекс във втората среща. В края на февруари Алекс получава контузия и пропуска мачовете на отбора си до средата на май – общо 12 във всички турнири. Той обаче е здрав за финала на Шампионската лига срещу Борусия Дортмунд. Влиза в игра през второто полувреме и вкарва поредния си гол-шедьовър – този път с пета, но Юве губи срещата с 3:1. През този сезон печели и втората си шампионска титла. Въпреки пропуснатите заради контузията мачове, Алекс е голмайстор на отбора във всички турнири. Статистиката за сезона изглежда по следния начин: общо мачове/голове 35/15, за първенство – 22/8, за Купата на Италия – 4/0, в Шампионската лига – 6/4, за Междуконтиненталната купа – 1/1 и за Суперкупата на Европа – 2/2.

1997/1998

След спечелването на Скудетото